Решение № 319 от 01.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500473 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 55 /56/ от 03.04.2024 г. по гр. д. № 1249/2023 г. РС С. е отхвърлил предявените от К. Е. В. срещу „С.и.“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „машинен оператор, производство на брикети и пелети“, извършено със заповед № 14/26.07.2022 г. на работодателя, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за плащане на основание чл. 225, ал. 1 КТ на сумата 2810.80 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение за период от 01.08.2022 г. до 01.02.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.09.2022 г., до окончателното плащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1271.71 лева.

1

Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

Ответникът е оспорил жалбата и искането му е решението да бъде потвърдено.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 14/26.07.2022 г. на работодателя „С.и.“ ООД е прекратено трудовото правоотношение с К. Е. В., заемащ длъжността „машинен оператор, производство на брикети и пелети“, считано от 01.08.2022 г. Причината за прекратяване на трудовия договор е посочена в заповедта - „С.и.“ ООД прекратява част от дейността си след взето решение на ОС, посочено е също в заповедта, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие от 30 календарни дни.

Със заповед № РД-05-188/22.07.2022 год., издадена от директора на Регионална дирекция по горите - София на работодателя „С.и.“ ООД е наложена принудителна административна мярка - спиране за срок от 3 месеца или до отстраняване на нарушенията, дейността на обект, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина, считано от датата на издаване на заповедта.

С пълномощно от 20.04.2022 г. „С.и.“ ООД чрез управителя В.Б. въз основа на решение на ОС на съдружниците е упълномощено лицето Г.Б. с правата за организира и управлява производствената дейност на предприятие за производство на пелети, собственост на дружеството с адрес - гр. С., ул. „С.ш.“ № 40, както и да представлява дружеството пред клиенти и доставчици във връзка с производствената дейност и да представлява дружеството пред органите на държавната и общинска администрация и др.

С декларация от 17.05.2023 г., нотариално заверена, В.Б. в качеството на законен представител на ответника е потвърдил всички действия относно издадените предизвестия и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради закриване на част от предприятието, вкл. на трудовия договор 2 с ищеца К. Е. В..

Видно от протокол от 25.07.2022 г., на тази дата е проведено ОС на съдружниците на „С.и.“ ООД, на което е взето решение за прекратяване на дейността производство на пелети, като управителят на дружеството В.Б. е упълномощен да предприеме всички необходими за това действия, вкл. да прекрати съществуващите трудови договори със служителите и работниците, заети в производството и администрацията.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 225, ал.1 КТ.

Ищецът основава исковете си на следните твърдения: предизвестието за прекратяване на трудовия договор и заповедта за уволнение били подписани от некомпетентно лице, а именно - били подписани не от В.Б., който е вписан в ТР като управител и законен представител на дружеството, а от трето неизвестно лице, което нямало работодателска власт; не било налице посоченото в заповедта основание за уволнение закриване на част от предприятието; в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ не бил извършен подбор; ОС на съдружниците не било взело надлежно решение за закриване на част от предприятието, като в тази връзка се навежда твърдение, че на 19.04.2022 г. било проведено ОС на съдружниците, на което като съдружници били приети „М.Р.К.“ ЕООД, „П.Ю.И.“ ЕАД и В. Й.Д..

На същата дата били прехвърлени 100 % от дяловете на дружеството на новите съдружници и съответно на 20.06.2022 г. било проведено ново ОС, на което бил избран нов управител - В. Й.Д..

В отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковете и излага следните твърдения: на 19.04.2022 г. бил сключен договор между „М.Р.К.“ ЕООД чрез управителя В. Д. и „Н.“ АД за продажба на дружествени дялове от капитала на „С.и.“ в полза на купувача „М.Р.К.“ ЕООД; поради неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена договорът за покупко-продажба бил развален.

Въпреки това „М.Р.К.“ ЕООД претендирало, че е собственик на целия дружествен капитал на ответника, а управителят В. Д. установил неправомерно владение върху фабриката на ответника, като преустановил достъпа до нея на легитимния управител В.Б.; в резултат на установеното владение върху фабриката и действията на 3 лицето, представящо се за собственик - В. Д., със заповед № РД-05186/22.07.2022 г., издадена от директора на Регионална дирекция на горите - София, на работодателя „С.и.“ ООД била наложена принудителна административна мярка - спиране за срок от 3 месеца или до отстраняване на нарушенията, на дейността на обект, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина; така се стигнало до преустановяване на производствения процес, независимо че това е станало по вина на трето лице - В. Д., поради което ОС на дружеството взело решение за прекратяване на дейността, свързана с производство на пелети; въз основа на взетото от ОС решение били предприети действия за прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите, заети в производството и администрацията на фабриката, като били прекратени всички трудови договори със служителите, заемащи длъжността „машинен оператор, производство на брикети и пелети“ в „С.и.“ ООД. Излагат се и следните твърдения: заповедта за уволнението на ищеца била подписана от лице с представителна власт, което е имало делегирани правомощия от работодателя с представено по делото пълномощно, като в тази връзка страната се позовава на ТР № 6 от 11.01.2013 г. на ВКС; налице било и соченото основание за уволнението - закриване на част от предприятието, като това основание е въпрос на преценка на работодателя по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол; със закриването на съответна част от предприятието отпаднала и необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което по обективни причини е довело и до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците/служителите, заети в осъществяването на закритата дейност; при реално осъществено закриване на част от предприятието извършването на подбор не е възможно, защото реално няма между кои лица да се извърши.

Въззивната жалба срещу решението е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Изводите на първоинстанционния съд са правилни, направени при надлежна съвкупна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните и съобразени с правилата на материалния и процесуалния закон и със съдебната практика. Тези изводи се споделят от настоящата инстанция, съответно на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Следва с оглед наведените от страните доводи във 4 въззивното производство да се добави и следното:

На първо място следва да се направи преценка относно основателността на оплакването на въззивника, че РС - С. не е взел предвид твърдяното като проведено на 19.04.2022 г. ОС на съдружниците ОС, на което като съдружници били приети „М.Р.К.“ ЕООД, „П.Ю.И.“ ЕАД и В. Й.Д. и твърдяното като извършено на същата дата прехвърляне на 100 % от дяловете на дружеството на новите съдружници и съответно провеждане на 20.06.2022 г. на ОС за избор нов управител - В. Й.Д..

От извършената и от настоящия съдебен състав справка в ТР по партидата на „С.и.“ ООД се установява, че по партидата на дружеството не са вписани горепосочените промени във вписани обстоятелства. Поради това оплакването на въззивника е неоснователно. Трайната съдебна практика на ВКС е в смисъл, че действието на подлежащо на вписване в ТР решение на ОС по отношение на дружеството и на съдружниците настъпва веднага и законът е придал с цитираните разпоредби на чл. 140, ал. 1 вр. чл. 119 и чл. 129, ал. 2 ТЗ конститутивно действие на вписването по отношение на трети на дружеството лица и до извършване на вписването са обвързани /с решението на ОС, респ. с договора за прехвърляне на дружествен дял/ единствено съдружниците, но не и третите лица. Това обаче не обосновава извода, който е направен от въззивника, че с оглед настъпилите промени с взетите при провеждане на ОС на 19.04.2022 г. решения решението на ОС, проведено на 25.07.2022 г., за закриване на част от предприятието, е взето от лица, които към момента на вземане не това решение не са имали качеството на съдружници. Закриването на част от предприятието не е факт, който съществува сам за себе си, за да се отрази само на дружеството или на съдружниците. Той поражда правни последици прекратяване на трудовите договори с лицата, заемащи съответните длъжности в закритата част от предприятието. Тези лица са трети лица както на дружеството, така и на съдружниците, поради което, за да може да им се противопостави решението на ОС за закриване на част от предприятието като елемент от фактическия състав, обуславящ правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с тях на посоченото основание, е необходимо това решение да е взето от съдружниците, вписани в ТР като такива към момента на вземане на решението. А това са именно съдружниците, 5 взели решението за закриване на част от предприятието.

Неоснователни са и останалите оплаквания на въззивника.

Посоченото основание за уволнение на ищеца е чл. 328, ал. 1, т.

2 КТ. Според тази разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при закриване на част от предприятието или съкращаване в щата. Закриване на част от предприятието означава пълно преустановяване на дейността на едно обособено звено от предприятието, с което отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание. В тази хипотеза законността на уволнението се предшества от надлежно взето решение на работодателя за закриване на съответното структурно звено, което следва да бъде реално, а не да е налице единствено вътрешноорганизационно преустройство, при което дейността на съответното звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена, т. е. дейността да продължава да се осъществява, но под друга или други организационни форми. Закриването на част от предприятието е въпрос на преценка по целесъобразност от работодателя или от орган, компетентен за утвърждаване на структурата и щатното му разписание, поради което не подлежи на съдебен контрол. В този случай уволнението следва да засегне толкова работници и служители, колкото са били заети в осъществяването на закритите дейности в съответните звена /части/ на предприятието - цех, отдел, служба, сектор и/или др. Не е достатъчно само тази част да е относително структурно обособена, но следва и определената дейност, осъществявана от съответното структурно обособено звено, окончателно да бъде преустановена за напред, поради което работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването на същата. Не е налице закриване на част от предприятието, когато на мястото на закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на закритото, когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява в по-малък обем или с по-малък брой работници и 6 служители, както и когато дейността на обособената част преминава изцяло или отчасти в рамките на друго структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия предмет на дейност.