Определение № 4415 от 14.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4415 гр. София, 14.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100900438 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от М. М. Б., ЕГН ********** против „Д.к.****“ ЕООД, ЕИК ****, с която са предявени искове за отмяна като незаконосъобразни, евентуално за прогласяване нищожността на решения взети от „Общо събрание на наследниците на едноличния собственик на капитала“ на ответното дружество проведено на 01.03.2024г.

С Разпореждане от 12.03.2024г. съдът остави без движение исковата молба и указа на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи писмено уточнение на исковата молба, с препис за насрещната страна, от което да е видно, защо счита едноличните волеизявление на лицето Г.Г. Б. за взети решения от общото събрание на съдружниците в ответното дружество, както и по какъв точно начин тези волизявления могат да засегнат нейната правна сфера и да обосновават наличието на правен интерес за предявяването на подобни искове, защо е насочила исковете срещу ответното дружество, при положение, че то няма представител и органи на управление, както и общо събрание, което да взема решения, както и в същия срок, в случай, че поддържа предявени искове за прогласяване на нищожността на т.нар. решения на общото събрание да представи документ за довнесена по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 295 лв.

В изпълнение на така дадените указания ищцата представи на 17.09.2024г. молба, която подписа на 08.11.2024г., като в нея сочи, че интересът й да предяви исковете се състои във възможността оспорените решения на наследника Г. Б. да бъдат вписани в Търговския регистър въз основа на съдебен акт в следствие на обжалване от страна на това лице на постановен отказ от длъжностно лице по регистрацията. Сочи, че правото й на защита включва не само дадената възможност за поправяне на последиците от извършени закононарушения, ни и възможността за недопускане на такива, като в случая тя упражнява своеобразна превантивна защита срещу евентуално незаконосъобразно вписване на продължаването на дейността на 1 дружеството само от един от наследниците на едноличния собственик на капитала, без да е налице взето подобно решение от всички негови наследници. Освен това заявява, че оспорените решения, макар и взети от наследник на едноличния собственик на капитала на дружеството имат характера на решения на общо събрание на дружеството и по тази причина подлежат на оспорване по реда на чл.74 ТЗ. С молбата е представен и документ за внесена държавна такса.

Предвид така очертаната искова претенция релевирана от ищцата, съдът намира, че не е необходимо последващото даване на указания за отстраняване на нередовности, а следва да извърши преценка по отношение на това, дали с исковата молба са предявени допустими искове.

Съгласно чл. 74, ал.1 от ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството. Разпоредбата изрично очертава предмета на иска – отмяна на незаконосъобразни /неуставосъобразни/ решения на общото събрание на дружеството, както и персоналната легитимация на ищеца – само съдружник или акционер.

Доколкото с иска се цели настъпване на правна промяна – отмяна на решението на общото събрание - касае се до конститутивен иск, предоставен за защита членствените права на съдружника/акционера. В случая ищцата М.

Б. иска да се отменят всички решения, взети от другия наследник Г. Б. и обективирани в Протокол от заседание на наследниците на едноличния собственик на капитала на „Д.к.****“ ЕООД от 01.03.2024 г., представен със заявление за вписване по партидата в търговския регистър на дружеството с вх. № 20240301181443.

Установява се от приложенията към исковата молба и вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството, че М.А.Б. - едноличен собственик на капитала на „Д.к.****“ ЕООД – е починал на 31.01.2024 г. и оставил законни наследници съпруга Г.Г. Б. и деца – ищецът Л.М.Б., М. М. Б., М.М. Б., М.М.Б. и К.М. Б. – последните трима непълнолетни. Установява се и че със заявление обр. А4 с вх. № 20240301181443, наследникът Г. Б. е заявила пред ТРРЮЛНЦ вписване на промени по партидата на „Д.к.****“ ЕООД, изразяващи се във вписването й като едноличен собственик на капитала, вписване на А.К.М. като управител и промяна на адреса на управление.

Промените са основани на представения със заявлението Протокол от заседание на наследниците на едноличния собственик на капитала на „Д.к.****“ ЕООД от 01.03.2024 г. Видно е от така установеното от фактическа страна, че от една страна решенията по протокола от 01.03.2024 г. не съставляват решения на общото събрание на ответното дружество, защото не са взети от лица, имащи качеството на съдружници в него, а от друга – ищщцата няма качеството на съдружник в „Д.к.****“ ЕООД.

Предвид изложеното дотук съдът намира, че предявеният конститутивен иск по чл. 74 ТЗ е недопустим с оглед на обстоятелствата, че се иска отмяна на решения, които не са взети от съдружници в ответното дружество, както и, че 2 искът е предявен от лице, което няма качеството на съдружник в „Д.к.****“ ЕООД.

Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността му.

Придобиването на дружествени дялове по наследство само по себе си не води до автоматично придобиване на членство в дружеството с ограничена отговорност, дори и в случаите, при които последното е еднолично.

Със смъртта на едноличния собственик, за наследниците възниква единствено правото да решат, дали дейността на дружеството да продължи и кой/кои от тях да поемат дяловете на починалия, съгласно чл. 157, ал.1 от ТЗ, като с възможност да продължат дейността на дружеството разполагат само пълнолетните наследници, а непълнолетните не могат да станат членове на дружеството, по аргумент от разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ТЗ. Последиците от наследяването на дружествените дялове за непълнолетните наследници се изчерпват до възникването на имуществени права в зависимост от съдбата на дружеството – на вземане по чл. 125, ал.3 от ТЗ за равностойността на освободените дялове в случай на продължаване на дейността на дружеството от останалите наследници по реда на чл. 157, ал.1 от ТЗ, или на ликвидационен дял по чл. 271 от ТЗ - в случай на прекратяване на дружеството с ликвидация.Пълнолетните наследници разполагат с възможността да продължат дейността на дружеството, като следва да постигнат общо съгласие за това.

При взето решение за продължаване дейността на дружеството, когато наследниците на починалия едноличен собственик на капитала са няколко, е възможно дейността на дружеството да бъде продължена само от един наследник или от няколко от наследниците. В тези случаи е необходимо да бъде извършено разпределение на общо притежаваните дялове и прехвърляне на притежаваните от наследниците идеални части от имуществените права по наследените дялове, чрез договор за доброволна делба с предмет дружествения дял на наследодателя или на друг договор (продажба, замяна и др.) за прехвърляне на притежаваните идеални части от имуществените права по наследените дялове от страна на наследниците, които няма да продължат дейността на дружеството, на наследниците, които ще участват в дружеството, а ако доброволно прехвърляне на дяловете не може да се постигне, такова следва да бъде извършено принудително – чрез съдебна делба. Ето защо, за да се възползват от възможността да продължат дейността на дружеството по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ и по този начин да станат съдружници, респ. само един наследник да стане едноличен собственик на капитала, е необходимо всички или част от дружествените дялове от капитала на „Д.к.****“ ЕООД да преминат в собственост на навършилите пълнолетие наследници, респ. – в собственост само на един от тях. Това е възможно като останалите сънаследници му прехвърлят своите идеални части от дружествените дялове, както и посредством доброволна или принудителна (съдебна) делба. Едва тогава пълнолетен наследник/наследници ще може/могат да поиска/поискат да продължи/продължат дейността на дружеството по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ 3 и по този начин да стане/станат едноличен собственик на неговия капитал, респективно – съдружници в дружеството. До осъществяването на тези факти не е налице каквато и да било възможност за вписване в Търговския регистър на нов едноличен собственик на капитала, съответно продължаването на дейността на дружеството. По тази причина за нея не е налице и правен интерес да оспорва взетите еднолични решения от един от наследниците на едноличния собственикна капитала на дружество, защото те не могат при каквито и да било обстоятелства да породят правен ефект.

Действия като посочените по-горе не са осъществени от наследниците на едноличния собственик на капитала на „Д.к.****“ ЕООД, поради което те нямат качеството на съдружници в дружеството. Изявленията на един от наследниците - Г. Б., обективирани в протокола от 01.03.2024 г., не съставляват изявления на съдружници за приемане на решения в това им качество, поради което нямат характер на взети решения на общо събрание на съдружниците и защитата срещу тях не може да се осъществи по реда на чл.

74 от ТЗ.

Същият извод произтича и от факта, че ищцата М. Б. няма качеството на съдружник в „Д.к.****“ ЕООД и иск по чл. 74 от ТЗ е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация. Ищцата не разполага и с друг иск за отмяна на едноличните изявления на един от наследниците на едноличния собственик на капитала на „Д.к.****“ ЕООД, защото упражняването на преобразуващо субективно право по съдебен ред трябва да е нормативно предвидено, а иск за отмяна на решение на наследниците /или само на един от тях/ за продължаване дейността на еднолично дружество с ограничена отговорност след смъртта на едноличния собственик на капитала в закона не е предвиден.

Ищцата не разполага и с правен интерес от установителен иск за нищожност на обективираните в протокола от 01.03.2024 г. решения, защото, освен че нямат характер на решения на общо събрание на съдружниците, поради което дружеството не е надлежен ответник по тях, тези решения на Г.Г.

Б. не се отразяват в правната сфера на ищцата в качеството й на наследник на едноличния собственик на „Д.к.****“ ЕООД да поеме съответстващия на правата й дял от капитала, което право може да бъде защитено по друг ред, вкл. при евентуално вписване в ТР на посочените обстоятелства.

Установяването по съдебен ред на евентуалната нищожност на волеизявленията на Г. Б. не би довело до благоприятни правни последици за ищцата. В този смисъл е и Решение № 20/12.07.2019 г. по т.д. № 1055/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. Такива последици биха могли да настъпят при евентуалното успешно провеждане на установителен иск за собственост на придобитите от ищцата по силата на наследяването дружествени дялове, какъвто иск в случая не е предявен.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба с вх.№25759/05.03.2024г., подадена от М. М. Б., ЕГН **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №438/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата, пред Алелативен съд-София.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5