Решение № 473 от 06.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000501604 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, подадена срещу решението на Софийския окръжен съд, Търговско отделение, V състав, постановено на 23.03.2021 г. по т. дело № 295/2019 г.

В жалбата се твърди, че в частта, с която окръжният съд е присъдил в полза на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, решението на окръжния съд е незаконосъобразно.

Излагат се доводи, че не са доказани твърдените от ищеца физически и психически страдания, които да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Поддържа се направеното с отговора на исковата молба твърдение за съпричиняване на уврежданията в резултат от неизползване на предпазен колан. Оспорват се и изводите на съдебно-медицинската експертиза, приета от първоинстанционния съд.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и намаляване на обезщетенията, включително при отчитане на наличие на съпричиняване.

Въззиваемият ищец И. Х. К. чрез своя процесуален представител оспорва оплакванията на застрахователното дружество. В подадения срещу жалбата отговор излага съображения, че решението на окръжния съд е правилно, че обезщетенията са определени на базата на събраните по делото доказателства. Оспорва твърденията за 1 принос на ищеца за настъпване на уврежданията.

Иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Установено е по делото, че на 05.07.2017 г. ищецът И.К., пътувайки като пътник в лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ********, е претърпял пътнотранспортно произшествие, при което е получил теленси увреждания.

Поради смъртта на водача на автомобила – Р. К., на 28.06.2019 г. образуваното наказателно производство е било прекратено с постановление на зам. районен прокурор при РП – Ботевград.

По делото не се спори, че към датата на ПТП лекият автомобил е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество.

От приетата от окръжния съд автотехническа експертиза, извършена от вещото лице инж. А. Д., се установява следният механизъм на ПТП: На 05.07.2017 г. около 6.30 часа сутринта лекият автомобил „Фолксваген Венто“ се е движил по автомагистрала „Хемус“ в посока към гр. София със скорост от около 100 км/ч. Ищецът пътувал на предната дясна седалка. В близост до тунел „Правешки ханове“, след преодоляване на десен завой, при навлизане в правата, следваща завоя, автомобилът навлязъл в крайпътното пространство, преминал през водосточната канавка и се ударил в бетонните колове на предпазната метална мрежа. Вследствие на терена, през който преминал автомобилът и удара в бетонните колове, автомобилът е започнал ротационно движение около вертикалната си ос, като в същото време се преобърнал през таван, завъртял се на 360 градуса, насочил се в ляво по отношение на първоначалната си посока на движение и се установил с предните колела върху десния край на асфалтовото покритие – с предницата, насочена в посока към гр. Варна.

В заключението е посочено, че няма данни, дали автомобилът е бил оборудван с предпазни колани, но с оглед годината на производството на конкретния модел, може да се предполага, че колани е имало. При установения механизъм на ПТП – пропадане в канавка и преобръщане на таван, при правилно поставен предпазен колан тялото на ищеца би контактувало с тавана на автомобила и със свободно движещи се в купето предмети.

При изслушването му в съдебно заседание на 24.11.2020 г. инж. П. е заявил, че няма данни, от които по технически път да бъде установено точно, дали пострадалият 2 е бил с или без колан.

Пред окръжния съд е разпитан свидетелят И. В. – фелдшер при ФСМ – Правец.

Същият е разказал пред съда, че пристигнал на местопроизшествието в края на нощното си дежурство. Намерили обърнатия автомобил. Пострадалият бил на предната дясна пътническа седалка, гърбът му бил към седалката на шофьора, а краката му били увиснали на земята. Свидетелят не помни ищецът да е бил с поставен колан, нито пък коланът да е бил срязан. Но предполага, че тялото му е било наместено, за да му е поудобно. Когато свидетелят и водачът на линейката го намерили, ищецът бил неконтактен. Бил качен щадящо на специална носилка, която е за гръбначни счупвания. По пътя започнал да прави неконтролирани движения с горни и долни крайници, което свидетелят свързвал с евентуална черепно-мозъчна или гръбначномозъчна травма.

За установяване на уврежданията на ищеца, причинени в резултат от ПТП, окръжният съд е допуснал и приел съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото лице д-р В. Т. изрично е посочил, че изводите му са основани на представената медицинска документация и личен преглед на ищеца не е бил извършен, тъй като последният не се е явил пред експерта. По искане на дружеството жалбоподател пред настоящата инстанция е допусната и приета повторна медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. М..

И двете вещи лица са установили, че в резултат от произшествието ищецът е получил следните увреждания: травма в областта на шията с компресия на гръбначния мозък в резултат от счупване на тялото на петия шиен прешлен от компресионен тип с травматична спондилолистеза /изместване на тялото на четвърти шиен прешлен напред спрямо тялото на пети шиен прешлен с 8 мм; парасагитална фрактура в дясно париетално /счупване на теменната кост/. Клинично травмата е протекла с квадрипареза /нарушена двигателна функция на четирите крайника/.

В болница „Св. Анна“ му е извършено двуетапно оперативно лечение, при което е извършена директна скелетна екстензия и микродисектомия на петия прешлен.

Поставена му е била метална стабилизация. И двамата експерти са посочили, че имплантите не се заплащат от здравната каса, а от пациентите.

Според д-р Т., шийната травма е довела до затруднение на движението на врата за срок от около 9-10 месеца. Според д-р М., счупването и изместването е възстановено, зараснало е за срок от около 10-12 месеца.

В заключениетто си д-р М. е посочил, че шийната травма е получена по механизма на „камшичен удар“ при рязкото движение на главата в предно-задна посока, а травмата на теменната част в дясно е от седалката или от твърдите части на купето. С оглед на този механизъм на настъпване на травмите, д-р М. изразява 3 становище, че по време на ПТП К. най-вероятно е бил с поставен предпазен колан, тъй като са засегнати само шийният сегмент и главата му.

При извършения от д-р М. личен преглед на ищеца е установено, че общото му състояние е подобрено, но оплакванията са свързани най-вече с променената походка и повишената уморяемост на крайниците. Походката му е тип „Вернике-Ман“ /косяща походка/ с десния долен крайник. Тази походка възниква при засягане на пирамидния път и развитие на централна, спастична пареза на мускулите, характеризира се със замятане настрани и ротация напред на паретичния долен крайник, който е стегнат и изпънат в тазобедрената, колянната и глезенната става. Наблюдава се лека атрофия на дясната ръка и спастична пареза на тази ръка, която е доминатна. Мускулатурата на дясната длан и предмишница е с лека хипотрофия и леко отслабен обхват. Парезата на десния крак е в лека степен. В съдебно заседание д-р М. обяснява, че в лявата страна парезата е латентна, която при ежедневно натоварване не се манифестира, обаче ако положи по-голямо усилие, тази страна се уморява. Това не води до проблеми за обслужване във всекидневието, но среща затруднения в трудовата си дейност. Има и дегенеративни промени, които са с комплексен произход – както поради счупването и увреждането на интервертебралния диск, така и от оперативната травма, която е свързана с имплантирането на метален имплант, а от друга страна – поради възрастови промени в нормалното дегенеративно износване на костната система.

Също в съдебно заседание пред настоящата инстанция д-р М. обяснява, че с оглед тежестта на травмата, обстоятелството, че след изписването му от болницата ищецът не е ходил на контролни прегледи, не е от съществено значение, защото той е приемал предписаните му медикаменти, които са се отразили благоприятно. При извършения преглед експертът е констатирал сериозно подобрение в състоянието на К. в сравнение с това, каквото е било от началото на травмата. Според д-р М., може би функционално ищецът щеше да бъде по-добре, ако беше ходил на физиотерапия. Но няма данни състоянието му да се е влошило поради това, че не е ходил на физиотерапия.

С експертно решение на ТЕЛК от 13.03.2019 г. /преосвидетелстване/ на И.К. е определена 60% трайна загуба на работоспособност, настъпила в резултат от травматичните увреждания. С предходно решение на ТЕЛК, постановено след ПТП, загубата на работоспособността е била оценена на 75 %.

Пред окръжния съд е разпитана свидетелката А. Г., която живее на семейни начала с ищеца и имат общи деца. Същата е разказала, че преди ПТП И.К. работел като каменодолец и в деня на произшествието пътувал за работа. В болницата лекарите й казали, че е в много тежко състояние и ако не бъде опериран, може да умре. За имплантите във врата били необходими около 4 000 лева. Изписали го от болницата на 4 инвалидна количка. На врата имал шина, която носил около 1 година. Не можел да ходи и да се обслужва сам, свидетелката го хранела и къпела. След престоя в „Св.

Анна“ се наложило отново да влезе в болница, защото имал много силни болки. В болница „Пирогов“ бил лекуван около една седмица, предписали му други обезболяващи лекарства, но и те действали за коло час-два. Рехабилитация провеждал само в болницата. В началото ползвал тоалетен стол, а след това се придвижвал с патерица

Преди увреждането бил много добър и грижовен баща, работел и издържал семейството. След това станал нервен и раздразнителен, викал на свидетелката и на децата. Основно си стоял в къщи, защото се срамувал от хората, че е „кьопав“ и не може да ходи нормално.

За установяване отраженията на преживяното върху психиката на ищеца окръжният съд е допуснал психологична експертиза. В заключението на вещото лице Е. В. е посочено, че в резултат от кумулиране на негативни преживявания след катастрофата у ищеца са възникнали психосоматични симптоми от невротичния кръг – главоболие, обилно изпотяване, опасения за близките, нарушения на съня, което състояние не е овладяно и е преминало в посттравматично разстройство. Според психолога, най-вероятно той и близките му нямат здравна култура, за да потърсят специалист в областта на психологията и психиатрията, за да му бъде оказана помощ относно оплакванията, от каквато е имал и продължава на има нужда.

В прогностичен план типът и продължителността на реакциите са различни и са с продължителност от няколко месеца, понякога до 1-2 години. Картината на посттравматичното стресово разстройство включва епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари. При ищеца е налице чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи травматичното събитие. Ходът на заболяването е латентен, но в болшинството от случаите завършва с оздравяване. За този ход от съществено значение освен личностовите особености /при ищеца компенсаторния капацитет не е особено висок/, са от значение и антикризисните психологични и социални интервенции. При К. психичната травма, получена от катастрофата, ще го съпътства през целия му живот с различен интензитет.

В съдебно заседание на 23.02.2021 г. психологът В. е допълнила, че ищецът е бил диагностициран по международната класификация на болестите /МКБ -10/ за посттравматичното стресово разстройство.

С оглед на горните доказателства, по оплакванията на застрахователното дружество въззивният съд намира следното: