Решение № 4102 от 16.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7278/2025
- Вид
- Решение № 4102
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Даниела Попова
Цитирани разпоредби
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4102 гр. София, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100107278 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди /имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 16.01.2025г., което се твърди да е причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2025 г. , в гр.София л.а. марка:
,.БМВ“, рег.№ ****, управляван от Й. Й., при движение по бул.Ситняково самокатастрофирал, при което пострадал пасажерът на пътната седалка – ищецът П. М.. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на застрахования при ответника автомобил.
Твърди се, че в резултат от ПТП ищецът е получил счупване на горен десен крайник, наложило извършване на оперативна интервенция. Твърди, че както към датата на настъпване на ПТП, така и по време на възстановителния период ищецът изпитвал силни болки. Налагало се да ползва чужда помощ при ежедневното си обслужване, изпитвал силен страх. Твърди, че е търпял и търпи негативни емоции, свързани както с чисто болковите симптоми, така и с негативните душевни емоции, чието обезщетяване иска. Претенцията за имуществени вреди почива на твърдения за извършени разходи за лечение, които също претендира. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП.
Твърди освен това, че инцидентът е настъпил изцяло по вина на трето лице – СО, които не са изпълнили задълженията си да почистят пътния участък. Оспорва пряката причинно следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните травматични увреди. Твърди , че вина за настъпване на процесното ПТП има и пострадалия, което свързва с неизползване на предпазен колан. Твърди освен това, че търпените болки и страдания са в резултат от предходни заболявания на ищеца, както и, че последният не е изпълнявал предписанията за лечение, с което е увеличил периода на търпените болки. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и дължимостта на акцесорната претенция за лихва.
Претендира разноски.
Третото лице помагач оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
На 16.01.2025 г., около 01:00 ч. в град София л.а. с марка: „БМВ“, модел: „318 И“ с per. № ****, управляван от св.Й. А. Й. се е движел по бул. „Ситняково“ с посока на движение от ул. „Гълъбец“ към бул. „Ботевградско шосе“ със скорост 40 – 50 км/ч. В автомобила, освен водача, пътували ищецът П. М. на предна дясна седалка и св.Б. – на задна седалка. Било през тьмната част на денонощието, времето било ясно, с добра видимост. Булевардът бил с асфалтово покритие, мокро, без неравности или посипаности, които да пречат унастниците в движението, с лек наклон на спускане.
Достигайки кръстовището с бул. „Мадрид“ водачът се е престроил в средната пътна лента, за да продължи по бул. „Ботевградско шосе“ в посока към кв.
Подуяне. При навлизане в закръглената надясно част на лентите за десен завой, със скорост над критичната /максималната скорост, при която може да се премине завоя без загуба на напречна устойчивост/, съобразно състоянието на пътната настилка, настъпило странично занасяне на задните колела. Водачът реагирал като задействал спирачките на автомобила рязко. По този начин предизвикал неконтролируемо движение с пълна загуба на контрол над управлението на автомобила си, който вместо да завие надясно е продължил по тангентата на дъгообразната траектория на пътните ленти за десен завой, при което се е ударил в левия бордюр на бул. „Ботевградско шосе“. При инцидента пострадал пътуващият на предната дясна седалка П. М..
Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгласно 2 който, виновен за настъпването на пътния инцидент е водачът на л.а. с марка: БМВ, модел: „318 И" Й. Й.. Било образувано и досъдебно производство по случая.
Установено е по делото и не се спори между страните, че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно участвалото в процесното ПТП МПС „БМВ“, модел: „318 И“ с per. № ****, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Непосредствено след настъпилото ПТП ищецът бил откаран УМБАЛСМ „Н.И., Пирогов" ЕАД. При прегледа му било установено счупване на долния край на хумеруса, закрито. Била извършена оперативна интервенция по време на конто фрагментите на котта са фиксирани с плака и винтове, като е последвала и допълнителна стабилизация посредством реконструктивна плака. Поставена е и имобилизация.
На 19.01.2025 г.. бил изписан с препоръки. изразяващи за спазване на следстационарен режим, провеждане на рехабилитационна програма по време на оздравителння период смяна на превръзки и носене на съответната имобилизация.
Във връзка с проведеното лечение, ищецът заплатил 4 084 лв., за което са представени разходо оправдателни документи.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и безпристрастно изготвено се установява, че в резултат от ПТП пострадалият е получил дислоцирана диафизарна фрактура в дисталната трети на дясната раменна кост. От медико биологична гледна точка е налице трайно нарушена функция на десния горен крайник за период по- голям от 30 дни. Вещото лице сочи, че обичайно след провеждането на оперативното лечение костното зарастване настъпва за период от 90 до 120 дни, а функционалното възстановяване до края на 6-я месец, като в случая липсват данни за настъпили усложнения в хода на лечебния процес, конто биха увеличили срока на възстановяване. В острия период болките са били много силни във връзка с много фрагментния характер на фрактурата, костните крепитации, разкъсването на периоста, патологичната подвижност и нарастването на фрактурния хематом и посттравматичния оток. След оперативно болките се дължат на проникването през меките тъкани, поставянето на метала, постоперативния хематом и оток на областта. През периода на рехабилитация болките са генерирани от преодоляване на контрактурата в лакътната става, възстановяване на мускулната сила и обем.
Костното зарастване настъпва за период между 90-120 дни обичайно, а функционалното възстановяване до края на шестия месец. Фрактурата засяга 3 дисталната метадиафиза на костта, ставните повърхности на лакътната става не са засегнати и експертизата приема, че в бъдещ период не се очакват болки и страдания свързани със счупването.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, механизма на настъпване на процесното ПТП. Основната причина за настъпване на процесното ПТП е в субективните действия на водача на л.а. БМВ 318, който е навлязъл в зоната за завиване надясно на процесното кръстовище с над критична скорост, в съответствие с пътните условия, заледен или мокър асфалт, от което е настъпила напречна неустойчивост в движението на автомобила и неадекватно управление на водача с органите за управлението му, най-вече задействане на спирачната система по време на завиване. Вещото лице сочи, че задействането на спирачките е недопустима грешка довела блокиране на колелата и движение с плъзгане по настилката с настъпилата ротация, при което водачът вече не е имал възможност да стабилизира движението на автомобила си, поради малкото разстояние до удара в левия бордюр на бул. „Ботевградско шосе“.
От показанията на св.Й. Й. – водач и св.Б. – пътник на задната седалка, се установяват обстоятелства, свързани с механизма на настъпване на ПТП и доколкото показанията им не се опровергават от останалите, събрани по делото доказателства, съдът ги възприема изцяло.
От показанията на свидетеля С. М., които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от пострадалия негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване. Свидетелят установява, че в период за около 40 дни /в следоперативния период/, ищецът не можел да се обслужва сам, което налагало непрекъсната помощ от родителите му. Инцидентът се отразил и върху емоционалното му състояние – преди това бил активен, спортуващ, сега му липсва жизненост. Установява освен това, че при минаване край мястото на инцидента, ищецът все още изпитва неприятни усещания, свързани със спомена от катастрофата.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
4
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причИ.та връзка са безспорно установени – причинено от водача на застрахованото МПС - л.а. с марка: БМВ, модел: „318 И", Й. Й., пътно-транспортно произшествие, който нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл.20, ал. от ЗДвП, при движение с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, загубил контрол над управлявания от него автомобил, при което виновно е причинил телесни увреждания на ищеца.
Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия автомобил, който е навлязъл в зоната за завиване надясно на процесното кръстовище с над критична скорост, съответна на пътните условия, при което е настъпила напречна неустойчивост в движението на автомобила и е задействал спирачната система по време на завиване /така САТЕ/.
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на лек автомобил марка БМВ, с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причИ. връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултаттелесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така СМЕ/.
Доводите в противната насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
5
Неоснователни са и доводите на ответника, че следва да бъде освободен от отговорност, тъй като причина за настъпване на процесното ПТП било бездействие на служителите на Столична община, които не изпълнили задълженията си за поддържане на пътния участък в изправно състояние. От една страна изложените твърдения не могат да обусловят освобождаване от отговорност на застрахователя, а могат да бъдат основание за предявяване на регресен иск срещу третото лице. От друга страна по делото не бе установено пътният участък да е бил неподдържан. По делото няма данни да е бил заледен, което да е налагало почистването му. От съставения протокол за ПТП се установява, че настилката е била мокра и влажна, а причината за настъпване на ПТП е поведението на водача, който се е движил със скорост, надвишаваща критичната такава както за заледен, така и за мокър участък.