Присъда № 12 от 24.03.2025, Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 12/24.03.2025 год. по НОХД № 492/2024 год. по описа на ВТРС

Районна прокуратура - гр. Велико Търново е повдигнала обвинение срещу Ц. К. К. с ЕГН **********, родена на ****, с постоянен и настоящ адрес: *****, българка, българско гражданство, с виеше образование, работи като адвокат в АК гр. В., разведена, неосъждана, затова, че на 15.01.2019 год. в гр. Велико Търново, пред съд - състав на Великотърновски Апелативен съд с Председател Д.Д. и членове И.П. и Г.М. като свидетел дала показания, по Въззивно гражданско дело №409/2018г. по описа на ВТАС по време на открито съдебно заседание, по повод сключения на 01.03.2017 г. в гр.Г., в офис на дружество, предварителен договор за покупко-продажба на МПС - кемпер, модел „Лайка“, с рама № ****, устно съзнателно потвърдила неистина, а именно: „Аз викам: “Хайде, да напишем една разписка“. Тъй като това бяха листите само, му издиктувах съвсем стандартна разписка - кой получил, какво получил, В. получава от К., датата и сумата. Написа я на гърба на предварителния договор, тъй като нямаше никакви други листи, нямаше къде да се напише на друго място, на гърба на единия от предварителните договори. В. я написа, но аз му я издиктувах“, а в действителност не е издиктувала на В. Д. М. текста на разписка и той не е написал разписка, че В. получава от К., датата и сумата, на гърба на единия екземпляр на предварителния договор, сключен между М. и Ч. - престъпление по чл. 290, ал.1 от Наказателния кодекс.

Представителят на ВТРП поддържа обвинението така както е повдигнато. Счита, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по безспорен и категоричен начин, като са събрани всички възможни доказателства, от които може да се направи единствен извод, а именно, че подсъдимата К. е извършила горното престъпление. Моли съда да я признае за виновна, като с оглед превеса на отегчаващите обстоятелства, намира, че наказанието следва да бъде „лишаване от свобода“ над минималния размер, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Моли разноските по делото да се възложат на подсъдимата.

Подсъдимата лично дава обяснения, като не се признава за виновна.

Твърди категорично в обясненията си, че при срещата в гр. Г. със свидетеля М., свидетеля Ч. му е предал сумата от 16 000 евро като капаро за кемпера, които М. и взел, както и твърди категорично, че е издиктувала на М. текст на разписка за получената от него сума, който М. е изписал върху лист. Твърди, че нейното възприятие било, че текста на разписката е бил написан на написа на гърба на предварителния договор, като е нямало други листи наоколо.

Затова многократно е заявявала, включително и пред съдебния състав на Апелативен съд – В. Търново, че тази разписка е била изготвена на гърба на предварителния договор. Твърди, че винаги е била с впечатлението и с убеждението, че М. е написал текста на разписката на гърба на 1 предварителния договор.

Защитникът на подсъдимата К. – адв. В. К. от ВТАК, отправя искане за оправдателна присъда. Счита, че обвинението не е доказано.

Сочи, че от една страна показанията на подсъдимата, заради които и е повдигнато обвинение, не са за обстоятелства, пряко свързани с предмета на доказване по конкретното Гражданско дело № 10018/2018 г. на Габровския окръжен съд, а от друга страна подсъдимата не е извършила деянието виновно, като е била с убеждението, че изготвената разписка действително е била изписана на гърба на предварителния договор. Излага подробни доводи в тази насока. Моли подсъдимата да бъде оправдана.

Адв. К. представя писмени и веществени доказателства, като вещественото доказателство е електронен носител (флаш памет) съдържащ запис от телефонен разговор между свидетелите М. и Ч.. Съдът извърши оглед на представеното веществено доказателство, като бе възпроизведен и изслушан в съдебно заседание в присъствието на страните адиозаписа, намиращ се върху електронния носител.

Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят В. М. от гр. Г. се познавал със свидетеля А. Д. от гр. София, чиято съпруга - св. В. Д. била собственик на „Д.“ ООД гр. София, официален вносител на кемпери „Лайка“. Св. М. имал собствен обувен бизнес, но понякога действал като посредник на „Д.“ ООД за някой свой познат, който искал да закупи кемпер.

Св. М. харесал кемпер модел „Лайка X712R“ рама ****, собственост на „Д.“ ООД гр. София за свой роднина, но не се осъществила продажбата и затова той се заинтересувал да намери клиент за закупуване на кемпера срещу комисионна. Св. Ч. живеел в гр. В. и се занимавал със строителен бизнес. В началото на 2017 г. решил да си купи кемпер, марка „Лайка“. В края на м. февруари 2017 г. св. Ч., заедно с подсъдимата Ц. К. (адвокат, обслужваща фирмата му) пътували от гр. В. към Южна България. М. разбрал, че в интернет е публикувана обява за продажба на кемпер „Лайка“ с посочен телефонен номер на продавача. Св. Ч. веднага позвънил на посочения номер, на който отговорил св. В. М.. Последния му обяснил, че в момента пътувал с кемпера и се уговорили да се срещнат. На уговореното там св. Ч. видял кемпера и много го харесал. При срещата, св. М. обявил, че кемпера се продава за 36 000 евро, като обещал да го продаде на Ч.. Св. М. обяснил, че кемпера трябва да се регистрира и не може да се прехвърли веднага. Двамата се разбрали Ч. да подготви текст на предварителен договор и в гр. Г. да го подпишат.

Няколко дни по късно, св. М. изпратил по вайбър на св. Ч. копие от личната си карта с личните си данни. Ч. подготвил предварителен договор в два екземпляра, като използвал бланка от интернет, в които попълнил имената на продавача и купувача и някои други задължения на продавача, но оставил 2 празни редове вкл. за датата, номерата на кемпера и двигателя и други. Текста бил попълнен на компютър, като Ч. разпечатал два екземпляра от договора.

Уговорили се с М. да се срещнат на 01.03.2017 год., като М. държал тогава да му бъде заплатено капарото от 16 000 евро и държал парите да са в брой, като заявил, че съпругата му имала магазин за дрехи и парите му трябвали, тъй като щели да ходят със съпругата си в Гърция за стока. Ч. искал да му преведе парите по банков път, но М. държал да са в брой и да са евро.

На 01.03.2017 г. вечерта св. Ч. и подсъдимата Ц. К. пристигнали в гр. Г., като имали за цел да се срещнат с М. и да бъде подписан предварителния договор. С тях пътувал и св. И. В. И. с автомобила на Ч., който пътувал по друг повод. Тримата пристигнали в гр. Г., като по указания на М. паркирали пред предприятие, в което М. осъществявал производствена дейност. М., Ч. и подсъдимата Ц. К. влезли в цеха за производство на обложки за обувки, а св.

И. останал в автомобила с който пътували. След като разгледали производственото помещение, тримата влезли в остъклено помещение, частично матирано - офис, намиращ се вляво от входната врата на цеха. Там Ч. извадил двата екземпляра на предварителния договор, единия за купувача, а другия за продавача. Св. М. взел екземпляра на договора за купувача и го прочел, собственоръчно написал на съответните празни места вида на автомобила, модела, номера на рамата, временните номера, и търговското име на жилищната част. Кемперът нямал талон, тъй като бил с временни номера и не бил регистриран в страната. Подсъдимата К. видяла договора дописан от св. М., прочела го и проверила като допълнила в екземпляра на купувача на първа страница на пунктираната линия след „ул.“, думата „Д.“ - улицата на която живеел продавача М..

Св. Ч. се подписал на двата екземпляра на предварителния договор за купувача, а св. М. се подписал за продавач в договора за купувача и не се подписал и не вписал данните за кемпера на единия екземпляр, който трябвало да бъде за него.

Свидетелят Ч. извадил от джоба си сумата от 16 000 евро, които предварително бил нагласил, увити в лист формат „А4“. Извадил сумата от листа и ги предал на М., който ги взел. Тогава подсъдимата предложила на М. да напише разписка за получената сума, след което започнала да му диктува текста на разписката. М. написал разписка, че получава сумата.

След това тримата – М., Ч. и К. отишли до паркинг близо до офиса, където се намирал кемпера, за да сверят километража и да го огледат. Взели единия екземпляр от договора за купувача и си тръгнали за В., вече било тъмно. По късно св. М. закарал кемпера в гр. София и го оставил на паркинга ползван от „Д.“ ООД за да го регистрират.

Според сключения предварителен договор св. В. М. продава на св. К. Ч.

- кемпер, модел "Лайка", с рама № ****, временен рег. № *****, за сумата 36 000 евро, която се заплаща по следния начин: в деня на подписване на договора задатък в размер на 16 000 евро в брой и до 31.03.2017 г. - остатъка 3 от 20 000 евро, когато следва да бъде предадено и моторното превозно средство. Уговорено било, че при възможност за плащане на по-ранна дата и уведомяване в срок от 3 работни дни, сделката следва да се "приключи".

Уговорена е и неустойка в случай на неплащане на остатъка от цената в срока по договора в размер на 40 евро за всеки просрочен ден (т. 3). Ако остатъкът от 20 000 евро не бъде платен в договорения срок, продавачът има право да задържи задатъка като неустойка (т. 4). При известяване за плащане на остатъка от купувача, продавачът трябва да му предаде превозното средство и документите за регистрация в тридневен срок. Съгласно р. I, т. 6 от договора при отказ на продавача или умишлена забава, същият дължи неустойка в размер на двойния задатък по т. 1. За отчетност при получаване на суми ще се подписва разписка от Продавача.

В срока за прехвърляне на собствеността върху МПС и след това, не бил сключен окончателен договор, като били провеждани многократни разговори между Ч. и М.. Последния обяснявал на Ч., че има проблем с регистрирането на кемпера и затова нещата се бавят, като няколко пъти посочвал дати, до които кемпера ще бъде регистриран и ще бъде предаден на Ч., но това така и не се случвало.

Поради това Ч. решил да заведе дело в Окръжен съд – Г., предимно с цел да стимулира М. да изпълни задължението си. Пред Габровският окръжен съд, св. Ч. като ищец, предявил иск с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на св. М., като ответник тогава, да заплати сумата 32 000 евро, представляваща двойния задатък по договора. За да докаже претенцията си св.

Ч. твърдял, че сключил предварителен договор за продажба на кемпер и му платил в брой сумата от 16 000 евро. В съдебно заседание 05.06.2018 г. ищеца - св. Ч., чрез пълномощника си, депозирали писмена молба с която на основание чл. 190 от ГПК поискали от съда да задължи ответника - св. М. да представи оригинала на намиращия се в него екземпляр от предварителен договор, сключен на 01.03.2017 г., върху който е написана разписка за получаване на сумата от 16 000 евро, като бил с убеждението, че разписката за получената от М. сума от 16 000 евро е изписана именно на гърба на екземпляра от предварителния договор останал в М.. М. обаче отрекъл този екземпляр да е у него. Ищцовата страна, счела, че страната - св. М. измамливо е получила екземпляра на договора с разписката и поискала на основание чл.

165, ал. 1 от ГПК да бъдат допуснати показанията на свидетел Ц. К. К., за установяване на факта, че на гърба на единия екземпляр от предварителния договор, който екземпляр е останал у продавача, била изготвена и подписана от св. М. разписка за получена сума в размер 16000 евро, като задатък.

Съдът е намерил искането за неоснователно, тъй като не били налице изключенията на недопустимост на свидетелските показания по чл. 165, ал. 1 от ГПК и го оставил без уважение.

По реда установен в ГПК и относимите към предмета на гражданското дело нормативна уредба били изслушани страните, прецени били фактите и 4 събраният доказателствен материал по делото, след което бил постановен и съдебен акт - Решение № 106/11.07.2018 г. по гр. д. № 18/2018 г. на Габровският окръжен съд. С визираното Решение било отхвърлено, като неоснователно и недоказано искането на ищеца Ч. от гр. В. против В. М. от гр.

Г. иск с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 32 000 евро, представляваща двойния размер на уговореното между страните капаро по р. I, т. 1 от Предварителен договор от 01.03.2017 г. за продажба на МПС, като осъдил К. Ч. да заплати на В. М. разноски по делото в размер на 2 500 лева.