Определение № 1201 от 14.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1201 гр. Благоевград, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251200501037 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Витоша" № 89Б, представлявано от С.А.Г. и Т.В.М. – Изпълнителни директори, с пълномощник И.К. – юрисконсулт, против разпореждане № 2502/ 10.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1418/ 2025 г. по описа на РС - Благоевград, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, с пълномощник И.К. – юрисконсулт, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. С. Ч., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за следните суми: - сумата от 6 817, 73 лева /шест хиляди осемстотин и седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.06.2021 г. до 05.03.2025 г., вкл.; - сумата от 4 489, 87 лева /четири хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 05.06.2021г. до 05.03.2025 г., вкл.; - сумата от 1 302, 71 лева /хиляда триста и два лева и седемдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 06.03.2025 г. до 29.05.2025 г., вкл.; - сумата от 25,57 лева /двадесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ - отложени лихви, съгласно Анекс № 1 от 19.05.2020 г. към Договор за потребителски кредит № 1903152509724144 от 21.03.2019 г., представляваща наказателна надбавка върху просрочената главница начислена за периода 05.02.2020 г. до 18.05.2020 г. вкл..

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата – чл. 33, ал. 1 ЗПК, като в ал. 2 изрично е записано, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, като нормата е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя, съдът е длъжен да следи служебно за спазването й. В случая съда е приел, че клаузата на чл.4.5 от договора, респ. искането за присъждане на обезщетение за забава противоречи на чл. 33, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗПК, доколкото размерът на лихвата за забава е уговорен като сбор от възнаградителната лихва в размер на 5.20% и 10 пункта годишно, като кредиторът има право да претендира обезщетение за забава само до размера на законната лихва върху просрочените вноски за главница. Сочи се, че след като съда е достигнал до тези фактически констатации е следвало при условията на чл. 162 от ГПК намали размера на претендиралата лихва и за която сума заповедният съд е следвало да 1 издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а не следва да ги отхвърля изцяло. Сочи се, че неприлагането от съда на чл. 162 от ГПК е в нарушение на процесуалните правила и води до неравнопоставеност между заявителя и длъжника в случая, като не представя търсената защита на правата на заявителя и поставя длъжника в по-благоприятна позиция спрямо Банката.

Поддържа се, че е неправилен достигнатият извод от заповедният състав, тъй като се смесват и употребяват като идентични понятията за капитализиране на лихва и за анатоцизъм. Както е известно, уредбата на анатоцизма се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която „олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ“. От самият текст на тази законова разпоредба става ясно, че по този ред се урежда, съответно анатоцизъм е, олихвяването не на лихвите изобщо, а само на изтеклите лихви, т. е. на тези лихви, чийто падеж е изтекъл.

Събраните по делото доказателства - договора за кредит, погасителния план, както и Анекс 1 установяват, че е предвидено капитализирането не на изтекли лихви, т. е. не лихви с настъпил падеж, а към главницата са добавяни, съответно олихвявани, отложени лихви, чийто падеж не е настъпил към датата на капитализацията. По тази причина, липсва какъвто е да е правен повод или основание нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД да се тълкува разширително и да се прилага и спрямо олихвяването на каквито и да е други лихви, освен към изтеклите лихви, какъвто е точният текст на тази правна норма.

Навежда се, че дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД е приложима не само към изтеклите лихви, но и към отложените лихви, чийто падеж не е настъпил към момента на капитализирането им, то тази разпоредба препраща за анализ към Наредбите на БНБ при отговора на въпроса дали капитализирането на отложени лихви е извършено съобразно тях и ако не - на коя точно норма в наредба на БНБ противоречи.

Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, отменяща предходната със същия номер, а впоследствие също отменена, изоставя този регламент и не съдържа никакво подобно ограничение. Ограничения относно капитализацията на лихва не се съдържат и в останалите действащи наредби на БНБ.

Позоваването на разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от Търговския закон при обосновката на това възражение намира жалбоподателя за неотносимо. Единственото, което гласи тази разпоредба е, че лихва върху лихва се дължи ако е уговорено, поради което не става ясно по какъв начин тази норма има отношение към мотивите да се приеме, че капитализирането на отложени лихви в настоящия случай противоречи на Закона.

Прави се довод, че от анализа на правната уредба на капитализацията на лихви и анатоцизма несъмнено става ясно, че не всяка капитализация на лихви попада в приложното поле на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, т. е. не всяка капитализация е анатоцизъм, както и че към настоящия момент, а и към датата на сключване на Договора за кредит, не съществува правна норма, която да забранява уговорка за капитализирането на лихви с ненастъпил падеж и последващото им олихвяване, заедно с главницата.

Правно мотивираното възприемане на възражението, че капитализирането на отложени лихви представлява анатоцизъм и е забранено от закона във всички случаи изисква подобно заключение да се основава на противоречие с поне една конкретна правна норма, а такава няма действаща след 2008 г..

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Първостепенният съд е приел, че е налице анатоцизъм, забранен по силата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, в каквато насока има формирана трайна практика на ВКС, според която клаузите, предвиждащи включване на просрочените задължения за лихва към главницата, респ. даващи възможност върху тях да бъдат начислявани лихви, са нищожни като противоречащи на закона - чл. 26, ал. 1, вр. чл. 10, изр. 3 ЗЗД.

Тези изводи на РС - Благоевград са правилни.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

Точно такъв е извода на РС - Благоевград, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормите на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само анатоцизъм, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята наличието на анатоцизъм.

Ето защо приложението на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По възражението в жалбата за смесване на понятията анатоцизъм и капитализация на лихва.

Разликата между капитализация на лихва и анатоцизъм е малка, но е налице такава. Двата термина се отнасят до начисляването на лихва върху вече натрупана лихва, но се използват в различни контексти и носят различен правен смисъл, а даже и етичен.

Капитализацията на лихва се случва, когато лихвата, която е начислена по даден заем или инвестиция, се добавя към главницата. От този момент нататък лихвата се изчислява върху по-високата сума (главница плюс предишна лихва). Това е нормална и често срещана практика при спестявания и инвестиции, като има положителен ефект за вложителя.

При анатоцизма, е налице начисляване на лихва върху вече просрочена и неплатена лихва. Това е капитализацията на лихва при просрочие или дълг - длъжник не плаща дължимата лихва по заем, поради което кредиторът добавя тази неплатена лихва към главницата и започва да начислява лихва и върху нея. Това е анатоцизъм.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, анатоцизмът е ограничен – търговци, или забранен – за физически лица, тъй като води до прекомерно нарастване на дълга на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българска народна банка.

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от Наредба № 9/ 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Не е спорно в съдебната практика, че олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Не са основателни оплакванията във въззивната жалба срещу извода на съда, че е налице анатоцизъм, с постигнато споразумение между страните. Клаузите в чл. 1 от Анекс № 1 от 21.03.2019 г., предвиждащи, че върху задължението по договора в общ размер от 45322,38 лева, включва 43 026,64 лева – редовна главница; сумата от 1873,61 лева – просрочена главница; сумата от 417,94 лева – просрочена редовна лихва начислена за периода от 05.11.2019 година до 04.02.2020година; сумата от 4,19 лева – лихва и наказателна надбавка върху просрочената главница начислена за периода от 06.01.2020 година до 05.02.2020 година, предвиждат върху главницата по договора да се прибавят просрочени задължения за лихва и върху новообразувания размер да се начислява договорна лихва, което представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, изр. 3 ЗЗД. Това е допустимо само между търговци съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ, но не се прилагат в отношенията с физическо лице, какъвто е настоящия случай.

Прибавянето на просрочени лихви към главницата с уговорка за олихвяването им като част от дълга по кредита води до анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който не представлява финансова отстъпка, присъща на преструктурирането на кредита по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./. Като се има предвид уговорения с анексите нов размер на лихвата, завишен спрямо първоначално уговорения в договора за кредит, резултатът от капитализацията на лихвите не е заложеният в текста на 3 чл. 13 от наредбата - намаляване на дълга и облекчаване на положението на кредитополучателя посредством финансови отстъпки, а обратен на него - увеличение на дълга и утежняване на условията по кредита. Ето защо, настоящата не споделя възражението в жалбата, че с анексите се е достигнало до преструктуриране на дълга и че капитализирането на лихвите с уговорка за последващото им олихвяване е допустимо от гледна точка на Наредба № 9/03.04.2008 г. /отм./. В нито една от разпоредбите на чл. 13 от цитираната наредба не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви и тази наредба не се явява наредба на БНБ по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Уговарянето на лихва върху лихва до приемането на наредба на БНБ по чл. 10, ал. 3 ЗЗД е допустимо само в отношенията между търговци по силата на изричната разпоредба на чл. 294, ал. 2 ТЗ, но в конкретния случай кредитополучателят не е участвал в кредитното правоотношение в качеството на търговец, а е сключил договора за кредит като физическо лице и по тази причина разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ е неприложима.