Определение № 269 от 20.01.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Варна , 20.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500076 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.418 ал.4 от ГПК въз основа на подадена от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Околовръстен път №260 жалба срещу Разпореждане № 267950 от 23.10.2020г. по ч.гр.д.№ 13458/2020 год. на Районен съд град Варна, в частта, в която е отхвърлено заявление рег.№ 275256/22.10.2020год. за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника П. И. П. с ЕГН ********** от гр.****, жк *** за сумата от 128 лева, представляващи такси, което вземане произтича от сключен между страните договор за издаване на кредитна карта „VISA CLASSIC“ от 04.04.2012г., както и за сумата от 26.51 лева, представляваща разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 398.48 лева – съдебно-делеводни разноски.

При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател разпореждане му е съобщено на дата 17.11.2020год., частна жалба рег.№ 284486/25.11.2020год., изпратена по пощата с дата на пощенско клеймо от 24.11.2020г., е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частният жалбоподател “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 чрез пълномощник е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, ал.2 от ГПК - извлечение от 1 счетоводните книги на банката - против длъжника по Договор за издаване на кредитна карта „VISA CLASSIC“ от 04.04.2012г. П. И. П. с ЕГН **********

С разпореждане № 267950/23.10.2020г. районният съд е оставил без уважение искането на заявителя за сумата от 128 лева, представляващи такси, предвидени съгласно чл.10.01 от ОУ към договора и приложението към тях и пояснени в заявлението, както следва : такса за обслужване на платежен инструмент – 43.81 лева; 6 броя обезщетения за надвишаване на кредитен лимит в общ размер от 39.19 лева; една такса за блокиране на карта в размер на 15 лева и една такса за администриране на просрочен кредит в размер на 30 лева. Мотивирал се е, че разпоредбата на чл. 10.1 от ОУ вр. Приложение № 1 към ОУ за издаване и използване на кредитни карти VISA пряко противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита. Съдът е приел, че посочените действия са такива по управление на кредита и изключва квалификацията им като допълнително благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение. Прието, че обслужването на платежния инструмент, блокирането на картата/кредитния лимит поради надвишаване на кредитния лимит и администрирането на просрочен кредит са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход.

Този вид дейност на кредитора се компенсира с основното възнаграждение – възнаградителна лихва – като цена на самото рисково /без предварително обезпечаване/ кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва и не може да се претендира нито като такса, нито като обезщетение. Изключването на разходите за тази дейност от основната цена на кредита, формираща лихвен процент и ГПР, би означавало да се допусне, че възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй като не включва присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като допълнително уговорени задължения. Приел е, че систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19 ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани със събирането, респ. управлението на кредита. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните /а не абстрактно предвидени при сключване на договора/ разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава и на двете клаузи неустоечен характер.

По същество : С оглед датата на сключването на договора – 04.04.2012г., за него важат правилата на Закона за потребителския кредит, в редакцията му, обн. в ДВ, бр.18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010 г., с актуална редакция изм. и доп., бр.58 от 30.07.2010г.

Длъжникът по заявлението П. И. П. има качеството на потребител по смисъла на чл.9 от 2 същия закон, като за съответствието на договора с правилата за потребителската защита, съдът следи служебно.

Със Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., е изпълнено задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 28/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г относно договорите за потребителски кредити.

С изменението на ЗПК от 2014г, в сила от 25.07.2014г, законодателят доразвива целите на Директивата, като са уредени редица разпоредби за закрила на потребителя на кредитни услуги и за предотвратяване на нелоялната търговска практика н а кредитодателите да са икономически по-силната страна в правоотношенията с потребителите. Законодателят не е придал ретроактивно действие на тези изменения и допълнения на материалния закон, като в пар.13 от ПЗР към ЗПК изрично е постановил, че разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на забраната за заплащане на компенсаторна неустойка при предсрочно погасяване на потребителските кредити в широкия смисъл на думата по чл.4 ал.1 т.2 и т.3 ЗПК след заплащане на 12-месечни погасителни вноски.

В конкретиката на заявлението от приложените към него документи, от които произтича вземането, се установява, че длъжникът е запознат и е приел Общите условия на банката за издаване и ползване на кредитни карти, поради което е налице основание за прилагането им.

Същевременно, за да се присъди в заповедта за изпълнение съответното вземане, то същото следва да бъде индивидуализирано по основание, вид и размер.

Така заявеното вземане в общ размер от 128 лева, заявено като „такси“ независимо, че със заявлението е разбито по пера, остава неясно и неконкретизирано по отношение на всеки елемент : 1. Не е ясно за коя година е начислена годишната такса за обслужване на платежен документ в размер на 43.81 лева; 2. Не е конкретизиран размер на твърдения надвишен кредитен лимит, съотв. как е формирана сумата от 39.19 лева с посочване на размера на надвишението на лимита, върху който е начислена таксата от 5 % с начален и краен срок; 3. Не става ясно какво е блокирано и към кой момент – картата или кредитния лимит, за чието отблокиране се дължи такса от 15 лева; 4. Не е ясно в какво се състои администрирането на просрочения кредит и кога, ако действително е извършено такова действие, за което се претендира такса от 30 лева, доколкото със заявлението и на самостоятелно основание заявителят е претендирал, съответно му е присъдена сумата от 118 лева за извършени разходи във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

При гореизложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в частта, с която е отхвърлена претенцията на заявителя за сумата от 128 лева е правилно, при което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и с други мотиви.

3

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 267950 от 23.10.2020г. по ч.гр.д.№ 13458/2020 год. на Районен съд град Варна, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление рег.№ 275256/22.10.2020год. за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника П. И. П. с ЕГН ********** от гр.****, жк *** за сумата от 128 лева, представляващи такси, което вземане произтича от сключен между страните договор за издаване на кредитна карта „VISA CLASSIC“ от 04.04.2012г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4