Решение № 431 от 12.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Бургас, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20242100101945 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявените искове от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул.

„Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян Филипов Стефов, чрез главния юрисконсулт Сияна И. Димитрова, съдебен адрес гр.Бургас, ул.„Св.Св. Кирил и Методий“№ 12 против С. К. С., ЕГН ********** от ********* за приемане на установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, за които са издадени заповед № 2313/04.07.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 1736/05.07.2024г. по ч.гр.д. № 3955/2024г., произтичащи от договор за кредит за текущо потребление сключен на 09.03.2023г. и включващи: 39 502.00 лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 17.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането; 2 704.17 лв. - договорна лихва за периода от 20.03.2023г. до 26.05.2024г.; 236.17 лв. - обезщетение за забава за периода от 20.03.2023г. до 26.05.2024г.; 272.37 лв. - обезщетение за забава за периода от 27.05.2024г. до 13.06.2024г.; 120 лева- разходи при изискуем кредит.

Ищецът твърди, че със заповед № 2313/04.07.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 1736/ 05.07.2024г., издадени по ч.гр.д. № 3955 по описа за 2024г. на Районен съд -Бургас, въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД за сметка № 29754668/ 14.06.2024г., С. К. С. е осъден да заплати на „Банка ДСК” АД следните суми:

-39 502,00 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането;

-2 704,17 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2023г. до 26.05.2024г.;

-236,17 лв. - обезщетение за забава за периода от 20.03.2023г. до 26.05.2024г.;

-272,37 лв. - обезщетение за забава за периода от 27.05.2024г, до 13.06.2024г.;

-120,00лв. - разходи при изискуем кредит;

1

-856,69 лв. - разноски за д.т. 2% по ч.гр.д. № 3955 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Бургас;

-50,00лв. - присъдено юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 3955 по описа за 2024г. на Районен съд - гр. Бургас.

На следващо място се излага фактическата обстановка относно съществуването на вземането. Заявява се, че на 09.03.2023г. между “Банка ДСК” АД, като кредитор и С. С., като кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 39 502 лева, за рефинансиране на просрочени задължения по договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2019г., със срок на издължаване- 120 месеца, считано от датата на усвояване- съгласно т.2 от договора. Уговорена била падежна дата- 20-то число, като кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка с титуляр- ответника, посочена в т.3.2 от договора, с месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, съгласно погасителен план, съдържащ и информация за общата дължима сума, подписан и получен от кредитополучателя. Главницата по кредита се олихвявала с променлив лихвен процент в размер на 5,58 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 0,06 %, а при отрицателна стойност се приемала нулева такава и фиксирана надбавка в размер на 5,52 %. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променлив лихвен процент в размер на референтния лихвен процент посочен в т.4 от договора към съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 9,94 %. Лихвеният процент се променял и с промяната на референтния лихвен процент съгласно уговореното в Общите условия - раздел III от ОУ към договора за кредит. Стойностите на индикатора „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се публикували на интернет страницата на БНБ в секция „Лихвена статистика“, таблица „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт- депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори „Нефинансови предприятия и секция „Лихвена статистика“.

Уточнява се също така, че за неразделна част от договора трябва да се считат общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора - т.16 от договора.

Кредитополучателят заплащал такси и разходи, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала по извършвани услуги на клиента (Тарифата) и които към датата на сключване на договора възлизали на сумата от 120 лева.

Процесният договор бил сключен след подадено искане от ответника, в което се изразявало желание за преструктуриране на просрочено негово задължение по друг кредит, отчитан по сметка № ****. Ищецът на основание решение ФЛ 069/06.03.2023г. на ЦКПК на ДПКФЛ на „Банка ДСК“ АД, предоставил нов кредит на С. К. С., с който да погаси просрочените си задължения. Предвид изложеното се счита, че банката е положила грижата на добър търговец, като е предоставила на ответника възможност за връщане на просрочените му задължения в редовност, вместо директно пристъпване към принудително изпълнение. Преди отпускане на сумата и съгласно изискванията на чл.5 ал.2 ЗПК, на ответника е предоставена необходимата преддоговорна информация, видно от подписана на 09.03.2023г. декларация от С. К. С..

Поради преустановяване погасяването на задълженията по договора за кредит за текущо потребление, сключен на 09.03.2023г. и неплащане на вноски с падежни дати за периода от 20.03.2023г. до 20.05.2024г., кредиторът „Банка ДСК” АД приложил санкциите, предвидени в т.16.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от общите условия към договора за кредит за текущо потребление от 09.03.2023г., а именно: „при допусната забава в 2 плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, кредиторът има право да превърне целият непогасен остатък от главницата в предсрочно изискуем: Кредиторът упражнява правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, като изпраща уведомление до кредитополучателя на последния посочен от него адрес за кореспонденция.“ и с поканауведомление с изх.№ 01-20-10381/ 02.04.2024г. за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, същата връчена по реда на чл.47 от ГПК на 27.05.2024г. чрез ЧСИ Станимира Николова е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.

Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по договора за кредит и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе покана - уведомление, кредиторът „Банка ДСК” АД пристъпил към принудително събиране на вземанията си и на 17.06.2024г. след подаване на заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу С. С. е образувано частно гражданско дело № 3955 по описа за 2024 година на Районен съд - гр. Бургас, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК” АД заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.

На основание заповед № 2313/04.07.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 1736/05.07.2024г. по ч.гр.д. № 3955 по описа за 2024г. на Районен съд гр. Бургас, по молба на “Банка ДСК” АД срещу С.

С., на 01.08.2024г. е образувано изпълнително дело № 1406/2024г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл.417 ГПК са връчени на 11.10.2024г. на К.С., баща на ответника С. К. С., със задължение за предаване. На 12.11.2024г. е депозирано възражение с вх.№ 47602 в P C Бургас по ЧГД № 3955/2024г. на основание чл.414 от ГПК от К.С. С., посочен като пълномощник на С. К. С.. С оглед на това Районен съд е указал на ищеца възможността за подаване на искова молба. Поради което и за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът с отговора на исковата молба оспорва основателността и допустимостта на иска. На първо място счита, че не му е предявена в цялост предсрочната изискуемост на целия кредит включително вноските с ненастъпил падеж, тъй като изявлението на банката можело да касае само вноските с настъпил падеж, съгласно ЗПК, а на второ- дори и оформено като връчено „чрез залепване“ уведомлението от ЧСИ не касаело ответника, а съвсем друг кредит и кредитополучател. Касаело кредитополучател с име Тодор К.

Веселинов, който ответникът твърди, че не познава.

Видно от текста на придружителното писмо от ЧСИ Николова ответникът не бил уведомяван за обявената неправомерно от страна на банката предсрочна изискуемост, поради което счита иска за недопустим.

На следващо място заявява, че в посочените часове и дати не бил търсен от ЧСИ, нито било залепено на входа уведомление.

Оспорва се като документ с невярно съдържание представеното от банката искане от 08.02.2023г., тъй като от текста на първа страница не бил виден размерът на вноската, а ръкописните текстове на втора страница не били изпълнени от ответника. Оспорва и подписа на ответника на първа страница от представения от банката договор за потребителски кредит като такъв, който не бил положен от него.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че между страните е възникнала облигационната връзка, като последица от подписване на договор за кредит за текущо потребление, сключен на 09.03.2023г. Не са налице различни позиции относно направените в същите документи 3 констатации и отразени договорености между ищеца и ответника за размера на задължението към датите на тяхното подписване, крайният падеж за плащане на сумата по кредита, както и начина на формиране на лихвения процент. Не съществуват различни мнения и досежно факта на спиране на плащанията и издадените в полза на кредитната институция заповед за изпълнение и изпълнителен лист по частно гражданско дело № 3955 по описа за 2024г. на Районен съд - гр. Бургас за сумите, описани по-горе.

Спорен е въпросът обявена ли е на длъжника настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и съответно съставени ли са и връчени ли са надлежно документите, удостоверяващи това обстоятелство. Оспорва се верността на съдържанието на частния документ- искане от 08.02.2023г. на ответника, както и автентичността на подписа на ответника на първа страница от договора за банков кредит.

По делото е допусната и приета съдебно- икономическа експертиза, която е установила факта на усвояване на кредита, погасяването на неизплатените суми по предходен кредит, постъпилата сума за погасяване на същия преди издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист-0.69 лева, спирането на плащанията и дължимият размер на непогасените задължения на ответника към кредитната институция.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като счита същото за компетентно и обосновано.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това, редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител. Чл.18 ал.5 ЗЧСИ посочва, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда- съобщения и призовки по граждански дела. В решение № 147/26.01.2021г., постановено по т. д. № 2256/2019 г. на ВКС, II т. о. е указано какви са предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление. В друг акт на касационната инстанция- решение № 71/28.04.2022 г. по гр. д. № 2681/21 г. на ВКС, IV г.о. се застъпва категорично становище, че ответникът е редовно уведомен, когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на място, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като поне едно от посещенията е в неприсъствен ден. По делото са представени доказателства за посещения на адреса на лицето длъжник, посочен в договора за кредит, който е постоянният адрес на С. К.