Протокол № 185 от 02.11.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 185 гр. Варна, 01.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500307 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:13 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Въззивниците С. Х. Х., С. Г. Д., Х. С. Х. – Д. и М. С. Д. , редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат А. Г. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда.

Въззиваемата страна Трудово производителна кооперация „Мебел“, гр. С., редовно призована, представлява се от адвокат В. В. от АК - С., редовно упълномощен и приет от съда.

Вещото лице Т. Х. О., редовно призовано, явява се.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. Г.: Няма пречки, моля да дадете ход.

АДВ. В.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА

485/26.09.2023 г.:

ДОКЛАД ,

1 съобразно определение

№

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М. С. Д., Х. С. Х. - Д., С. Г. Д. и С. Х. Х., всички чрез процесуалния им представител адв.А.Г., против решение №132/06.06.2023г., постановено по гр.д.№216/22г. по описа на СОС, в частите му, с които, съответно: 1/ е обявена нищожността на договор за покупкопродажба, обективиран в н.а.№30, том II, per.№3444, дело №230/2018г. по регистъра на нотариус с per.№710 на НК, сключен между С. Х. Х. в качеството му на законен представител - председател на продавача ТПК „Мебел“, от една страна и М. С. Д., в качеството на купувач, съгласно който е продаден недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., одобрена със Заповед РД18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр.С., ПЗ „З.“, ул.„*“№*, с площ от 236 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 186, квартал 6, парцел XIV, ведно с построената в имота двуетажна промишлена сграда с идентификатор *** по КККР, със застроена площ от 201 кв.м., при съседи и граници - по КК: имоти с идентификатор *; *; *; *, поради нарушение на добрите нрави; 2/ е признато за установено по отношение на ответниците М. С. Д., Х. С. Х. - Д. и С. Г. Д., че договор за дарение, обективиран в н.а.№14, том I, per. №361, дело №14 от 2019г. по регистъра на нотариус per.№710 на НК, с който първите двама са дарили последния с гореописания недвижим имот, не поражда правни последици; 3/ е признато за установено по отношение на М. С. Д., Х. С. Х. Д., С. Х. Х. и С. Г. Д., че ТПК „Мебел“ е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., одобрена със Заповед РД-1866/02.06.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр.С., ПЗ „З.“, ул.

„*“№*, с площ от 236 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 186, квартал 6, парцел XIV, ведно с построената в имота двуетажна промишлена сграда с идентификатор *** по КККР, със застроена площ от 201 кв.м., при съседи и граници - по КК: имоти с идентификатор *; *; *; *, и са осъдени М. С. Д., Х. С. Х. и С. Х. Х. да предадат владението му на ТПК „Мебел“; 4/ е отхвърлен предявеният от М. С. Д. и Х. С. Х. - Д. иск против ТПК „Мебел“, с който претендират кооперацията да бъде осъдена да им заплати сумата от 15 138лв., представляваща разходите, които са заплатили и представлява: 7 000лв. - разходи за вътрешен ремонт, 4 999лв. - за покупка и инсталиране на дограма, 540лв. - за покупка и инсталиране на врата, 1 099лв. - за подова настилка, 1 500 лв. - за майстори по окабеляване, почистване и т.н., за които нямат фактура, но са платили в брой, както и искането им на осн. чл.72, ал.З от ЗС да упражнят право на задържане по отношение на гореописания имот до заплащане на сумата, представляваща цена на процесния имот, както и до заплащане на подобренията, като неоснователни; 5/ са осъдени М. С. Д. Х. С.

Х. - Д., С. Х. Х. и С. Г. Д. да заплатят на ТПК „Мебел“ по 1 571, 03лв. или 2 общо 6 284, 11лв., представляващи направени от кооперацията разноски по делото пред тази инстанция.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо в частите му, с които съдът се е произнесъл по отношение на С.

Х. Х., т.к. против същия не са били предявени искове от ищеца, поради което се претендира в тези му части решението да бъде обезсилено.Твърди се, че решението е недопустимо и в частта му, с която първият иск е уважен по отношение на С. Г. Д., т.к. същият не е страна по този договор и съответно не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по така предявения иск.Ненадлежен ответник по този иск е и С. Х. Х., който също, като физическо лице, не е страна по сделката.Решението е недопустимо и в частта по втория уважен иск с предмет цитирания договор за дарение поради липса на правен интерес, защото с иска с пр.осн. чл.108 от ЗС се установява кому принадлежи правото на собственост.За останалите обжалвани части от решението се твърди, че същото е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените от ТПК „Мебел“ искове от бъдат отхвърлени, евентуално да се уважи предявеният насрещен иск относно извършените в имота подобрения, както и се признае право на задържане до изплащане на сумите за извършените подобрения и за заплатената продажна цена в размер на 27 000лв.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ТПК „Мебел“, гр.С., представлявана от председателя Б. Р. Т., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния представител адв.В.В., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на СОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответниците части.Претендира разноски.

За констатирани нередовности на исковата молба по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и за констатирани нередовности на исковата молба по насрещните искове по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, производството по делото е оставено без движение от въззивната инстанция с определение №404/26.07.2023г. и впоследствие, поради неизпълнение на указанията в цялост, с определение №426/21.08.2023г., с дадени указания на ищеца ТПК „Мебел“ и на ищците по насрещните искове М. С. Д. и Х. С. Х. по отстраняване на нередовностите.

В изпълнение на указанията ищцовата кооперация, чрез процесуалния си представител, е депозирала уточняваща молба вх.№6001/28.08.2023г., а ищците по насрещните искове, също чрез процесуалния си представител, уточняваща молба вх.№5522/02.08.2023г. и уточняваща молба

№5910/23.08.2023г., с които молби констатираните нередовности са отстранени.Преписи от молбите са връчени на насрещната страна по всяка и съответно са депозирани в рамките на дадените срокове становища по молбите от ищеца и от ищците по насрещните искове.

3

Във въззивната жалба и в отговора не са направени доказателствени искания.

В уточняващата молба на ищците по насрещните искове от 02.08.2023г. са направени следните доказателствени искания: 1/ да бъде допусната СТЕ със задача: в.л., след запознаване с материалите по делото и извършване на оглед на място, да даде заключение относно следното: в какъв размер са разходите, необходими за извършване на изпълнените в процесния недвижим имот подобрения към датите на извършване и с каква сума се е увеличила стойността на недвижимия имот в резултат от извършването им, както и да посочи необходимо ли е било извършването им за запазване на имота от погиване; 2/ да бъде дадена възможност за водене на двама свидетели за установяване на обстоятелствата кой е възложител на извършване на подобренията, кога са извършени, с чии средства, с какво намерение е държан имотът от М. и Х. Д.и след 08.02.2019г., необходими ли са били извършените подобрения.Към уточняващата молба са представени и извлечения от банкови сметки на М. С. Д. в „ОББ“АД, съответно за периодите 01.30.11.2021г., 01.-31.12.2021г., 01.-29.04.2022г., 01.-30.06.2022г. и 01.29.07.2022г., както и удостоверение за сключен граждански брак между М. и Х. Д.и от 12.10.2013г.

В становището по молбите от 02.08.2023г. и 23.08.2023г. на Д.и кооперацията, ответник по насрещните искове, моли исканията им да бъдат оставени без уважение, т.к. недопустимо се въвеждат твърдения за нови обстоятелства и се иска събирането на нови доказателства в нарушение разпоредбата на чл.266 от ГПК.

С уточняващите си молби Д.и са отстранили неотстранените от първоинстанционния съд нередовности на исковата им молба по насрещните искове относно непосочените времеви периоди на извършване на подобренията, техния вид /полезна/необходима разноска/, в какво конкретно се изразява всяко от подобренията /използваните в уточняващите им молби от 19.10.2022г. и 01.11.2022г., депозирани пред СОС, общи изрази „за вътрешен ремонт“, „за подови настилки“, „за покупка и инсталиране на дограма“, „за покупка и инсталиране на врата“, „за майстори по окабеляване почистване“, не представляват уточнения/, както и качеството, в което твърдят, че са извършили подобрения. Предвид тези необходими за редовността на исковете уточнения, направени за първи път пред въззивната инстанция, след дадени указания по реда на чл.129, ал.4, вр. ал.2 от ГПК, и носената от тях доказателствена тежест за установяване на така твърдените обстоятелства, въззивният съд е приел, че искането им за ангажиране на СТЕ и гласни доказателства по уточнените обстоятелства не се явява преклудирано и поради това следва да бъде уважено при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Извън горното съдът е посочил, че експертиза може да бъде допусната и служебно на осн. чл.195, ал.1 от ГПК за изясняване на възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания по 4 см. на цитираната разпоредба, каквито и именно въпроси са възникнали в настоящото производство. Видът на извършените подобренията и стойностите, включени в общата искова претенция за сумата от 15 138 лв., са посочени от Д.и пред СОС, както следва: „за вътрешен ремонт“- 7 000 лв., „за подови настилки“-1 099лв., „за покупка и инсталиране на дограма“-4 999 лв., „за покупка и инсталиране на врата“- 540лв., „за майстори по окабеляване почистване“-1 500 лв.С уточняващите молби пред настоящата инстанция са направени необходимите уточнения относно извършения ремонт на първия етаж от сградата с обща претендирана стойност 7 000 лв., окабеляване /ел.инсталация/ на склад и офис на първия етаж от сградата с обща стойност 1 500 лв., доставка и монтаж на метална входна врата -540лв. Разменени са стойностите относно изработка и монтаж на ПВЦ дограма – 1 099 лв. и настилки /хидроизолация/ на плосък покрив - 4 999 лв. Съгласно обаче представените от Д.и пред първоинстанционния съд фактури, издадени от доставчиците на съответните строителни услуги, и записаните в тях основания и предмет на сделките сумата от 1 099 лв. е заплатена именно за изработка на ПВЦ дограма, а сумата от 4 999 лв. за изолация. Предвид така представените пред СОС доказателства, обосноваващи твърденията на ищците по насрещните искове, и съдът прие, че се касае за допусната от същите техническа грешка при описанието на тези два пункта пред СОС, като сочените суми/част от исковата претенция за 15 138 лв., от която по ½ за всеки от съпрузите, съгласно уточненията/ са били разменени, която грешка е уточнена пред настоящата инстанция. С определението си по чл. 140 от ГПК СОС е дал указания на Д.и, че носят доказателствена тежест да установят, че те са извършили ремонтни работи за посочената от тях стойност, които са заплатени от тях, но не им е дал указания да уточнят противоречията между твърденията им и представените фактури /доколкото платец по всички фактури е друг ответник С. Г. Д., а не те, и сумите са изплатени след сключване на договора за дарение от 08.02.2019г./. След уточненията пред настоящата инстанция, че с фактурите не установяват извършено от тях плащане, а само размера на разходите, както и с оглед носената доказателствена тежест, искането за приемане на цитираните извлечения от банкови сметки е уважено при условията на чл. 266, ал.3 от ГПК. Искането за приемане на представеното удостоверение за сключен граждански брак между ответниците Д.и също е уважено, т.к. от СОС е извършена справка по НБД само относно семейно положение и родствени връзки на Д., като съответно в същата не е отразена датата на сключване на брака.