Решение № 663 от 31.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена А. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330207485 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-009932/11.10.2021 г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Н. П.

Н. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание се развиват възраженията, които са свързани с липсата на пълно описание на нарушението, на мястото на извършването му, а като причина за настъпване на произшествието се сочи поведението на другия участник в ПТП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозиранa писмена молба – становище от началника на районното управление, който пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, навеждайки съображения за това.

При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 15.09.2021 г. около 11:08 часа в гр. Пловдив Н. П. Н. управлявал личния си л.а. „Волво ХЦ 90“ с рег. № **** по бул. „Васил Априлов“ като в колата му били и 1 неговите ** – свидетелите Й. Я. С. и П. Н. С.. Движил се в посока от север на юг. На кръстовището с бул. „Пещерско шосе“ и на зелен сигнал на светофарната уредба жалбоподателят предприел маневра завой наляво в посока ул. „Пещера“, като се придвижил до средата на кръстовището, но тъй като движението било много натоварено не успял да премине и останал в него. По същото време в платното за движение в обратната посока по бул. „Васил Априлов“ се движил л.а. „БМВ 330 ХД“ с рег. № ***, управляван от Х. А. С.. Последният се движил в посока направо и предприел преминаване на горепосоченото кръстовище на разрешителен за него сигнал на светофарната уредба. В същия момент жалбоподателят Н. решил да освободи кръстовището и предприел завършване на маневрата завой наляво, без да пропусне насрещно движещия се, в посока направо, лек автомобил с рег. № ***, управляван от С., при което настъпил удар между двата автомобила. Реализирано било ПТП с материални щети.

След подаден сигнал на тел. 112 от С. мястото на инцидента било посетено от полицейски служители, сред които А. П. Т. – *** към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Последният изслушал обясненията на водачите на двата автомобила, участвали в ПТП-то, и огледал щетите по колите, а за пътния инцидент бил съставен Протокол за ПТП с № 1754552/15.09.2021 г. В него Т. отразил, че жалбоподателят Н. е нарушил правилото за движение, регламентирано в чл. 37, ал.1 от ЗДвП, тъй като извършил маневра завой наляво за навлизане в друг път, без да пропусне насрещно движещия се, в посока направо л.а. „БМВ 330 ХД“ с рег. № ***. Описал движението на участниците и материалните щети по автомобилите и съставил схема на ПТП.

Въз основа на констатираното бил съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 969748/15.09.2021 г. Актът бил съставен в присъствието на другия участник в произшествието като очевидец, един свидетел при съставянето му и нарушителя. Последният го подписал, като посочил, че има възражения. Подал и писмени такива в срока по чл. 44 от ЗАНН, но те били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал.1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на А. П. Т. – *, Х. А. С. – участник в ПТП, Й. Я. С. и П. Н. С. – ** на жалбоподателя, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП бл. № 1754552/15.09.2021 г., справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., оправомощителна заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Т. потвърждава авторството на акта и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел нанесените щети по автомобилите, обясненията на Н. и другият участник в ПТП - С., както и позиционирането на превозните средства след контакта между тях, като именно въз основа на горните обстоятелства е достигнал до извода, възприет е протокола и акта.

В подкрепа на показанията на *я са и тези на свидетеля С., който сочи, че на процесната дата той и ** са пътували с личния им автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № *** по бул. „Васил Априлов“ в посока „Гребната база“. Споделя още, че забелязал, че в кръстовището с бул. „Пещерско шосе“ нямало спрели автомобили в посоката му на движение, а само в най-лявата лента от платното за движение имало чакащи 2 автомобили за извършване на маневра ляв завой. Тъй като за посоката му на движение светофарната уредба светела в разрешителен, зелен, сигнал, той предприел преминаване през кръстовището. В същия момент внезапно изскочил джип „Волво ХЦ 90“ с рег. № **** и въпреки задействаната от С. спирачна система настъпил удар между двата автомобила.

Възприетата фактическа обстановка не се разколебава и от показанията на свидетеля П. Н. С. – баща на жалбоподателя. Напротив потвърждава се. Той също споделя, че жалбоподателят се е намирал в самото кръстовище на бул. „Пещерско шосе“ и бул. „Васил Априлов“ и е трябвало да завие наляво към ул. „Пещера“. Той забелязал, че има спрели автомобили. При изнасянето от зоната на кръстовището и извършване на маневрата настъпил удар с автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № ***. Не обърнал внимание в какъв цвят свети светофарната уредба в момента на изтегляне от кръстовището на жалбоподателя. Затова и съдът не намира, че е налице противоречие относно сигнализацията на светофарната уредба спрямо движението на свидетеля С., а показанията на последния в тази връзка са неразколебани.

Що се отнася до показанията на свидетелката Й. С., то настоящият състав не ги възприе при формиране на убежденията си относно фактическата обстановка по делото. Показанията й са в противоречие с показанията на *я, който е незаинтересован от крайния изход на делото доказателствен източник, както и от тези на свидетелите П.

С. и С.. Те нямат нищо общо и с приетия по делото протокол за ПТП, и конкретно на посочения в него механизъм на възникване на произшествието, който е невъзможно да бъде постигнат по начина, по които С.а описва, че се е случило самото произшествие.

Съдът се довери на показанията й единствено в частта, в която тя посочва, че е настъпило ПТП.

Иначе показанията на свидетелите Т., С. и С. съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, както и по между си, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Същите съответстват на съставения АУАН и на изготвения протокол за ПТП, който е официален документ, издаден в кръга на функциите на полицейските служители по определен ред и форма.

Освен това съдът отчете презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Именно такива се твърдят от жалбоподателя, но същите останаха недоказани по делото.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Съставен е в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и му е връчен препис от него. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи възраженията си в писмен вид в тридневен срок от връчването на акта, като той се е 3 възползвал от това.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представените заповеди, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – неспазване на правилата при разминаване.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Както в АУАН, така и в НП в достатъчна конкретност е описано разположението на двете МПС, което позволява да се извърши преценка за съставомерността на деянието. Действително с акта се полагат основите за възбуждане на административнонаказателно производство срещу определено лице и към него в известна степен са приложими критерии, каквито се изискват при съдържанието на обвинителния акт. Същевременно обаче преследваните с акта цели и самата отговорност не е от такъв висок порядък, какъвто се преследва в наказателния процес. Затова и не е необходимо всяко едно настъпило обстоятелство да бъде подробно описано, а е достатъчно да се посочат релевантните признаци от обективна страна на нарушението, които да се преценяват за всеки конкретен случай. Освен това към административнонаказателната преписка е приложен и протокол за ПТП, в който разположението на автомобилите е изобразено и графично, като в него са посочени и конкретните материални щети по превозните средства, които са станали ясни на жалбоподателя още в деня на произшествието, тъй като самият Протокол за ПТП № 1754552/15.09.2021 г. е бил подписан от него.

Същевременно конкретните материални щети не са признак от обективната страна на деянието, доколкото законът нито в санкционната му разпоредба, нито в нарушената изисква такива. По тази причина аргументите изложени в съдебно заседание от представителя на жалбоподателя не могат да бъдат приети за основателни.