Решение № 435 от 07.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. ХАСКОВО, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500608 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №65/17.04.2024г.,постановено по гр.д.№618/2023г. Районен съдСвиленград: ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД против С. С. П., иск да се признае за установено по отношение на С. С. П. съществуването на вземането на „А1 България“ ЕАД за сумата от 817,73лв. главница , представляваща неплатени суми за ползвани и неплатено електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен номер ***, които задължения са за периода 19.06.2020г.29.08.2020г. от която сума- неплатени суми за ползвани и неплатени електро съобщителни услуги на обща стойност в размер на 66,01лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 99лв. и неустойка в общ размер на 652,72лв., начислена поради предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната, мораторна лихва в размер на 234,74лв. върху посочените вземания, ведно със законната лихва считано от 25.06.2023г. до окончателно изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена Заповед №161/27.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №449/2023г. по описа на РС-Свиленград.

Недоволен от така постановеното решение с което е отхвърлена исковата претенция относно съществуване на вземане в размер общ размер на 817,73лв., за която сума е 1 издадена Заповед №161/27.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №449/2023г. по описа на РС-Свиленград е останал въззивникът „А1 България“ЕАД-гр.София, който чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за неправилност. Твърди,че предвидената в договора неустойка при предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги има за цел да обезщети оператора, за това, че по вина на потребителя е пропуснал възможността да получи заплащане на месечните абонаментни такси по рамковия договор с потребителя. Поддържа също, че изложените съображения за нищожност на неустойката противоречат на съдебната практика и счита, че не следва да се свързва със забрана за неоснователно разместване на блага. Претендира въззивната инстанция за отмени решението на РС-Свиленград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявените искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК относно съществуването на вземанията в претендирания в исковата молба размер. Претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна С. С.

П., който чрез назначения си особен представител адв. И. А. Д.-АК-Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата и претендира нейното отхвърляне. Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Свиленград.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд-Свиленград е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, предявени от „А1 България“ЕАД срещу ответника С. С. П..

Първоинстанционният съд е събрал всички относими и необходими доказателства, които са били обсъдени задълбочено и пълно при изясняването на фактическата обстановка по делото. Корекция по отношение на установените от РС-Свиленград факти и обстоятелства не се налага от настоящата инстанция тъй като фактите и обстоятелствата по делото са правилно отразени.

Относно предявените искове по реда на чл. 422 ГПК следва да се отбележи,че същите са положителни установителни искове за установяване на вземания на кредитора срещу длъжника, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на 2 установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по заповедното производство /ч.гр.д. №440/2023г. по описа на РС-Свиленград/, документи. По издадената Заповед № 161/27.06.2023г. за изпълнение на парично задължение, заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и заповедният съд е дал възможност на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 161/27.06.2023г. по ч.гр.д.№440/2023г. по описа на РССвиленград, за изпълнение на парично задължение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни, специални, абсолютни, положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесния случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както субективна, така и от обективна страна между цената на предявените искове и размерът на вземанията, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед № 161/27.06.2023г. за изпълнение на парични задължения, а именно: за сумата от 817,73лв. главница ,представляваща неплатени суми за ползвани и неплатено електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен номер ***, които задължения са за периода 19.06.2020г.-29.08.2020г. от която сума- неплатени суми за ползвани и неплатени електро съобщителни услуги на обща стойност в размер на 66,01лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 99лв. и неустойка в общ размер на 652,72лв., начислена поради предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната, мораторна лихва в размер на 234,74лв. върху посочените вземания, ведно със законната лихва считано от 25.06.2023г. до окончателно изплащане на вземането. Ето защо предявените установителни искове по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, са допустими.

Основателността на претенцията по исковете с правно основание чл.422 ал.1. вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД по общо правило е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения по договор №*** , по силата на което ищецът има качеството на доставчик на електронни съобщителни услуги, а ответникът- на 3 потребител на такива услуги ; реално предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочения в исковата молба период; настъпването на падежа на задължението на потребителя на електронни съобщителни услуги, касаещо заплащането на цената за ползване на тези услуги; едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника; размера на задължението.

От приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява наличието на валидно сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги №*** като част от рамков договор, който обвързва страните от 07.06.2019г. до 15.07.2020г. Налице е договорно правоотношение между ищецът - доставчик и ответникът - абонат, по силата на които ищецът е поел задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за определен срок. При така създадената между страните облигационна обвързаност ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. От приетите по делото Общи условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналите между тях договорни отношения се установява, че същите не носят подписа на потребителя, но доколкото към представените като доказателство по делото договори са приложени декларации на абоната/потребител, то съдът счита,че същите са били приети и следва да бъдат спазвани. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение.

Съгласно Общите условия, приложими към процесния договор, потребителят е длъжен да заплаща на оператора месечни абонаментни такси и услуги, въз основа на месечна фактура, която се издава на абоната, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения в нея срок. В случая обаче твърдените от ищеца издадени фактури за неплатени суми за ползвани и неплатени електро съобщителни услуги на обща стойност в размер на 66,01лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 99лв. и неустойка в общ размер на 652,72лв., начислена поради предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната, мораторна лихва в размер на 234,74лв. върху посочените вземания не са представени по делото. От друга страна в подаденото заявление по чл.410 от ГПК в табличен вид също са посочени фактури с различни номера и дати за различни суми, които също не са представени в производството.Тъй като задължение на ищеца в производството по чл.422 ал.1 от ГПК е да установи съществуването на вземанията си при условията на пълно и главно доказване, както правилно е приел и първоинстанционният съд това не е било сторено. Следователно претендираните в настоящото производство суми, а именно: за неплатени електро съобщителни услуги на обща стойност в размер на 66,01лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 99лв., мораторна лихва в размер на 234,74лв. върху посочените вземания за потребени електронни съобщителни услуги и за устройство на изплащане не са доказани от ищеца, поради което и правилно исковите претенции за тези суми са били отхвърлени.

4

Относно иска с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал1. от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 652,72лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена в резултат на предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя следва да се отбележи следното: