Решение № 1178 от 22.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20261000501560 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 27.02.2026г по гр.д. №1574/2025г по описа на Софийски градски съд, 1-21 състав ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД да заплати на Л. Ц. С. сумата от 15 000 евра /равностойни на 29 9337,45лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 05.08.2024г и сумата от 10 503,53 евра – имуществени вреди, включващи 6400 евра пазарна стойност на увреден мотоциклет и 4103,53 евра разходи за лечение, ведно със законната лихва от 24.09.2024г до окончателно изплащане на главницата. Със същото решение е отхвърлен иска по чл.432 ал.1 КЗ за неимуществени вреди над присъдения до претендирания размер от 60 000лв и за имуществени над присъдения размер до претендирания от 23 025,80лв.

Против решението е постъпила жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД чрез Бл.А. –гл.ю.к. в осъдителната му част за разликата над признатия размер от 10 000 евра до присъдените от 15 000евра за неимуществени вреди и против началния момент за лихвата по чл.86 ЗЗД върху сумата от 6400евра – имуществени вреди за увредения автомобил, с оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалния и материален закон /чл.52 ЗЗД/.

Жалбоподателят – ответник твърди, че е недоволен от решението в частта относно обезщетението за неимуществени вреди, тъй като е прекомерно и в частта му, в която е осъден да заплати законна лихва върху сумата от 6400 евро, представляваща имуществени вреди за увреден мотоциклет, считано от датата на подаване на доброволната претенция 24.09.2024 г. В тази връзка поддържа, че мотоциклетът не е свален от отчет и дерегистриран, с което ищецът не е изпълнил свое задължение и 1 затова е изпаднал в забава, и че по делото не се твърди, нито са събрани доказателства за извършена дерегистрация. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил представените /подробно цитирани справки/, които опровергават свидетелските показания във връзка с тежестта и интензитета на вредите – конкретно, че изпитвал страх да управлява МПС, което не било вярно, доколкото от справките ставало ясно, че не само е управлявал, но и предизвикал друго ПТП, но също и че в периода на възстановяване извършил други нарушения като водач. Твърди се неправилност на решението и във връзка с отхвърленото без мотиви възражение за съпричиняване от пострадалия, за когото било установено, че е управлявал мотоциклета си в населено място със скорост около 65-70 км./ч., и че ако бе спазил разрешената скорост, ударът не би настъпил. Изтъква се също, че мотоциклетистът се е движил по средата на платното, а не вдясно съобразно правилата за движение, и че ако не бе нарушил нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, до удар не би се стигнало и ПТП би се избегнало. Сочи се, че телесните увреждания при ищеца до голяма степен биха били избегнати, ако е бил с подходящо защитно облекло, каквото обичайно се използва при управление с мотоциклет.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба на застрахователя от насрещната по нея страна – ищецът Л. С. чрез адв. Г. Й. с подробни възражения против оплакванията в жалбата и искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Л. Ц. С. чрез адв. Г. Й. против решението в отхвърлителната му част по отношение на неимуществените вреди за разликата над присъдените 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв. Поддържат се оплаквания, че е нарушен чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е определил релевантните факти във връзка получените телесни увреди, тяхното естество, периода на възстановяване и последиците, но неправилно е приложил критериите по чл.52 ЗЗД, без да съобрази в съвкупност тежестта на претърпените болки и страдания, както и нормативните нива на застрахователните покрития и обществено- икономическите условия в релевантния период.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца от насрещната по нея страна - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД. Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението е в обжалваните му части е валидно и допустимо/ чл.269, изр.първо ГПК/.

Производството е образувано по обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /физически и морални страдания/ и имуществени вреди, вследствие на пътно произшествие, с правна квалификация чл.

432 ал.1 КЗ.

Първоинстанционният съд е уважил частично исковете за неимуществени и имуществени вреди. Предвид оплакванията във въззивните жалби и частичното влизане в сила на обжалваното решение в осъдителните му части за сумите от 10 000 евра за неимуществени вреди и 10 503,53 евра за имуществени вреди, следва да приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени материалните предпоставки по 2 чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя – валидно застрахователно правоотношение, покриващ риска ГО за увреденото МПС, противоправно поведение на водача на застрахования автомобил в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия ищец.

Спорните пред въззивната инстанция въпроси се отнасят до размера на обезщетението с оглед конкретните претърпени травми, наличието или не на принос от страна на пострадалия като основание за намаляване отговорността на застрахователя и както и за началния момент, от който се дължи лихва върху главницата от 6400евра, представляваща компенсация имуществена вреда, търпяна от увреждане на мотоциклета.

От фактическа страна не е спорно настъпването на пътното произшествие между лек автомобил Опел Комбо рег. *** с водач Д. З. и мотоциклет КТМ 390 Адвенчър с рег ***, управляван от ищеца Л. С., настъпило на 05.08.2024 г. около 17:10 ч. в гр. София на кръстовището на бул. Тодор Каблешков и ул. Майор Горталов.

От приетата и неоспорена пред първата инстанция автотехническа експертиза се установява, че пътното произшествие е настъпило вследствие маневрата „завой наляво“ на водача на лек автомобил Опел Комбо /движещ се по бул.Тодор Каблешков и навлязъл кръстовище, образувано в района на бул. Тодор Каблешков” и входна артерия към хипермаркет Кауфланд с ул. Майор Горталов/, като по този начин се оказал препятствие за движещия се праволинейно мотоциклетист в средната пътна лента (от три налични) със скорост от порядъка на 65-70 км/ч. Настъпилият удар е челен за мотоциклетиста –реализирал е удар с неговата предна част в зоната на задна дясна врата и десен панел на автомобила Опел. В момента на удара скоростта на мотоциклета е била в порядъка на 40 км/ч., вследствие на него мотоциклетистът губи равновесие, пада на пътната настилка и получава травматични увреждания.

Според изводите на вещото лице- автоексперт В.П. причините за настъпване на произшествието е предприетата маневра от водача на лекия автомобил, без да изчака преминаването на мотоциклетиста.

Вещото лице не се ангажира с точен отговор поради липсата на конкретни данни за наличието на обекти, ограничаващи видимостта, но предвид конкретния пътен участък, който определя като „натоварен“ приема, че във всеки случай другите автомобили са фактор, ограничаващ възприятията на двамата водачи един към друг, както и възможността да се определи към кой момент мотоциклетистът е бил в състояние да възприеме опасността.

Пред първата инстанция са изяснени вида и характера на травмите вследствие на пътния инцидент на 05.08.2024г. От заключението на основната медицинска експертиза се установява, че ищецът – мъж на 30год. е получил горнозадно изкълчване на лявата раменна става в акромиклавикуларната й част с разкъсване на ставна капсула и сухожилни връзки; изкълчване на лява лакетна става с многофрагментна счупване на короновиден израстък на лакетна кост и главичката на лъчевата кост. Тази травма е определена от в.л. медик д-р Цв.Г. като "ужасна триада", представляваща една от най-тежките увреди на ставата, заради съчетание между фрактура на главата на лъчевата кост, луксация на лакътната става и фрактура на короноидния израстък на лакътната кост. Травмите (отделно и заедно) са довели до затруднение движенията на лявата ръка за период от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. От наличната медицинска документация става ясно, че ищецът е приет във ВМА, където лявата ръка е имобилизирана и е поставена 3 диагноза - контузия на главата и мозъчно сътресение. Три месеца по-късно на 07.08.2024 г. ищецът е претърпял операция на лявата раменна става: стабилизация с метална остеосинтеза - hook плака след шев на разкъсани сухожилия и ставна капсула на лява раменна става, а дни по-късно на 11.08.2024 г. отново бил подложен на сложна хирургична интервенция на лакетната става за фиксация към лява лакетна кост през костни тунели и отстраняване на свободен костен фрагмент. На 19.12.24 г. ищецът пак е постъпил на лечение в болница по повод болезнен следоперативен белег по предната повърхност на лява ключица (хипертрофичен цикатрикс с размери 10х1 см) след операция на лява акромиоклавикуларна става, където е отстранен белега и проведена локална кожна пластика. От разпита на в.л.Г. става ясно, че до пълно възстановяване в обичайно посочения период /3-4 месеца/ не се е стигнало и този извод е обоснован с преглед година след пътното произшествие, когато е констатирано ограничение в движенията на раменната става и значима флексия в лакетната става с болезненост в крайни фази на активни и пасивни движения в двете стави.

Пред първата инстанция са събрани гласните доказателствени средства чрез показанията на св. Ж. И., която описва всички затруднения на ищеца по време на лечението – поставянето на фиксиращи тела, неколкократни болнични престои и операции, прием на медикаменти за притъпяване на болките, невъзможност сам да се обслужва и необходимост да обгрижване за ежедневните си нужди. Първоначално бил на постелен режим, когато се раздвижил започнал да ходи едновременно на няколко рехабилитации, бил в отпуск поради временна нетрудоспособност повече от шест месеца, който факт се подкрепя от медицинската документация. Според свидетелката към същия посочен от вещото лице момент повече от година след инцидента пострадалият не можел да обтяга до край лявата си ръка и му предстои нова операция за почистване на ставата.

В приетата пред първата инстанция допълнителна медицинска експертиза на същото вещо лице се уточнява въз основа на допълнително приложени медицински документи, че на ищеца е поставена диагноза множествени счупвания на костите на предмишницата, и че непосредствено след инцидента е бил прегледан в спешен неврохирургичен кабинет, където е поставена диагноза мозъчно сътресение и по анамнеза е имал загуба на съзнание без главоболие, гадене и повръщане. Вещото лице е пояснил, че мозъчното сътресение настъпва веднага след причиняване на травматичното увреждане и няма връзка с изпадането в безсъзнателно състояние /свързано с временна опасност за живота/, а дали действително ищецът е изгубил съзнание може да се установи единствено от очевидци, защото общо доброто състояние час по-късно хипотетично не го изключва.

Във връзка с възраженията на ответника против тежестта и интензитета на вредите са представени пред първата инстанция подробни справки от ОПП –СДВР, видно от които се установява, че месец след процесния инцидент на 10.09.24г е съставен АУАН за нарушение по чл.5,ал.3 ЗДвП, на 15.11.24г съставен фиш за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на 18.06.25г. за нарушение по чл.80, ал.1, пр.3 ЗДвП.

Причинените имуществени вреди са установени от приложените платежни документи и експертните заключения по този въпрос - общата стойност на резервните части по мотоциклета, необходими за подмяна в случай на ремонт, е определена от вещото лице на 7955,03 евра. След сравнение с пазарната стойност на мотоциклета, вещото лице - автоексперт е определил т.нар. "тотална щета" на мотоциклета на стойност от 6400 евра. Разходите за лечение на ищеца са определени в общ размер 8025,80 лева, равностойни на 4103,53 евро, включващи лечение, рехабилитация и 4 медицински изделия.