Решение № 962 от 10.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г. при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г. Административно наказателно дело № 20245330202653 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление №23-0273-000201 от 26.06.2023г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, РУ Хисар, с което на М. Ц. В., ЕГН:**********, на основание чл.175, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в депозираната до съда жалба и в допълнително изложение, атакува наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Излага съображения за това и претендира разноските по делото. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от процесуалния си представител - адв. Д., която поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна - Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, РУ Хисар - редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание.

До съда е депозирана писмена молба - становище, с което се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Прави се искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.05.2023г. в с.Долна махала служители от Районно управление Хисар при ОД на МВР - Пловдив, сред които свид. Т. Т., на длъжност „***“ и колегата му - свид. Д. Ш., извършвали контрол по безопасност на пътя. Около 12:00 часа на същата дата на ул. „Първа“ №42, забелязали управлението на лек автомобил „Пежо 207“, който бил без поставена на определеното за това място табела с регистрационен номер, а именно липсвала предна такава.

Органите на реда спрели за проверка процесния автомобил, в хода на която установили задна налична табела с рег. №*** и водача му – жалбоподателят М. В.. Същият обяснил, че се връща от риболов на язовир Домлян и найвероятно предната регистрационната табела е паднала по пътя, който бил частично асфалтиран, частично охарактеризиран като „черен“. Въпреки това свид. Т. съставил срещу жалбоподателя АУАН №240/23 с бл. №0539527/ 31.05.2023г. за нарушение по чл.140, ал.1, пр. 2 от ЗДвП и му отнели СУМПС и контролния талон към него. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието и го подписал с изричното отбелязване за незнание, че регистрационната табела е паднала на връщане от язовир Домлян. Получил и препис от АУАН. Жалбоподателят предложил да се върне до язовира, за да потърси падналата табела и малко след това се върнал с нея. Непосредствено след намирането й, табелата била временно закрепена на определеното за това място - отпред на процесния автомобил, докато се постави по надлежен начин в сервиз.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя В., на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП били наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

2

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приложените по административната преписка писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от показанията на свид. Т. Т. /актосъставител/, потвърждаващ авторството на АУАН и направените в него констатации, както и от показанията на свид. Д. Ш. /негов колега/, и двамата станали очевидци на извършеното от жалбоподателя, както и от показанията на свид. Ц. В., ангажиран от жалбоподателя.

При анализа на гласните доказателства, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. и Ш. като непредубедени, логични, последователни и установяващи по безспорен начин релевантните по делото факти. Коментираните гласни доказателства кореспондират напълно и с приетите писмени доказателства.

Съдът кредитира и показанията на свид. Ц.В. като логични последователни, съответстващи на установената фактическа обстановка и на кредитирания доказателства материал, макар и произтичащи от евентуално заинтересован източник, предвид, че е баща на жалбоподателя.

Прави впечатление, че има единство между показанията на свидетелите Т. и Ш. от една страна, с даденото на място обяснение от жалбоподателя и посоченото от свид. Ц.В. в съдебно заседание, от друга. Показанията на свид.

Т. и свид. Ш. се разминават със заявеното от жалбоподателя и свид. Ц.В., единствено относно обстоятелството, дали полицейските служители са съдействали за закрепването на табелата, който факт всъщност е ирелевантен и няма отношение по предмета на спора.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по административната преписка оправомощителна заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. При съставянето на акта и постановлението са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и го подписал. Получил е и препис от него.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните 3 такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. От събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено от обективна страна, че на процесната дата и място, жалбоподателят В. е управлявал лек автомобил „Пежо 207“, без поставена на определеното за това място предна табела с регистрационен номер ***. Същата била изпаднала по пътя - на връщане от риболов на язовир Домлян.

Фактът, че процесната табела е липсвала изобщо, води и до заключението, че не е била поставена на определеното за това място, в случая отпред на автомобила, с което е изпълнен съставът на нарушението от обективна страна. Ето защо съдът не споделя направеното в тази връзка възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за неяснота при описание на нарушението и неправилна негова правна квалификация.

Въпреки установеното не се доказа наличието на субективния признак на административното нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, изискващ вина. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както вече се посочи, безспорно се установява, че непосредствено преди служебната проверка, докато жалбоподателят управлявал процесния автомобил на връщане от риболов на яз. Домлян, предната регистрационна табела е паднала по пътя. Това се е случило в движение на автомобила и по никакъв начин не е било известно на водача му. Тезата на жалбоподателя безсъмнено се потвърждава, не само с показанията на незаинтересованите свид. Т. и свид.

Ш., но и обективно в действията му - с непосредственото намиране на процесната табела при връщане по пътя до язовира, малко след съставянето на акта. Факт е и че веднага след това е била временно закрепена до надлежното й поставяне в сервиз, като е без значение за спора на делото, дали е имало съдействие за това от страна на полицейските служители. Констатираната техническа неизправност /падането на предната регистрационна табела/, е възникнала по време на движение на ППС, управлявано от В., без неговото знание и без това да зависи от неговата воля и поведение, което от своя страна води до липсата на субективен елемент. Нещо повече, житейски нелогично е всеки водач на МПС да преустановява движението му на дадени интервали от време и да проверява, дали регистрационните табели са на място, с оглед състоянието на пътя – черен/ асфалтов, равномерен, с дупки, предвид и всеизвестното общо състояние на пътищата в страната. Законът също не поставя това изискване.

В този смисъл не може да се вмени във вина на жалбоподателя, 4 нарушение от такова естество и съответстващите му наказания нито с пряк или евентуален умисъл, нито при непредпазливост /небрежност/, доколкото не е предвиждал общественоопасните последици и не е бил длъжен, предвид случилото се случайно събитие. Субективното отношение на наказаното лице към деянието и последиците му, следва да е безспорно доказано, а административното обвинение - категорично и безсъмнено, което в случая не е сторено.

Предвид изложеното съдът намира, че макар да са налице обективните признаци от състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то неправилно жалбоподателят В. е наказан за нарушение, явяващо се несъставомерно, тъй като не може да му бъде вменено във вина.

Ето защо наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на НП, право на разноски има жалбоподателят, като в случая е направено своевременно искане за присъждане на разноски и са ангажирани доказателства. Видно от предоставения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.06.2024г., се установява, че адвокатската защита е предоставена на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закон за адвокатурата. Същевременно въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Предвид изхода на делото, материалният интерес, предоставената безплатна правна защита и основанието по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да присъди в полза на адв. Д. сумата в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. Размерът е минимално предвидения в Наредбата, поради което възражението за прекомерност остава неоснователно. Тази сума следва да се присъди в тежест на ОД на МВР – Пловдив, по аргумент на § 1, т. 6 от ДР на АПК, в качеството на разпоредител на средства.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0273-000201 от 26.06.2023г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, РУ Хисар, с което на М. Ц. В., ЕГН:**********, на основание чл.175, ал.1, т.1 от Закон за движение по 5 пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Г. Д., служ. адрес: гр.Пловдив, ул.„Плевен“ №7, ет.2, офис.4, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6