Решение № 801 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.ов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502328 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ - чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК: 000694286 против решение 261784 от 27.05.2022 г. по гр.д. 6397/2019 г. на СГС, с което е уважен иск против това дружество за заплащане на сума в размер на 30 000 лв. (частично от сума в размер на 100 000 лв.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 14.05.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 14 981,48 лева представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 14.05.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 114,60 лева, представялващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.04.2019 г. до 13.05.2019 г., от деликт на 30.11.2017 г. във ВМА, при който на ищцата С. К. Х., с оператевна диагноза „Струма недоза пермагна”, била извършена оперативна интервенция - миницервикотомия, тиреидектомия, съгласно оперативен протокол № 668/30.11.2017 г., в резултат на което ищцата получила пареза на гласните връзки, като впослествие получила усложнение, изразяващо се в трайното увреждане на гласните гънки – парализа, при което гласовата, дихателната и гълтателната функции при същата са необратимо и трайно нарушени. Поради това, в полза на ищцата са присъдени разноски в размер от 2 019.25 лв., а решението е постановено при участието на третото лице-помагач (ТЛП) на страната на застрахователя – Военно-медицинска академия (ВМА).

Във въззивната жалба се сочи, че са налице следните пороци в атакуваното решение: а) 1 възражения, свързани със сключения застрахователен договор за професионална отговорност на лекари и медицински персонал между „Булстрад ВИГ“ АД и ВМА, като се счита, че неправилно е прието, че дружеството следва да отговаря за причинени вреди от процесното събитие с оглед срока на застрахователния договор – от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г., с оглед на това кога е възникнало застрахователното събитие и кога е предявена претенцията от С. Х.; б) неразглеждане на възражението от СГС, че не е уточнено и заявено кой конкретно с какви свои действия/бездействия е проявил поведение, с което ищцата е била увредена, макар и поименно да били изброени лекари в исковата молба; липсвала аргументация по отношение на тези обстоятелства в съдебното решение – кой и с какво е осъществил деликт, за да се стигне до увреждане при С. Х.; в) липса на причинноследствена връзка между действията и бездействията на лекари при ВМА и настъпилите при ищцата увреждания; г) счита се, че по същество липсва доказване на причинен деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД от някой от лекарите или медицинския персонал при ВМА, поради което и неправилно била уважена исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ спрямо „Булстрад ВИГ“ АД; д) правят се оплаквания за допуснати процесуални нарушения от страна на първостепенния съд във връзка с медицинските експертизи; е) оспорва се отново претенцията за репариране на имуществените вреди (закупуване на медицински консумативи и заплащане на медицински услуги) в Р Турция; ж) оплаква се от несправедливия (по смисъла на чл. 52 ЗЗД) размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и от началния момент, от който е начислена мораторната лихва за забава върху главниците по обезщетенията.

От САС желае отмяна на атакуваното решение в цялост и отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

В писмените си отговори по чл. 263 ГПК, ищцата Х. оспорва жалбата като неоснователна и смята, че решението на СГС е правилно и следва да се потвърди, докато подпомагащата страна ВМА счита, че позицията на ЗАД „Булстрад ВИГ“ е основателна и исковете следвало да се отхвърлят.

Като постави на разглеждане редовната и допустима въззивна жалба, Софийски апелативен съд установи следното:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено в изискуемата форма от надлежен състав на компетентния съд, мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявен допустим иск, т.е. отговаря на критериите за валидност и допустимост по смисъла на чл. 269 ГПК.

По правилността му се намери следното:

Производството е образувано по предявени от С. К. Х. срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за сумата от 44 981,48 лв, предявен като частичен от претенция за 114 981,48 лв, и осъдителен иск с правно основание и чл. 409 КЗ за сумата от 114,60 лв.

Ищцата твърди, че на 30.11.2017 г. след хоспитализация е била оперирана във Военно2 медицинска академия (ВМА) във връзка с констатирано увеличаване на щитовидната жлеза и образуване на възли с поставена крайна оперативна диагноза „Струма недоза пермагна“.

Била изписана от болницата на 01.12.2017 г. с вписано в епикризата състояние „клинично здрава“, въпреки констатирана във ВМА пареза на гласни връзки, без това да е вписано в епикризата. След изписването настъпили тежки изменения в здравословното състояние на ищцата, изразяващи се в отслабване на гласа, задух и затруднено дишане, подуване в областта на шията. В исковата молба се релевира твърдение, че влошаването на здравословното състояние на ищцата било в резултат на неуспешно проведена оперативна интервенция. Поради измененията в здравословното й състояние, ищцата посетила на 07.12.2017 г. д-р В. К., който й поставил диагноза пареза на гласните връзки и ларингса. На 21.12.2017 г. ищцата посетила д-р М. В., като поставената й диагноза била парализа на гласните връзки и ларингса. Записаното в амбулаторен лист № 002861/21.12.2017 г. обективно състояние било неподвижност на двете гласни връзки и парамедиално положение. И при двете посещения на ищцата била назначена гласова рехабилитация, която не дала резултат. За периода от 09.01.2018 г. до 05.06.2018 г. ищцата посетила и други лекарски кабинети. През август 2018 г. ищцата Х. била хоспитализирана за лечение в УМБАЛ „Софиямед“ отделение „уши, нос, гърло“ на 15.08.2018 г., и изписана на 18.08.2018 г. с диагноза „остър лимфаденит на лицето, главата и шията“. На 21.08.2018 г. ищцата била пирета по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, поради остър задух. При извършена фиброларингоскопия в същата в същата болница, била установена пълна двустранна рекуренсова парализа в медиална позиция с минимален глотичен просвет. Била й направена трахеостома и опирация на гласни връзки с лазери и била изписана на 24.08.2018 г. На 10.09.2018 г. отново била приета по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, поради нарушение на функционирането на трахеостома. На 11.09.2018 г. била извършена втора операция на ищцата, при която бил имплантиран ребрен хрущял. На 26.09.2018 г. поради получен отново задух била приета за трети път в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ и отново й била извършена операция. На 12.03.2019 г. на ищцата била извършена още една операция в болница „Аджъбадем Саглък Хизметлери ве Тиджарет А.Ш.“. Представителите на ищцата твърдят, че усложненията, констатирани в последващите оперативни интервенции, били вследствие извършената първа операция на щитовидната жлеза във Военно-медицинска академия.

В исковата молба се твърди, че в настоящия момент състоянието на ищцата е стабилизирано, но не е и нямало да бъде възстановено. Говорът на ищцата не било възможно да бъде възстановен, дишането й било трудно, не била в състояние да работи и не можела да извършва никакви физически натоварвания, дори елементарните, което я карало да се чувства безпомощна и слаба и се отразявало отрицателно на семейството й. На ищцата били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, трайно увреждане на гласовите функциии, затруднено дишане, притеснение и потиснатост. Налице била и негативна промяна в поведението на ищцата, изразяваща се в чувства на отчаяние, изолираност, потиснатост, отчужденост и понижена активност, поради изгубване на възможността за нормална комуникация. В исковата молба се твърдят и причинени 3 материални вреди, изразяващи се в разходите за операцията в „Аджъбадем Саглък Хизметлери ве Тиджарет А.Ш.“.

Ответното дружество бил застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 3423160240L00173, по която са застраховани лицата, упражняващи медицинска професия в лечебното заведение, в което била извършена първоначалната операция.

На основание изложените обстоятелства, в петитума на исковата молба представителите на ищцата Х. правят искане до съда да осъди ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на ищцата следните суми: 44 981,48 лева като частична искова претенция от общо 114 981,48 лева, от които 30 000 лева като частична искова претенция от общо 100 000 лева претендирани неимуществени вреди, и 14 981,48 лева причинени материални вреди – застрахователно обезщетение по предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 114,60 лева по иск за заплащане на мораторна лихва за забава за периода от 25.04.2019 г. до 13.05.2019 г.

Ответното юридическо лице в отговора и допълнителния отговор оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за необхващане на претенцията от застрахователното покритие на застраховката „гражданска отговорност“, поради предявяване на претенцията след изтичане на срока на застрахователната полица, както и оспорва твърдението на ищцата, че операцията била неуспешна и оспорване на причинната връзка между проведената операция и твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищцата; твърдение за извършване на оперативната интервенция в съответствие с изискванията за добра медицинска практика. Прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Третото лице – помагач Военно-медицинска академия (ВМА) гр. София, намира исковете за неоснователни и формулира искане да бъдат отхвърлени.

В първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са изслушани заключения на вещи лица. Пред въззивния съд също е приета тройна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. При валидно и допустимо първоинстанционно решение следва да се обсъдят само оплакванията във въззивната жалба на застрахователя /чл. 269, изр.второ ГПК/.

Първото оплакване е свързано със съображенията, изложени с валидността на застрахователния договор, срокът му и тези, свързани с твърдяната от въззивника нередовност на исковата молба и липсата на уточнения за това кои лекари са осъществили деликта и в какво конкретно се изразявало тяхното противоправно поведение (действия и/или бездействия).

Законодателят не свързва предявяването на претенциите за обезщетяване срещу застрахователя с момента на определяне на застрахователното събитие, стига последното да е настъпило в рамките на срока за застрахователна закрила, какъвто е и настоящия случай, 4 тъй като твърдяното непозволено увреждане се е реализирало по времето на действие на сключения договор „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, сключен между ВМА и „Булстрад ВИГ“ АД. В този смисъл, предявяването на иска след изтичане на срока на действие на застрахователния договор, само по себе си, е правноирелевантно и не може да послужи като основание за отказ от плащане и осигуряване на застрахователна защита, когато вредата е настъпила по време на действие на застрахователния договор. В този смисъл е и съдебната практика – Решение 355/19.03.2019 г. по т.д. 855/2018 г. на ВКС, 2 т.о., ТК., където изрично е посочено, че „...отговорността е за застрахователя, сключил договор „професионална отговорност” за периода на проявлението на вредата у пострадалото лице, като при предвидено ретроактивно застраховане, този е застрахователят, който следва да покрие отговорността на застрахованото лице и за времето до 5 години преди датата на сключване на застрахователния договор.“ От друга страна, чл. 345, ал. 8 КЗ сочи, че застрахователният договор не може да предвижда условия и изисквания, вкл. и такива при настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, както и такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени.