Решение № 1609 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1609 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110215928 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на В. Д. Н., ЕГН **********, чрез адв. *** – САК, срещу Наказателно постановление № 24-4332022792/27.09.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се поддържа, че липсва ясно и точно описание на нарушението в противоречие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като актосъставителят и АНО са се задоволили да посочат единствено, че жалбоподателят „ненужно и демонстративно поднася МПС последователно в ляво и дясно с превъртане на гуми", което описание на нарушението не покрива стандартите на ЗАНН за описание на нарушението. На следващо място се сочи, че АУАН и НП почиват единствено на твърдения, които се явяват необосновани субективни интерпретации на актосъставителя, въпреки 1 че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила относно съдържащите се в него фактически констатации /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл.

14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, като в тежест на наказващия орган е да докаже твърдяното нарушение, което в настоящия случай не е налице. Акцентира се, че констатациите в акта не отговорят на действителното фактическо положение, тъй като жалбоподателят не е извършил посочената маневра. Извежда се извод, че вмененото нарушение не е доказано от обективна и субективна страна, поради което действията на жалбоподателя не покриват състава на нарушение на посочената разпоредба и отговорността му е ангажирана неправилно.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят В. Д. Н., редовно призован, се явява лично и с адв.***, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител адв. *** моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на В. Д. Н. срещу Наказателно постановление № 24-4332022792/27.09.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото 2 доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 19.07.2024 г. свидетелят К., заемащ длъжността „командир на отделение“ в 07 РУ – СДВР, и свидетелят М., заемащ длъжността „полицейски инспектор“ в 07 РУ – СДВР, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Същите около 00:04 часа при обход на маршрута в гр.София, на ул. "***", с посока на движение от ул.“***“ по ул. "***" към ул.“***“, забелязали, че водачът на лек автомобил марка "***" с рег. № *****, при извършване на маневра „ляв завой“, не овладял автомобила и поради форсиране на двигателя му изнесъл задната му част в посока, различна от посоката на движението.

След изпълнение на посочената маневра автомобилът продължил движението си, след което бил спрян от полицейските служители при 07 РУ – СДВР за извършване на проверка.

В хода на извършената полицейска проверка била установена самоличността на водача на моторното превозно средство "***" с рег. № ***** – жалбоподателят В. Д. Н..

На място свидетелят К., заемащ длъжността „командир на отделение“ в 07 РУ – СДВР, съставил против водача на лекия автомобил В. Д. Н. АУАН серия G A № 866192/19.07.2024 г., за това, че на 19.07.2024 г. в 00:04 ч., в гр.София, по ул.“***, с посока на движение от ул.“***“ по ул. "***" към ул.“***“, използва път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, а именно – ненужно и демонстративно поднася МПС последователно в ляво и в дясно с превъртане на гуми (дрифт).

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 866192/19.07.2024 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното 3 наказателно постановление № 24-4332-022792/27.09.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 866192/19.07.2024 г., справка – картон на водача, справка за собственост на МПС, справка от СО, Заповед № 8121к 13180/23.10.2019 г., Акт за встъпване в длъжност 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН, Заповед № 513з-4534/31.05.2022 г. на Директора на СДВР, както и от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля – актосъставител К. и свидетелите М. и *** (частично).

Съдът се довери на изложеното от свидетеля – очевидец М., който е присъствал при установяване на нарушението и съставянето на АУАН.

Показанията на свидетеля *** се отличават с последователност, хармоничност и вътрешна непротиворечивост. Свидетелят съобщава пред съда добросъвестно впечатленията си от нарушението, като неговите показания кореспондират с останалия събран и кредитиран от съда доказателствен материал. Съдът не намери основания да не кредитира показания на този свидетел, който е случаен очевидец на нарушението, установи се липса на заинтересованост у същия, като показанията му успешно преминават проверката за достоверност и съдът изгради фактическите си изводи въз основа на съобщеното от него. Същият възпроизведе ясно възприетото от датата на нарушението и описа поведението на водача на автомобила „***“, като съобщава пред настоящия съдебен състав поведението му и действията, извършвани с автомобила, а именно – неовладяване на автомобила непосредствено при извършване на маневра „ляв завой“, при което и вследствие форсиране на двигателя на превозното средство е била изнесена задната част на автомобила в едната посока, различна от посоката на движението. Възстановената от свидетеля *** конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки рутинността на осъществяваната от него служебна дейност, свидетелства на непосредствено възприети събития от 4 действителността и изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече, когато изведените от свидетеля факти не се опровергават от други независими източници на доказателства. Показанията на свидетеля са вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността на свидетеля към структурата на полицейските органи не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл, обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия спор. В останалата им част и досежно обстоятелствата в коя точно част на денонощието е извършена проверката и къде с точност се е намирал служебният автомобил спрямо автомобила на жалбоподателя, свидетелят заявява липса на съхранени и поради това частично противоречиви спомени, но съдът отдава последното на характера на изпълняваната от свидетеля служебна дейност, включваща множество идентични случаи, като последното не е в състояние да дискредитира посочената по – горе част от показанията му, които се ползват с доверието на съда.

С доверие съдът кредитира и показанията на свидетеля –актосъставител К., които обаче са информативни само относно съставянето на процесния АУАН, тъй като същият не съхранява какъвто и да било спомен за процесната пътна ситуация с участието на въззивника Н..

Показанията на свидетеля *** частично допринасят за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото, като същият изрично е посочил, че се е движил с превозно средство след жалбоподателя Н. на процесното място, където след извършване на маневра „ляв завой“ последният е бил спрян за извършване на проверка от полицейски служители. Съдът не намери основания да изключи от доказателствената съвкупност свидетелските показания в посочената им част, като счита същите за кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие. В останалата им част обаче, свидетелските показания не разкриват каквото и да било съвпадение с останалите доказателствени 5 източници, поради което съдът намира, че представляват несигурна доказателствена основа, обрисуваща недостоверно факти и обстоятелства от предмета на делото и градящи защитна версия на въззивника, поради което и остават извън доказателствените изводи на настоящата съдебна инстанция.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за обжалване по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.

При издаването на НП също липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като съдът преценява, че са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и на свидетел - очевидец на нарушението, както и за връчването на АУАН на нарушителя за запознаване и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.