Определение № 1496 от 21.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1496 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501275 по описа за 2023 година Обжалвано е разпореждане №7651/23.03.2023г. на Пловдивския районен съд, ІV ти гр. с., постановено по гр. д.№19403/2021г., с което се прекратява на основание чл.

130 ГПК като процесуално недопустимо производството по гр.д. № 19403/2021 г. на РС-Пловдив, образувано по искова молба вх. № 25942/20.05.2021 г. на „Марж“ ООД срещу „Рента Мобиле“ ООД и „Такси 1“ ООД, с която се иска съдът да признае за установено, че сключеният между ответниците договор за наем на недвижим имот от 27.01.2016 г., с предмет поземлен имот с идентификатор ***, ведно с находящите се в него сгради, и поземлен имот с идентификатор **, ведно с находящите се в него сгради, е нищожен като привиден, при условията на евентуалност – че договорът е нищожен поради липса на съгласие, при условията на евентуалност – че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е нищожен целият договор, сключен между страните, се претендира нищожност на отделни негови клаузи, а именно клаузите на чл. 5 и чл. 7, ал. 3 от договора.

Частният жалбоподател „Марж“ ООД, ЕИК 115163246, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет. 5 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображенията, изложени в жалбата и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид доказателствата, съдът установи следното:

Ищецът „Марж“ ООД, ЕИК 115163246 е предявил иск против ответниците „Такси 1“ ООД и „Рента Мобиле“ ООД да се признае за установено, че договор за наем на недвижим имот, сключен на 27.01.2016г. е нищожен като привиден, като при 1 условията на евентуалност се твърди нищожност поради липса на съгласие, а ако и този иск бъде отхвърлен се претендира нищожност поради накърняване на добрите нрави. Ако съдът приеме, че договорът не е нищожен моли съда да установи нищожност на конкретни клаузи от същия, а именно чл. 5 и чл. 7, ал.3.

По съображенията, изложени в определение № 1302/06.02.22г. районният съд е счел, че производството по делото е недопустимо поради липса на правен интерес у ищеца да претендира нищожността на процесния договор, като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

С определение № 1805/21.07.22г. постановено по в. ч. гр. д. № 857/22г.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр. с. е посочил, че налице правен интерес от водене на настоящия спор и отменил определението за прекратяване на делото и връщане на исковата молба, като е върнал делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Според нормата на чл. 278, ал.3 от ГПК това определение е задължително за долустоящия съд, което означава, че първоинстанционният съд следва да предприеме по – нататъшните действия по администриране на исковата молба. Вместо това с обжалваното разпореждане районният съд освен липсата на интерес от водене на настоящето дело е констатирал и тъждество между предмета на спора по гр. д. № 8819/19г. на ПдРС, ХІХ гр. с. с този по заведеното пред него дело и отново е прекратил производството като процесуално недопустимо, като в диспозитива на определението не е отразено исковата молба да е върната, както разпорежда нормата на чл. 130, изр. първо от ГПК.

Както се посочи по – горе въззивният съд е установил интереса от водене на предявените искове, а гр. д. № 8819/19г. на ПдРС, ХІХ -ти гр. с. макар и да има връзка с предмета на настоящия спор, е висящо, като изводът в обжалваното разпореждане, че решението по посоченото дело е очевидно неправилно не може да прави от равен по степен съд в проверка по редовността на исковата молба, тъй като очевидната неправилност е предпоставка за допускане на касационно обжалване, която преценка е извън правомощията на районен съд.

Ето защо, обжалваното разпореждане е неправилно и затова следва да се отмени, като делото се върне на районния съд за продължаване на по – нататъшните съдопроизводствени действия.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №7651/23.03.2023г. на Пловдивския районен съд, ІV -ти гр. с., постановено по гр. д.№19403/2021г.

2

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3