Решение № 457 от 15.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. ХАСКОВО, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500648 по описа за 2024 година

С Решение №65/07.05.2024г.,постановено по гр.д.№179/2023г. Районен съдХарманли: ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по иска на С. А.

А., ЕГН:********** от град *** против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР от 15.06.2018г., обективиран в протокол за извършена публична продан, за покупко-продажба на следния недвижим имот: УПИ***, с площ 3335 кв.м., в кв.18 по плана на гр.***, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г., Заповед №129/2007г. и Заповед №108/24.04.2009г., с предназначение - за производствена и складова дейност, при граници: имот XXXVII-239, имот XXVIII-239 и улица, и ПРИ УСЛОВИЕ, че ищцата С. А. А. изпълни своето насрещно задължение да заплати остатъка от продажната цена в размер на 184 лв. в 2-седмичен срок от влизане в сила на решението по делото; УКАЗВА на ищцата, че съгласно чл.362 ал.2 от ГПК, ако в 2седмичен срок от влизане в сила на решението не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението; ОСЪЖДА ответника Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на ищцата С. А. А., ЕГН:********** от град *** направените по делото разноски в размер на 2685 лв. за 1 държавна такса и адвокатско възнаграждение; ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН:********** от град *** да заплати по сметка на РС- Харманли нотариална такса в размер 218.16 лева и такса за вписване на възбрана в размер 15 лв. по сметка на Агенция по вписванията, а по сметка на Община *** - местен данък за придобиване на имущество по възмезден начин в размер 30.21 лева; Постановява ДА СЕ ВПИШЕ, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК, възбрана върху следния недвижим имот: УПИ ***, с площ 3335 кв.м., в кв.18 по плана на гр.***, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г., Заповед №129/2007г. и Заповед №108/24.04.2009г., с предназначение - за производствена и складова дейност, при граници: имот XXXVII-239, имот XXVIII-239 и улица, до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето от страна на С. А. А., ЕГН:********** от град *** и препис от решението да не се издава, докато ищцата не представи документи, удостоверяващи заплащане към съда на разноските по прехвърлянето, както и на дължимите към Община *** данъци и такси по чл.10 и сл. и чл.44 и сл. ЗМДТ.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, който чрез пълномощшника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за недопустимост , а в условията на евентуалност за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не било обсъдено нито едно от възраженията, изключващи приложението на чл.19 ал.3 от ЗЗД в конкретния случай. Съдът не разгледал и изложените доводи за недопустимост на производството, тъй като искът бил насочен срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройство, а не срещу Държавата. Поддържа липса на пасивна процесуална легитимация на министъра за сключване на окончателен договор, като дори да се приеме, че той е надлежен ответник не е субектът по отношение на който се прилага по аналогия разпоредбата на чл.11 от ЗН.

Твърди,че исковата претенция е неоснователна,тъй като процедурата по чл.718 от ТЗпродажба чрез пряко договоряне в производство по несъстоятелност не е приключило с договор за покупко -продажба във формата на нотариален акт,нито с постановление за възлагане.Протоколът за извършена продажба на процесния имот от 15.06.2018г. няма характеристики на предварителен договор, тъй като в него не се съдържат всички уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Поддържа също,че при успешно развитие на производството по чл.717-чл.717з от ТЗ и чл.718 от ТЗ същото следва да приключи с постановление за възлагане, а не с нотариален акт. Изложени са и съображения относно липсата на всички елементи от фактическия състав на чл.718 от ТЗ, която процедура не би могла да завърши по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД. Излага и съображения за погасяване на претенцията по давност. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Харманли и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна С.

А. А.. В съдебно заседание, чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага 2 доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност , приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Харманли е бил сезиран с иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, предявен от ищцата С. А. А.,чрез пълномощник против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с предмет обявяване за окончателен на ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР от 15.06.2018г., обективиран в протокол за извършена публична продан, за покупко-продажба на следния недвижим имот: УПИ ***, с площ 3335 кв.м., в кв.18 по плана на гр.***, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г., Заповед №129/2007г. и Заповед №108/24.04.2009г., с предназначение - за производствена и складова дейност, при граници: имот XXXVII-239, имот XXVIII-239 и улица. Ответникът е оспорил исковата претенция.

По делото не е спорно, а това се установява и от събраните писмени доказателства,че ищцата е участвала в процедура по продажба на недвижим имот и чрез процедура с пряко договаряне е спечелила недвижим имот, собственост на обявения в несъстоятелност длъжник „К.Х.“ ЕООД /в несъстоятелност/, по реда на чл.718 от ТЗ е закупила : Урегулиран поземлен имот ***, с площ от 3 335 кв.м., в квартал 18 по плана на град ***. Процедурата е била проведена в рамките на производство по несъстоятелност по т.д.№101/2014г. по описа на Окръжен съд-Хасково от синдикът на дружеството на 15.06.2018г. Имотът е бил спечелен за сумата от 1000лв., която е била внесена в срока, определен от синдика по особената банкова сметка. С Определение №2029 от 25.06.2018г. по т.д.№101/2014г. по описа на ОС Хасково е било указано на синдика Н.Д.В., че трябва да се сключи договор за покупко- продажба на недвижим имот в изискуемата по закон форма с предмет Урегулиран поземлен имот ***, площ от 3 335 кв.м. в квартал 18 по плана на град ***, но и към настоящият момент придобитият по реда на чл.718 от ТЗ имот не е бил прехвърлен в съответната форма, независимо от обстоятелството, че производството по несъстоятелност на „К.Х.“ЕООД е приключило и дружеството е било заличено на 09.11.2018г. Установено е също, че с изменение на действащия план за регулация на гр.*** се образува нов самостоятелен УПИ*** в кв.18 с площ от 39 780.50 кв.м. , като новообразуваният имот обединява УПИ ХХТУ-239, XXVI-239 , XXVI-239 и ХХХШ-239 в кв.18 по плана за регулация на гр.***. Съгласно Удостоверение №У-177/03.09.2018г. на Общинска администрация- *** и Заповед №108 от 24.04.2009г. на Кмета на Община ***, УПИ *** с площ 39 780,50 кв.м., в кв.18 по плана на гр.*** е образуван от обединяването на УПИ 24-239, УПИ 25-239, УПИ 26-239 и УПИ 33-239 в кв.18, като е посочено, че обединяването е одобрено със Заповед №108 от 24.04.2009г. на Кмета на Община *** и че УПИ *** в кв.18 по плана на гр.*** е идентичен с част от УПИ *** в кв.18 по плана на гр.***.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално 3 легитимирана страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

В случая както правилно е приел и първоинстанционният съд следва да намери приложение Тълкувателно решение №1/2017г. в т.10 на което се приема, че недвижимите имоти, непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, стават собственост на Държавата или общините по аналогия на чл.11 от ЗН, когато длъжникът е търговецюридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго. Доколкото в случая друго не е предвидено и имайки предвид, че с Решение №107 от 29.10.2018г. по т.д.№101/2014г. по описа на ОС-Хасково е прекратено производството по несъстоятелност на „К.Х.“ ЕООД и е заличено търговското дружество, то се налага изводът, че именно Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството съгл. чл.31 ал.2 от ГПК, се явява надлежната пасивно легитимирана страна по иска. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя доводите на въззивника, че постановеното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник- Министъра на регионалното развитие и благоустройство, тъй като данните по делото не сочат на това.

Напротив установява се, че именно поради конкретизиране на пасивната процесуална легитимация по предявения иск съдът е оставил исковата молба без движение с разпореждане №1754/02.11.2023г. в изпълнение на което ищцата е подала молба вх.

№8818/14.11.2023г., чрез пълномощника си, в която изрично е посочила „иска да се счита предявен срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство“. Налице е и разпореждане №1874/22.11.2023г. на първоинстанционният съд, в което изрично е посочено, че иска следва да се счита предявен срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и е дадена възможност на ответникът в едноседмичен срок да даде допълнително становище по така направеното уточнение от ищеца, като посочените процесуални действия на съда са в съответствие с изискването на чл.31 ал.2 от ГПК.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Релевираните от жалбоподателя оплаквания се свеждат до неправилност на изводите на съда свързани с принадлежността на правото на собственост, невъзможността проведена процедура по реда на чл.718 от ТЗ да приключи с предявяването на иск с правно 4 основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, както и погасяване на правото на предявяване на такъв иск по давност, което очертава предмета на обхвата на въззивната проверка за правилност.

При въззивната проверка не се установи нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни,като в тази връзка следва да отбележи следното:

Успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предполага положителното установяване на няколко предпоставки:1. наличието на валиден предварителен договор, с който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор; 2. качеството "изправна страна", респ. неизправността на ответника, т. е. неговото бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен; 3. настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор; 4. принадлежност на правото, предмет на договора към патримониума на прехвърлителя, както и 5. наличието на особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността - чл. 363 ГПК.