Определение № 343 от 04.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Ловеч, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500167 по описа за 2026 година Производството е образувано по частта жалба от М. П. В. против определение № 3/05.01.2026 г., по гр.д. № 61/2025 г. на РС Тетевен, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 244/24.10.2025 г. по гр. дело 61/2025 г. на РС – Тетевен в частта за разноските, като се остави без уважения искането за възлагане на такива в тежест на ищцата М. П. В., респ. намаляване размера на присъдените разноски.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение с поставяне на акцент върху разясненията на Съда на Европейския Съюз, дадени с решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C-714/22, според които член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.

Според частния жалбоподател в случая те са приложими, като с оглед на тях ищецът потребител не следвало да понесе съдебните разноски на кредитната институция, доколко в конкретната съдебната процедура се търси защита срещу неравноправни клаузи. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на претенцията за разноски, респ. редуциране размера на присъдените такива в тежест на частния жалбоподател.

В срока по чл. 276 ГПК от „Кредисимо“ ЕАД не е постъпил писмен отгоовр.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Броен от деня на връчване на обжалваното определение 1

(28.01.2026 г.), указаният в него двуседмичен срок за обжалване изтича на 11.02.2026 г., а частната жалба е подадена на 30.01.2026 г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр. д. № 61/2025 г. на РС Тетевен е образувано по искова молба от М. П. В., чрез адв. Е. И. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която против първия ответник, в обективно съединяване са предявени: иск за нищожност на Договор за потребителски кредит № 256****/02.05.2022 г. (против първия ответник); иск за нищожност на Договор за поръчителство от 02.05.2022 г. (против втория ответник); и иск по чл. 55, ал.

1 ЗЗД за заплащане на недължимо платена сума за възнаградителна лихва в размер на 50 лв. и за разходи по договор за поръчителство в размер на 50 лв.

(против първия ответник)

В срока по чл. 131 ГПК от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са постъпили писмени отговори на исковата молба.

С молба (вх. № 2410/04.04.2025 г.) от „Кредисимо“ ЕАД и с молба (вх.

№ 2415/04.04.2025 г.) от „Ай Тръст“ ЕООД от пълномощниците на двете дружества разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната, изложено е становище по доклада и по исканията за събиране на доказателства.

Впоследствие от ответниците са подавани молби, в които се излага становище по хода на делото и по основателността на предявените искове, като наред с това са заявявани претенци за разноски, чрез присъждане на възнаграждение за юрисконсулт - с молба вх. № 3091/29.04.2025 г. от „Ай Тръст“ ЕООД и с молба вх. № 3089/29.04.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД; с молба вх. № 4082/03.06.2025 г. от „Ай Тръст“ ЕООД и с молба вх. № 4083/03.06.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД; с молба вх. № 4822/25.06.2025 г. от „Ай Тръст“ ЕООД и с молба вх. № 4824/25.06.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД; с молба вх. № 5524/22.07.2025 г. от „Ай Тръст“ ЕООД и с молба вх. № 5526/22.07.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД; с молба вх. № 6990/23.09.2025 г. от „Ай Тръст“ ЕООД и с молба вх. № 6993/23.09.2025 г. от „Кредисимо“ ЕАД;

Ответниците не са взели участие, вкл. чрез явяване на пълномощник, в откритите съдебни заседания, проведени на 30.04.2025 г., 02.06.2025 г., 30.06.2025 г., 23.07.2025 г. и 24.09.2025 г.

С Решение № 244/24.10.2025 г., по гр.д. № 61/2025 г. на РС - Тетевен, са отхвърлени като неоснователни както предявените от М. П. В. искове за прогласяване нищожността на договор за кредит №256****/02.05.2022 г. против „Кредисимо“ ЕАД и на Договор за поръчителство от 02.05.2022 г. срещу „Ай тръст“ ЕООД, така и иска и против „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на недължимо платена сума за възнаградителна лихва в размер на 50 лв. и за разходи по договор за поръчителство в размер на 50 лв., като със същото решение съдът осъдил ищцата М. П. В. да заплати на всеки от двамата ответника („Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД) разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е връчено на М. П. В. на 04.11.2025 г.

С молба по чл. 248 ГПК (вх. № 8523/12.11.2025 г.) от М. П. В., чрез адв.

Е. И., е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, чрез отхвърляне на искането ответниците за присъждане на разноски, респ. за намаляване на присъдените такива. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил 2 писмен отговор на молбата (вх. № 8879/26.11.2025 г.), подаден от „Кредисимо“ ЕАД.

С определение № 3/05.01.2026 г., по гр.д. № 61/2025 г. на РС Тетевен, молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение.

От правна страна съдът приема, че определението е правилно.

При отхвърляне на иска или прекратяване на делото, извън хипотезата на съдебна спогодба или одобрено от съда споразумение, ответникът има право на разноски (чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК). С решение от 21 март 2024 година по дело C-714/22 на СЕС, на което се прави позоваване в частната жалба, се отговаря, че не се допуска национална правна уредба, която позволява на част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Смисълът на разрешението е поощряване на потребителя да търси защита на правата си, нарушени от неравноправни клаузи, без да бъде възпиран от вероятността да понесе разноски от неуспешен процес. Ето защо следва да се приеме, че при отхвърляне на иска за нищожност договор за потребителски кредит (или отделна уговорка), поради наличие на неравноправни клаузи, поради липсата на сключен такъв между кредитната институция и ищеца, не следва да се ограничава приложното поле на чл. 78, ал. 3 ГПК в съответствие с отговора по т. 5 от решението по дело C-714/22 на СЕС и ответникът има право на разноски съобразно същата процесуална разпоредба. Обратното разбиране означава безусловен отказ от прилагане на санкцията за поемане на отговорност за разноски от ищеца, вкл. при злоупотреба с процесуално правно на иск чрез заявяване на мними потребителски права.

В случая исковете на ищцата против дружествата са отхвърлени изцяло като неоснователни, решението е влязло в сила като необжалвано и според неговите мотиви не се доказва не само наличие на неравноправни клаузи, но и на сключен от ищцата договор за кредит, респ. получаване на кредит от нея чрез превеждане на съответната сума. С оглед на това правилно е прието от съда, че ищцата няма качеството потребител и не би могла да се позове на правната защита, произтичаща от такова качество, вкл. на дадените отговори от Съда на Европейския Съюз в съдебните актове, на които се прави позоваване. По тези съображения районният съд правилно приема за приложими общите правила за разпределение на отговорността за разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК), а не изключението, изведено от практиката на Съда на Европейския Съюз. В този смисъл се явява законосъобразен крайният му извод, че не следва да се уважава молбата на ищцата чл. 248 ГПК по направеното в нея приоритетно искане за освобождаването й от отговорността за разноски, чрез отхвърляне на претенцията на насрещната страна за заплащане на такава.

Няма основание и за намаляване размера на присъдените възнаграждения за юрисконсулт на всяко от двете дружества (по 100 лв.), тъй като те са определени под установения по норматив минимум от 200 лв. (чл.

25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и вр. чл. 37 ЗПрП) и в съответствие на конкретната фактическа и правна 3 сложност на делото.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3/05.01.2026 г., по гр.д. № 61/2025 г. на РС-Тетевен, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 244/24.10.2025 г., по гр.д. № 61/2025 г. на РС Тетевен в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4