Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1945 от 17.10.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4857/2022
Вид
Решение № 1945
Подписан
17.10.2022
В сила
22.02.2023
Състав
Димитър Василев Кацарев

Цитирани разпоредби

  • чл.189, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.157 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1945 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330204857 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0444-000191 от 02.08.2022г. на В.А.Т., на длъжност Началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП на П. А. В. от П., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: 1. Глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и 3. Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В обжалваното НП е посочено че на основание Наредба Із2539 на МВР се отнемат общо 20 контролни точки.

С жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Представят се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН, които се наслагват и върху обжалваното НП.

1

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Ж. М., който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Прави искане за разпит на актосъставителят. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането си за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото с преписката представя писмена молба-становище с която се счита жалбата на П. В. за неоснователна.

Представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 10.07.2022г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД бланков № 479476 против жалбоподателя В., за това че на 10.07.2022г. около 12,10 часа в гр.Пловдив, на ул. „Княз Борис І Покръстител“ до бл. № 97 управлява л.а.

Рено Клио с рег.№ *** собственост на Й.И.А. с ЕГН ********** като:1.

Водача управлява МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ ARDM 0249, който отчеб побложителен резултат 0,88 ‰ (промила) в издишания въздух. Пробата показана на водача. 2.

Управлява МПС-то с прекратена регистрация на 31.05.2022г. във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП. 3. Управлява МПС-то без задната рег.табела която не е поставена на определеното място. 4. Не носи СУМПС и КТ с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, чл.140, ал.12 чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. В съставения АУАН е посочено че е иззето като доказателства СРМПС (свидетелство за регистрация на МПС) 1 бр. рег.табела. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е вписал саморъчно в графата за възражения или обяснения „не“. Актът е подписан от посочените в него лица.

На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. На жалбоподателя В. бил връчен талон за изследване бл.№ 0066028, в който талон саморъчно е вписал че приема показанията на техническото средство. В 2 талона е посочено че трябва да се яви в УМБАЛ Свети Георги Пловдив до 45 минути от връчването на талона, което станало в 13,30 часа. Съгласно представен по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 065861 от 10.07.2022г. жалбоподателя е постъпил на датата в 14:21 часа и напускан на датата в 14:41 часа. Съгласно представения лист лицето се е явило 6 минути след посочения краен срок. Не са представени доказателства за взета кръвна проба от жалбоподателя. Липсват данни лицето да е упражнило правата си в законоустановения срок за представяне на писмени възражения или обяснения пред АНО.

Материалите по преписката били изпратени на Районна прокуратура гр.Пловдив с данни за извършено престъпление от общ характер.

С постановление на прокурор от 28.07.2022г. бил направен отказ да се образува досъдебно производство, тъй като е било прието че липсват данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановлението е посочено че липсата на регистрация само по себе си е административно нарушение, че следва лицето да носи административна отговорност и материалите по преписката да се изпратят на Началника на 5 РУ Пловдив за нейната реализация.

На основание констатациите в акта е издадено обжалваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършени три броя административни нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 15.08.2022г. В срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.

Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят Г. Г. потвърди авторството на съставения АУАН, както и че лично е установил посочените в акта нарушения. Свидетелят посочи, че вписания като свидетел в акта е негов колега, с когото заедно са установили нарушенията извършени от жалбоподателя. Свидетелят посочи, че след като изготвил акта и талона за изследване, е вписал в него часът в който е бил реално връчен. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. тъй като същите се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в качеството на свидетел - актосъставителят Г..

3

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи: Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като

НЕОСНОВАТЕЛНА.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не 4 е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери, дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Във връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и оправомощителна Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. В този смисъл описанието на нарушението е пълно, точно, ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя П. В. е осъществено нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 по ЗДвП. Нарушението е установено с техническо средство, в съответствие с разпоредбите на ЗДвП и Наредаба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол/или наркотични вещества или техни аналози на Министерство на 5 здравеопазването, Министерство на Вътрешните работи и Министерство на правосъдието, което при извършената проба на 10.07.2022г. е отчело, че жалбоподателят В. управлява МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0,88 промила на хиляда. Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което има право да борави с техническо средство Алкотест Дрегер, издаден е талон за медицинско изследване. По делото не се установи от страна на жалбоподателя да е дадена кръвна проба и да е проведено медицинско изследване в Специализирана химическа лаборатория.

При неявяването на лицето за даване на кръвна проба в срока определен с Наредба №1/2017г. и неизвършване на медицинско изследване съгласно чл.15, ал.6 от Наредбата се приемат показанията на техническото средство, както в настоящия случай, като Дрегер Алкотест 7510 + с фабричен № ARDM – 0249, е отчело 0,88 промила на хиляда в издишания въздух от жалбоподателя, което показание съгласно саморъчното вписване от негова страна в талона за изследване приема. Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано, че на процесната дата и място жалбоподателят П. В. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Настоящия съдебен състав при ПРС счита, че административно- наказващия орган е посочил доказателствата въз основа, на които е установено административното нарушение, като в издаденото НП е изрично посочен резултатът от извършената проба с техническо средство.