Решение № 23467 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23467 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110126952 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. П. против ...... с която се настоява за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит ...... сключен на 02.07.2024 година като ищцата поддържа че договорът страда от пороци водещи до неговата нищожност на основание Закона за потребителския кредит поради неправилно посочване на годишния процент на разходите тъй като в него не са включени разходите за застрахователни премии които според ищцата са били задължително условие за получаване на кредита при договорените параметри. Ответната банка оспорва изцяло предявения иск като твърди че договорът е съобразен с всички законови изисквания а застраховките Защита на кредита и Защита на сметките са сключени при изрично изявена воля на потребителя и имат доброволен характер поради което не следва да се включват в изчислението на годишния процент на разходите. Същевременно банката е предявила насрещен иск за осъждане на М. А. П. да заплати сумата от 246.18 лева представляваща непогасена част от главницата по кредита в хипотезата на недействителност на договора при която страните си дължат връщане на даденото.

Правната квалификация на главния иск се извежда от нормите на член 22 във връзка с член 11 от Закона за потребителския кредит касаещи недействителност поради липса на задължителни реквизити или неправилно изчисляване на годишния процент на разходите докато насрещният иск намира своето основание в член 23 от същия закон регламентиращ последиците от недействителността. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцата следва да установи наличието на облигационна връзка и фактите обосноваващи твърдяната недействителност докато ответникът носи тежестта да докаже че е изпълнил задължението си за предоставяне на информация и че застраховката 1 не е била условие за отпускане на кредита. По силата на доклада по делото се приема за безспорно между страните че между тях е сключен договор за кредит за сумата от 3000 лева и че ищцата е извършила плащания към банката в общ размер на 2753.82 лева преди подаване на исковата молба.

При преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на компютърната съдебна експертиза съдът намира за установено че в процеса на сключване на договора чрез мобилното приложение на банката на потребителя са били предоставени различни опции. Вещото лице изрично посочва че макар в приложението да съществува техническа възможност за избор на кредит без застраховка интерфейсът е конструиран по начин, който насочва потребителя към избор на застрахован продукт като дори при отказ от защита системата изисква повторно потвърждение чрез избор между опциите оставам незащитен или продължавам защитен. От приетата експертиза се извежда че при включване на застрахователната премия в общите разходи по кредита годишният процент на разходите би възлязъл на 60.38 процента което е в драстично противоречие с обявения в договора процент.

Съдът приема за доказано че сключването на застрахователния договор в конкретния случай не е било резултат от свободната и информирана воля на потребителя а е било наложено като фактическо условие за финализиране на договора при представените условия. Когато цената на застраховката е предварително известна и е неразривно свързана с обслужването на кредита тя съставлява разход по смисъла на закона и задължително трябва да участва при формирането на годишния процент на разходите. Ответникът не твърди, че премият е взета предвид при изчисляване на ГПР, съответно след като се включи на основание гореизложеното, безспорно ГПР би бил различен от заявения.

Непосочването на реалния процент води до тежко нарушение на изискването за прозрачност и информираност на потребителя което законът санкционира с недействителност на целия договор. При недействителност на договора за кредит потребителят дължи връщане само на чистата стойност на главницата без лихви и други разходи. По делото е установено чрез представените платежни нареждания от 27.10.2025 година че ищцата е превела на банката сумата от 246.18 лева с което общият размер на върнатите суми достига точно 3000 лева.

Това плащане е извършено след предявяване на насрещния иск но преди приключване на устните състезания поради което задължението за връщане на главницата се явява погасено чрез плащане в хода на процеса.

Мотивиран от изложените съображения съдът намира че договорът за потребителски кредит е недействителен, а насрещният иск на банката следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането чрез плащане. На основание член 78 от Гражданския процесуален кодекс ответникът ...... следва да бъде осъден да заплати на М. А. П. направените по делото разноски в пълен размер. С оглед на представения списък на разноските и доказателствата за тяхното плащане сумата възлиза на 846.78 лева от които 690 лева за адвокатско възнаграждение и 156.78 лева за държавна такса.

2

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен договор за потребителски кредит ...... сключен на 02.07.2024 година между М. А. П. ЕГН ********** и ...... ЕИК ......

ОТХВЪРЛЯ предявения от ...... ЕИК ..... против М. А. П. ЕГН ********** насрещен иск за заплащане на сумата от 246.18 лева като неоснователен поради извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА ...... ЕИК ..... да заплати на М. А. П. ЕГН ********** сумата от 846.78 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3