Решение № 66 от 05.04.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №74

№ 66 гр. С., 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20221870100267 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 558, ал. 7 КЗ за сумата от 2268,80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 29. 03. 2022 година до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Г.Ф., гр. С. твърди в исковата си молба, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане, изплатил по щета № 110063/22. 01. 2018 год. обезщетение за имущесттвени вреди в размер на 2268,80 лева Г.Ф., на основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане за увредения при ПТП, настъпило на 30. 05. 2015 год. в 22 : 30 часа в град С. лек автомобил л.а „Ауди А6" с ДКН СО АВ, собственост на Г.З.Х.. Твърди се в исковата молба, че виновен за катастрофата е ответникът Л. В. С., който управлявайки л.а „Лада Нива" с ДКН РК АН, при движение с несъобразена с пътните условия скорост по ул.

„Ц.Б." №, град С., губи контрол над управление на автомобила и удря правомерно движещия се л.а „Ауди А6" ДКН СО АВ, като така причинява процесното ПТП. Твърди се в ИМ, че в нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

Ищецът Г.Ф. твърди в ИМ, че поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но не е погасил задълженията си.

Въз основа на изложеното се иска от съда да осъди на основание чл. 45 ЗЗД и чл.

558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, ответникът Л. В. С. да заплати на Г.Ф. исковата сума от 2268,80 лева представляващо изплатеното от Г.Ф. по щета № 110063/22. 01. 2018 год, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, но в съдебно заседание отв. Представляван от пълномощника си адвокат В. от САК оспорва иска като неоснователен и изриччно се позовава на изтекла погасителна давност на искането за осъждането му, за заплащане на каквито и да е суми на ищеца "Г.Ф.".

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Г.Ф., на основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане, видно от приложеното по делото в препис Авизо местен превод от Uni Credit Bulbank на датата 19. 04.

2018 година изплатил по щета № 110063/22.01.2018г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 268.80 лева за увредения при ПТП, настъпило на 30.05.2015г., около 22:30ч.,в град С., лек автомобил л.а „Ауди А6" с ДКН СО АВ, собственост на Г.З.Х., пълномощник на който е адвокат П.З. от САК, на когото е изплатено обезщетението. Виновен за това ПТП е ответникът Л. В. С., който управлявайки л.а „Лада Нива" с ДКН РК АН, при движение с несъобразена с пътните условия скорост по ул. „Ц.Б." №, град С., губи контрол над управление на автомобила и удря правомерно движещия се л.а „Ауди А6" ДКН СО АВ, като така причинява процесното ПТП. С влязло в сила Наказателно постановление № 160338-002320/2016 год. издадено от Началника на РУ на МВР С. за това виновно причинено ПТП на ответника са наложени административните наказания глоба на основание чл. 179 ал.

2 от ЗДвП за причиняване на процесното ПТП поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, глоба по чл. 175 ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177 ал. 1, т. 1 от ЗДвП за управление на МПС след като е лишен от това право.

В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът към момента на причиняване на процесното ПТП на 30. 05. 2015 година управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

По делото е представена и регресна покана до ответника, изпратена от Г.Ф., като видно от попълнената от пощенския служител обратна разписка, същата е получена лично от ответника на 29.06.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, който в случая е ответникът Л. В. С., чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1./ ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер, което е доказано; 2./ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3./ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. Всяка една от тези предпоставки за отговорността на ответника е доказана.

Установи се от представения по делото платежен документ Авизо местен превод от Uni Credit Bulbank на датата 19. 04. 2018 година, че Г.Ф. е изплатил сума в размер на 2268.80 лева като обезщетение по щета № 110063/22.01.2018г. за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.05.2015г., около 22:30ч.,в град С., на лек автомобил л.а „Ауди А6" с ДКН СО АВ, собственост на Г.З.Х.. С това съдът намира за доказан първия елемент от фактическия състав на спорното материално право.

От доказателствата по делото се установява, че процесното ПТП, осъществило се на 30. 05. 2015 година и настъпилите вследствие това ПТП имуществени вреди са виновно причинени от ответника Л. В. С., който управлявайки л.а „Лада Нива" с ДКН РК АН, при движение с несъобразена с пътните условия скорост по ул. „Ц.Б." №, град С., губи контрол над управление на автомобила и удря правомерно движещия се л.а „Ауди А6" ДКН СО АВ, като така причинява процесното ПТП. С влязло в сила Наказателно постановление № 160338-002320/2016 год. издадено от Началника на РУ на МВР С. за това виновно причинено ПТП на ответника са наложени административните наказания глоба на основание чл. 179 ал.

2 от ЗДвП за причиняване на процесното ПТП поради движение с несъобразена с пътните 2 условия скорост, глоба по чл. 175 ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177 ал. 1, т. 1 от ЗДвП за управление на МПС след като е лишен от това право.С оглед на това, настоящият съдебен състав намира за доказано, че процесното пътно-транспортно произшествие, вследствие на което са причинени имущесттвени вреди, в резултат от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. По въпроса дали действията на ответника са извършени виновно, следва да се посочи, че законът урежда в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината при деликтната отговорност се счита за установена с оборима презумпция. Оборимите законни предположения водят до разместване на тежестта за доказване. При непозволено увреждане, ако се установи, че определено лице, както в случая ответникът Л. В. С. е причинил вредата, законът заключава, че това лице е действало виновно. В тежест на ответника е оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, което не е било сторено. При това положение, с оглед липсата на проведено пълно, обратно доказване за опровергаване на презюмираното от закона обстоятелство, съдът приема за установена вината на ответника за настъпване на процесното ПТП.

Поради изложените по - горе съображения, съдът намира за доказан и втория елемент от фактическия състав на спорното право.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява и третият елемент от спорното право, а именно, че деликтната отговорност е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента ответник по делото на територията на Република България.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че ответникът Л. В. С. нямал валидно сключена за управлявания от него автомобил л.а „Лада Нива" с ДКН РК АН, застраховка "гражданска отговорност", към момента на настъпване на ПТП – 30. 05. 2015 година. Поради изложеното съдът намира, че се явява доказан и четвъртият елемент от фактическия състав на спорното материално право.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат В. е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съдът намира, че възражението е неоснователно. Основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД започва от датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия. Това е моментът, в който настъпва изискуемостта на вземането по регреса, по смисъла на чл. 114 ЗЗД, от който започва да тече 5-годишният давностен срок за погасяване на вземането. Такава е и последователната практика на ВКС по отношение на въпроса за началото на давностния срок за погасяване на вземането на Гаранционния фонд - напр. Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая плащането на увреденото лице от страна на ищеца ГФ на сумата главница2268,80 лева е извършено на дата 19. 04. 2018 година, като 5-годишният давностен срок изтича на 19. 04. 2023 година.

Регресният иск срещу делинквента Л. В. С. ответник по делото е предявен на 29. 03. 2022 година., т.е. преди изтичане на давностния срок, поради което се налага извод, че вземането по него не е погасено по давност.

По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на увреденото лице ищец Г.Ф. за заплатената и претендирана сума от 2268, 80 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

По разноските:

С оглед изхода на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото от общо 340 лева, от които 90, 00 лв. за държавна такса и 250 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, С. р. с.

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 7 КЗ Л. В. С., ЕГН **********, с адрес град С., улица М. № да заплати на Г.Ф., гр. С., ул. Г. И. № , ет. сумата от 2268, 80 лева, представляваща регресно вземане за главница, изплатено по щета № 110063/22. 01. 2018 год. като обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 30. 05. 2015 година, ведно със законната лихва върху тази сума - 2268, 80 лева, считано от 29. 03. 2022 година до окончателното й погасяване;

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. С., ЕГН ********** да заплати на Г.Ф., гр. С., ул. Г. И. № , ет. сумата 340 (триста и четиридесет) лева, представляваща направени разноски в производството по делото, от които 90 лева държавна такса и 250 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчването преписа на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4