Решение № 432 от 29.07.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Варна , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостина Методиева при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110201763 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Монолит 20“ ООД ЕИК 206085333, подадена чрез адв. Р.Ж., против НП № 03-013180 от 16.09.2020год. на и.д. директор на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 413, ал.2 от КТ за нарушаване нормата на чл. 16, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ вр. с чл. 60, ал.2 от наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че от НП не ставало ясно в какво точно нарушение е обвинен, какво е направил съответно не е направил и това затруднявало особено съществено правото му на защита. Заявява, че при осъществяване на дейността си дружеството стриктно спазвало всички изисквания за ЗБУТ, на работниците били проведени всички инструктажи, предоставени им били предпазни средства като им бил разяснен начина на използването им както и задължителния характер. Моли НП да бъде отменено. В условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

В съдебно производство въззивното дружество се представлява от упълномощен защитник, който във фазата по същество пледира за уважаване на жалбата и отмяна НП като незаконосъобразно. Отпаря искане за присъждане на разноски.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2020год., във връзка с постъпил сигнал за възникнала трудова злополука, служители на Д „ИТ“ Варна извършили проверка на строителен обект находящ се в гр.Варна, ул. „Ана Феликсова“ № 28. По време на проверката проверяващите установили, че пострадалият работник бил работник на въззивното дружество и е извършвал декофраж на етажна плоча на кота +5.72 от която паднал. На същата дата проверяващите снели писмени обяснения от намиращите се на обекта работници. Проверили и книгата за ежедневен инструктаж която им била предоставена на място и в която фигурирали подписите на всички работници на обекта.

В последствие била извършена документална проверка констатациите от която били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 2023538/11.09.2020год.

На 11.09.2020г. св. Начев съставил срещу въззивното дружество АУАН, в който описал допуснатото според него нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, вр. чл. 60, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като в АУАН било посочено, че въззивното дружество като работодател, на 19.08.2020год. в строителен обект – комплекс „сезони“ находящ се в гр.варна, ул. „Ана Феликсова“ №28 тяло „Пролет“, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не било изпълнило задължението си да осигури ефективен контрол за извършване на работа по безопасен начин, без риск за живота и здравето на работещите, тъй като бил допуснал лицето М. Н. Г., ЕГН **********, на длъжност „кофражист“ да извършва дейност по декофриране и обезопасяване на етажна плоча на кота +5.72, в строителен обект, при не спазване на мерките за безопасност, в следствие на което по време на работа лицето губи равновесие и пада от етажната плоча на кота +5.72 на земята и получава травми на гръбнака и главата. На същата дата, АУАН бил връчен на единият от управителите на въззивното дружество, който го подписал без 2 възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражение срещу акта не постъпили и на 26.02.2020год. въз основа на акта, АНО, издал атакуваното НП. В него АНО възприел изцяло както фактическите констатации изложени така и дадената им правна квалификация и на основание чл. 413, ал.2 от КТ наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

В хода на съдебното следствие като свидетел показания са дали Емил Начев – актосъставител и Л.Б. (свидетел вписан в акта) и двамата инспектори в Д“ИТ“ Варна. Същите в показанията си пред съда сочат, че са извършили проверка на строителния обект във връзка с постъпил сигнал за пострадал работник. Че на място е имало технически ръководител, че от работниците установили от къде точно паднал работника, както и че имало провеждани и документирани инструктажи, включително и на пострадалия работник. И двамата свидетели сочат, че въззивното дружество е било подизпълнител на обекта, а АУАН бил съставен за това, че работодателят не бил осигурил ефективен контрол, тъй като бил допуснал лицето М.Г. да извършва декофраж без използването на лични предпазни средства в това число колан захванат за устойчива и здрава конструкция.

Като свидетели в хода на съдебното следствие по силата на служебното начало са били изслушани също М.Г. (лицето посочено в НП), както и Я.П.. В показанията си първият свидетел сочи, че към месец август 2020год. е работил за въззивното дружество като кофражист. Сочи, че веднъж паднал от втория етаж на обекта в който работел, както и че преди започване на работа минавали инструктажи и им казвали какво да правят и как да го правят. Сочи, че шефът на фирмата ги инструктирал преди започването на всяка работа, както и че им били осигурени каски и колани, но тогава той не си бил сложил колана по време на работа защото било ниско.

На свой ред в показанията си св. П. сочи, че от около година работи във въззивното дружество като кофражист. Заявява ,че познава М.Г. който също работел като кофражист в същата фирма. Заявява, че когато Милчо бил паднал именно той му бил поставил задачата защото тогава бил нещо като бригадир, както и че не е видял самия инцидент, тъй като бил на другия край на плочата. Заявява, че преди започването на работа всички са били инструктирани и си били взели предпазните колани, каските и т.н, но явно не са ги ползвали.

В хода на съдебното следствие като писмени доказателства са приобщени материалите по приложени към АНП – Протокол за извършена проверка № ПР 2023538/11.09.2020год., протокол за трудова злополука№ 1 от 20.08.2020год., декларация за трудова злополука; копие на инструкция за безопасност при работа при извършване на кофражни работи, списък на 3 работното облекло и личните предпазни средства предоставени от въззивното дружество на работниците, писмени обяснения от ЯН. В. П., К.Н. и Ж. Ж. ТД № 003/22.06.2020год. сключен между въззивното дружество като работодател и М. Н. Г. като работник – кофражист; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, инструкция за безопасност, договор за СМР, споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.; карта за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасност и здраве, Заповед № ЧР-949/31.08.2020год. на Директора на Д „ИТ“ Варна, както и заповед за компетентност на АНО.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което се явява допустима и приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно както в АУАН така и в НП липсват факти които в достатъчна степен описват нарушението за което е ангажирана адм. наказателна отговорност.

Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

С ревизираното НП въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ вр. чл. 60, ал.2 от наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условя на труд при извършване на СМР. Съгласно чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условя на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин.

4

Съгласно чл. 60, ал.2 от цитираната по-горе наредба когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция.

Описаното в АУАН и НП изпълнително деяние представлява дословен препис на съдържанието на нормата на чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ като препратката към съответния текст от наредба №2 не запълва бланкетната диспозиция, тъй като същият регламентират само общо правило при осигуряване на здравословни условия на труд.

В случая отговорността на въззивника е ангажирана за бездействие – не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата като нито в АУАН, нито в НП се съдържат факти свързани с това какво е било дължимото му поведение, какво е следвало да направи или да не направи, съответно по какъв начин е следвало да бъде осигурен този ефективен контрол и как е следвало да осигури здравословните и безопасни условия на труд.В тази връзка пояснението „тъй като е допуснал лицето *** да извършва дейност по декофриране при неспазване на мерките за безопасност“ не изпълнява изискванията на чл. 57, т.5 и чл.42, т.4 от ЗАНН.

На следващо място както в АУАН, така и в НП е следвало да се посочат фактите въз основа, на които АНО е приел, че наказаното лице е работодател доколкото неговата отговорност е ангажирана именно в това качество.

Нещо повече в АУАН и НП изобщо не е посочено какво е отношението на въззивното дружество към посочения строеж. Горното е от съществено значение доколкото отговорността за осигуряване на специфичните условия за безопасност при СМР е ясно регламентирана и вменена в задължение на конкретни лица (възложител на строежа, строител, координатор по безопасност и здраве, технически ръководител, бригадир).

На следващо място сама по себе си цитираната в АУАН и НП норма от наредба №2 не вменява задължение на конкретно лице, а представлява общо изискване, правило при извършване на работа на височина. В тази връзка тази норма винаги следва да е посочена във връзка с друга норма регламентираща поведение на конкретен адресат- строител, възложител, бригадир и т.н. В случая както бе посочено по-горе в обст. части на АУАН и НП е налице пълна неяснота по отношение на това каква е връзката на въззивника с посочения строеж. Няма факти в тази насока, не е посочена и конкретна правна норма вменяваща конкретни задължение на конкретен адресат. Там е посочено, че въззивникът бил работодател, но Наредбата задължения на работодател не вменява. Субектите върху които лежат задълженията са други. Безспорно доколкото КТ предвижда санкция за работодател то субекта на адм.наказателна отговорност трябва да притежава и това качество, но наред с 5 друго такова – строител, възложител и т.н. на които субекти Наредбата вменява конкретни задължения. Отделен е въпроса, че в случая дори и в хода на съдебното следствие посредством разпита на актосъставителя и свидетеля по акта не бе установено какво в същност е следвало да направи или да не направи въззивника в конкретната ситуация и защо изобщо е била ангажирана адм.наказателната му отговорност. Следва да бъде отбелязано още, че в наредба № 2, с текст от която е запълнен бланкетния състав на чл.