Решение № 233 от 22.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000501327 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 –

273 ГПК.

С решение № 260021 от 10 февруари 2021г. по т. д. № 52/2020г.

Софийски окръжен съд, ТО, 1 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, да заплати на С. И. В. сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева), „съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки, страдания, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 31.05.2018г. и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №ВG02117002964304 “, ведно със законната лихва върху сумата от 09.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения иск в частта му за разликата до пълния му предявен размер. Решението е постановено при участието на Д. В. К. като трето лице помагач на страната на ответника; осъдил на осн. чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА ответника да заплати на адв. В. Т. сумата от 730 лева (седемстотин и тридесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено 1 безплатно процесуално представителство по делото; осъдил, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК С. И. В. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет лева), представляващи съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете; осъдил, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответника да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 320 лева (триста и двадесет лева), представляваща държавна такса.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на на С. И. В. срещу решението по т. д. №52/2020г. на СОС в отхвърлителната му част. С доводи, концентрирани върху нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на търсеното обезщетение, се иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на иска до посочения пълен предявен размер ведно със законната лихва върху сумата от 09.04.2019г.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД също е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в негова осъдителна част – над размера на присъдено обезщетение от 2 000 лв. Излага доводи, че решението е неправилно също поради нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на решението в частта, обжалвана от него, и отхвърляне на иска за разликата до уважения размер.

С. И. В. е оспорила жалбата на ответника в подадения отговор срещу нея и в съдебно заседание, а от своя страна той е оспорил жалбата й в съдебно заседание пред въззивния съд, в което и третото лице помагач е изразило становище по жалбите в съответствие с процесуалното поведение на подпомаганата от него страна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 8 000 лв. ведно със законната лихва от 09.04.2019г. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на увреждането – контузия на главата – закрита черепномозъчна травма и мозъчно сътресение, болките и страданията, търпени за период от около 30 дни, неудобствата, проведеното лечение, възрастта на пострадалата, за което съдът е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза. СОС е приел за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

2

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана отхвърлителна част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото да се търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 31.05.2018г., от което са й причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен за управление на лекия автомобил, с който е причинено ПТП (така констативен протокол за ПТП и заключение на авто-техническата експертиза), с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1, 47 на хиляда, с акт на наказателния съд с последиците на присъда – одобрено споразумение (чл. 297 вр. чл. 298, 3 ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и 3 НПК).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за оплакванията на жалбоподателите, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД). В тази връзка жалбоподателката счита, че определеното й обезщетение е занижено с оглед причинените й телесни увреди – травма на главата, мозъчно сътресение, посттравматичен цервикобрахиален радикулит, последният отречен като травматична последица от ПТП с обжалваното решение, както и с оглед последиците за психиката и емоционалното й състояние от пристъпи на главоболие, световъртеж, шум в ушите, слабост – постравматичен церебрастенен синдром, както и от стреса при ПТП, изразяващи се в протрахиран постравматичен синдром с тежка депресия рецидивиращо депресивно разстройство – тежък епизод; с оглед начина на лечение, причинените неудобства и трайната промяна на начина на живот, в това число появилия се страх от МПС, нарушила качеството й на живот.

Жалбоподателят – ответник по иска счита от своя страна, че определеното от съда обезщетение е завишено с оглед претърпените и доказани от ПТП вреди - травма на главата с вегетативна симптоматика и «лекостепенно» мозъчно сътресение без загуба на съзнание. Установеното в областта на шийния отдел на гръбнака този жалбоподател намира, че представлява дегенеративни изменения, а по отношение на церебрастенния синдром и цервикобрахиалния радикулит, констатирани далеч след настъпването на ПТП, сочи, че не е доказано да са в причинна връзка с ПТП.

Според заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, изготвено от специалист по съдебна медицина на 11.09.2020г., ищцата е получила при процесното ПТП „Закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в хематом в тилната част на главата и мозъчно сътресение“, по повод, на които е била хоспитилизирана. Диагнозата „Контузио капитис” означава контузия на главата и с нея се отразяват травматични увреждания, локализирани в областта на главата. Диагнозата „Комоцио церебри” означава мозъчно сътресение, което представлява закрита черепномозъчна травма. Отразените диагнози представляват травматични увреждания, причиняващи се от удари с или върху твърди тъпи предмети и се наблюдават и при ПТП. При мозъчно сътресение се прилага противооточна терапия и активно наблюдение в клинична обстановка за няколко дни с оглед възможността от развитие на вътречерепни кръвоизливи след един светъл период. При болничния престой на ищцата за периода 31.05.2018 – 4

04.06.2018г. й е приложена медикаментозна терапия. Съгласно това заключение „Постравматичната церебрастения“ представлява главоболие, появяващо се след травма на главата, проявява се веднага след травмата и продължава различен период от време; „Посттравматичен цервикобрахиален радикулит“ представлява засягане на шийната и раменната инервация със съответната клинична симптоматика, като се проявява веднага след травмата и може да продължи различен период от време. Вещото лице е пояснило, че главата е свободноподвижна спрямо тялото и при всякакъв вид инерционно въздействие, каквото се наблюдава при пътнотранспортните произшествия, независимо дали е поставен или не обезопасителен колан, може да се получи увреждане на шийните прешлени, което се проявява със съответната симптоматика веднага след травмата, като е възможно увреждането да бъде причинено при произшествието, като е регистрирано със съответните клинични оплаквания след инцидента и е доказано с изследвания.

Продължителността на оплакванията е различна. В случая, в резултат на доказаните травматични увреждания от ПТП, вещото лице е приело, че пострадалата е изпитвала болки в период от около 30 дни, като главоболието се е засилвало при излагане на пряка слънчева светлина, гледане на телевизия, работа с компютър, четене и др. Твърдение за болки в шията в изследваната медицинската документация са отразени за първи път според вещото лице при преглед на 17.07.2018г., без обаче вещото лице да е било запознато с амбулаторен лист от 05.06.2018г.

В съдебно заседание вещото лице у пояснило, че травмите, причинени при процесното ПТП, не са от естество да оставят трайни или постоянни последици за здравето на пострадалата.Относно посттравматичния цервикобрахиален радикулит сочи, че на 16.10.2018г. за първи път се появява тази диагноза, т.е. близо пет месеца след ПТП. При него е налице засягане на нервните коренчета, инервиращи раменния пояс, излизащи от шийните прешлени. Характерно е, че когато има такова увреждане, то се проявява с клиника непосредствено след травмата, а в случая няма такава клиника. Има възрастови промени по шийния гръбнак, които са доказани и те са от хронично естество - ошипяване, остеохондроза, което от своя страна води до нарушаване на инервацията като последица от хронични страдания без да има остър травматичен момент. Самото сътресение може да отключи такава симптоматика, но увреждането не е от такова естество, че да го е 5 предизвикало. Вещото лице счита, че „такова страдание“ е било налично, но пет месеца по-късно не може увреждането да бъде отнесено към датата на инцидента. След обсъждане на диагнозите в амбулаторен лист от 05.06.2018г., в който фигурира и диагноза измежду „Придружаващи заболявания и усложнения“ - „Посттравматичен радикулит – за шийни прешлени“, и „Увреждания на гръдни коренчета, некласифицирани другаде“, при поставена основна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“, -вещото лице е посочило, че водеща в случая е първичната медицинска документация след инцидента, с работна диагноза, развита и завършила като окончателна в историята на заболяването, контузия на главата и мозъчно сътресение. При постъпването в Спешното отделение, анамнестично е записано, че пациентът се оплаква от главоболие, световъртеж, гадене и временна загуба на съзнание, оплаквания за болки във врата няма отразени. В следващия етап от лечението - при постъпването в болницата и проведените изследвания и лечение – оплакванията са същите като в Спешното отделение, а обективно, при клиничния преглед, е установен хематом в тилната част на главата, изрично е записано «крайници без особености», не са отразени оплаквания за болезненост в горни крайници, намалена сила и т.н. Никъде в история на заболяването не фигурира диагноза «травматичен радикулит» или «травма на шията», като изписват пострадалата с „Контузия на главата, мозъчно сътресение и Глазгоу 15 точки“.