Присъда № 15 от 15.04.2022, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 15 от 15.04.2022 г. по ВНОХД

№ 220/2022 г.

С Присъда № 260125/05.11.2021 г., постановена по НОХД № 4047/2020 г., Районен съд - гр. Бургас е признал подсъдимия Х. С. Б., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 15.06.2019 г. в гр. Бургас, ул. „Пробуда“ причинил на П. С. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните костици с деформация на носа /костна и хрущялна част/, коригирано по оперативен път, довело до затруднено носно дишане, постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 12, ал. 1 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е бил подаден въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО Поморие, с което се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Х.Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. По делото е постъпило и допълнително писмено изложение към подадения протест, в което районният прокурор е изложил подробни съображения относно неправилността на постановения първоинстанционен съдебен акт. Намира, че мотивите към постановената от първоинстанционния съд присъда не са изготвени в съответствие с чл. 14, чл.

18, чл. 107, ал. 2 и на чл. 305, ал. 3 от НПК, регламентиращи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието им. Според прокурора, в първоинстанционния акт липсва анализ на събраните по делото доказателства нито в съвкупност, нито по отделно, като правните изводи са необосновани.

Намира, че по делото по безспорен и категоричен начин е установена съпричастността на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато обвинение, като доказателствата по делото са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по безспорен начин установяват правно-значимите факти по делото относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

От субективна страна, прокурорът намира, че деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като неоснователно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено от подсъдимия в резултат на неизбежна отбрана. Излага подробни съображения, относно липсата на предпоставки за прилагане на чл. 12, ал. 1 от НК, както и липсата на доказателства за приложение на чл. 12, ал. 4 от НК.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Сава Каров от АК – гр.

Бургас, повереник на пострадалия – частен обвинител П.Ц.. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на постановената първоинстанционна присъда, като се моли същата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият Х.Б. да бъде признат за виновен и да 1 му бъде наложено справедливо наказание. Претендират се и направените разноски в досъдебното производство и пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Х. С. Б. се явява лично и със защитника си адв. Ваня Радиева от АК – Бургас. Последната намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна, обоснована, логически издържана, като моли същата да бъде потвърдена, като правилно е прието, че е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, като е извел единствено възможния и правилен извод, че подсъдимият Б. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Според защитата, възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки, както и че съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е обсъдил свидетелските показания. Показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите по делото експертизи са внимателно обсъдени, като първоинстанционният съд е отделил спорните от безспорните факти и е кредитирал показанията на тези от тях, които са последователни и вътрешно непротиворечиви. Относно наведените във въззивния протест оплаквания за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, защитата намира същите за неоснователни. Показанията на разпитаните свидетели са подложени на обстоен и задълбочен анализ, на базата на който първоинстанционният съд е дал вяра на едните, а другите не ги е кредитирал. Правилно е констатирал противоречие в показанията на частния обвинител Ц. и свидетелите И. и А., като е дал вяра в по-голяма част от показанията на свидетелите и на обясненията на подсъдимия. Първоинстанционният съд е анализирал тези гласни доказателствени средства, като е направил пълна, всестранна и обективна оценка, позволила отстраняването на противоречията. В дадената му последна дума, подсъдимият моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа протеста на РП – Бургас, ТО – Поморие, като счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който Х. С. Б. бъде признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Прави алтернативно искане – делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, доколкото е налице пълно противоречие между възприетата от съда фактическа обстановка и направения правен извод за наличие на неизбежна отбрана. Излага съображения, че показанията на свидетелите – очевидци Р. И. и С.А., дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебно 2 следствие, изцяло подкрепят показанията на пострадалия свидетел. Тази версия се подкрепя и от показанията на полицейските служители, като свидетелят С. в хода на съдебно следствие посочва, че при пристигането им на място на събитието е възприел едното лице – пострадалият , който е имал силно кръвотечение от носа си, както и че след като установили подсъдимия в дома му, по него не е имало никакви наранявания. Според представителя на БОП, в същия смисъл са и показанията на свидетеля Г. Г.. Тези показания се подкрепят от Талон за извършен медицински преглед, който подсъдимият е минал във връзка със задържането му, от който преглед се установява, че не са открити телесни увреждания по Б.. Също така прокурорът посочва, че подсъдимият е боксьор, а свидетелите И. и А. са негови съседи, поради което е нормално в хода на съдебно следствие и пред него да заявят малко поразлични показания, както заради това, че им е съсед, така и заради възможно притеснение. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от около една година, което да се отложи за изпитателен срок от три години.

Пострадалият – частен обвинител П.Ц. се явява лично в съдебно заседание пред въззивната инстанция и с повереника си – адв. Сава Каров от АК – Бургас. Последният се присъединява изцяло към становището на представителя на БОП. На първо място излага съображения, че не са налице обективни данни за наличие на състояние на неизбежна отбрана. На следващо място, споделя доводите на прокурора досежно заявеното от страна на свидетелите – съседи на подсъдимия. На последно място намира, че ако подсъдимият не е извършил деяние, което да е било съставомерно или да не е бил съгласен с това, би следвало да обжалва заповедта за задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР, като такова обжалване от страна на подсъдимия липсва. С оглед на изложените съображения моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на деянието в което е обвинен и му бъде наложено справедливо наказание. Претендира и направените от доверителя му разноски в двете инстанции.

Окръжен съд – Бургас, след като обсъди доводите в протеста и допълнителното писмено изложение към него, тези, изложени във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Подсъдимият Х. С. Б. е роден на ******* г. в гр. Б., живущ в *********.

Той е ****, *** гражданин, ***, *** образование, работи в ***** на длъжност ****и е с ЕГН **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост Б. е *****.

Пострадалият частен обвинител П.Ц. на 15.06.2019 г. управлявал велосипед в морската градина. Там срещнал подсъдимият Б., който също управлявал велосипед. Ц. познавал по физиономия подсъдимия, тъй като 3 преди около три години между тях имало проблеми. Пострадалият направил знак с ръка на Б. да спре, но последният продължил, след което Ц. последвал подсъдимия. От морската градина, двамата с велосипедите са преминали по ул. „Гурко“ и стигнали до ул. „Пробуда“, където спрели и се скарали.

Подсъдимият вдигнал велосипеда си и го хвърлил към частния обвинител, в резултат на което Б. ударил с велосипеда си Ц. в лявото рамо. Ц. изпитал силна болка. Веднага след това подсъдимият ударил Ц. в областта на лицето и от носа му потекла кръв. Очевидци на инцидента станали свидетелите С. А. и Р. И. – съседи на подсъдимия, които били наблизо и си говорили.

Пострадалият Ц. отишъл при тях, като те му дали вода и кърпа, за да спре течащата от носа му кръв. Няколко минути след това Ц. се обадил на тел. 112, като на място дошли свидетелят Г. С. и Г. Г. – служители на Първо РУ – Бургас, на които частният обвинител разказал за инцидента. Свидетелите – полицейски служители извикали екип на Спешна помощ, като пострадалият бил откаран в МБАЛ гр. Бургас, където в шокова зала било установено, че лявото му рамо било извадено и било наместено.

Със заповед за полицейско задържане от 15.06.2019 г. подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа в Първо РУ – гр. Бургас.

Пострадалият Ц. постъпил за лечение в болница „Бургасмед“, където му е била извършена операция на носа и е бил изписан от болницата на 20.06.2019 г.

На досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 517/2019 г. на пострадалия П. С. Ц., вещото лице по която дава заключение, че от наличните данни в медицинската документация, на лицето е установено счупване на носните костици с деформация на носа /костна и хрущялна част/, затруднено носно дишане, коригирано по оперативен път, както и луксация на лява раменна става.

Вещото лице дава заключение, че посочените увреждания е възможно да са получени по време и начин, съобщени от Ц., по механизма на удар с твърд тъп предмет /юмрук/ в областта на носа, а луксацията на ставата при отблъскване на колелото. Според експертното заключение на вещото лице д-р Парасков, травмата на носа е довела до затруднено носно дишане, с което е причинено постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, което е отстранено с оперативна корекция. Относно луксацията на раменната става, вещото лице посочва, че същата се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Това заключение на СМЕ не е било приобщено към доказателствата по делото от първоинстанционния съд, както и не е било подложено на обсъждане и анализ с останалия доказателствен материал. С оглед правомощията на въззивната инстанция като втора първа инстанция, настоящият въззивен състав преодоля тази непълнота в доказателствената съвкупност, като със съгласието на страните, на основание чл. 282, ал. 1 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото изготвената от 4 вещото лице д-р Парасков съдебномедицинска експертиза № 517/2019 г., находяща се на л. 26 от ДП.

На досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 386/2020 г., от заключението на която се установява, че от наличните данни в медицинската документация на Х. С. Б. се е установила рана на ляво стъпало с оток на подлежащата тъкан. Вещото лице д-р Парасков е посочил, че травмата е възможно да е получена по време и начин, съобщени от Б. /преминаване на велосипед през лявото му стъпало/, по механизма на съприкосновение с твърд тъп предмет/. Вещото лице посочва, че са причинени болки и страдания.