Протокол № 38 от 27.03.2026, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 38 гр. Пещера, 27.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20265240200026 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Е. О. П., редовно призован, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява адв. Ц. Б., редовно упълномощена от днес.

Административно-наказващият орган Началникът на РУ „Полиция“ – гр.

Пещера, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуален представител за него.

Актосъставителят К. С., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят С. П., редовно призован, се явява лично.

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Б. – Уважаема госпожо Съдия, от името на доверителя ми заявявам, че поддържаме жалбата, както сме я депозирали. Моля да се приемат представените с нея доказателства. Днес представям копие на застраховка „Гражданска Отговорност“, 2 бр. заповеди № 148 и № 135 за наложена на принудителна административна мярка, обрана разписка – известие за доставяне, ведно с фискален бон към нея - във връзка с удостоверяване факта на подаване жалбата в срок, и трудов договор със заклет превод от немския работодател на жалбоподателя П.. Водим свидетели, но основният ни свидетел 1 отсъства днес - имаме предвид собственичката на автомобила по талон – майката на жалбоподателя. С представения трудов договор искаме да удостоверим обстоятелството, че моят доверител работи и живее постоянно в Германия. В тази насока „Гаранционен фонд“ не го е уведомил, въпреки че не е и собственик. Свидетелката, негова майка, искаме да се разпита за удостоверяване това обстоятелство - че не е уведомена по никакъв начин, че е прекратена регистрацията на собствения й автомобил на 29.07.2025 г., каквито са данните от писмото на „Гаранционен фонд“. В тази връзка не сме наясно с факта на прекратяване на „Гражданската Отговорност“. Това е основното ни твърдение. Не знаем, че служебно е дерегистрирано това МПС.

Жалбоподателят е собственик на няколко автомобила в България в Германия, и следи имат ли „Гражданска Отговорност“. Във връзка с отнетите табели, ще разпитаме свидетел и ще искам доказателства – да се изиска справка за пътуванията на жалбоподателя, тъй като твърдим, че този автомобил към август месец е бил управляван от негов роднина. Поискал е ключовете от майката на жалбоподателя, за да си свърши работа. Пристигнало е наказание за моя доверител, но той не го е извършил. Съответно фактът, че е в Германия и работи там, го е препятствал да пусне декларация пред органите и да докаже по съдебен ред, че не е управлявал автомобила на тази дата. Това нарушение не е извършено от него. Факт е, че в досието е записано, но на тази дата той не е бил в България.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

СВ. К. Г. С. - 26 г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност с жалбоподателя, служител в РУ – Пещера.

СВ. С. М. П. – 27 год., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност с жалбоподателя, служител в РУ– Пещера.

Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122 във вр. с чл.121 и чл. 119 от НПК.

Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

След снемане на самоличностите, св. П. се изведе от съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на актосъставителя:

СВ. С., със снета самоличност – Поддържам констатациите по акта.

Работя в РУ – Пещера като младши автоконтрольор. На осми срещу девети декември 2025 г. бяхме дежурни, като се намирахме в с. Исперихово. Не си спомням в колко часа. Тръгнахме с патрулния автомобил от с. Исперихово към гр. Пещера. Извън населеното място забелязахме спрял автомобил „Хонда“, модел „Сивик“, като според нас нямаше причини автомобила да се намира там. Опитахме да проверим водача, но той реши, че трябва да тръгне. Обърнах патрулния автомобил, продължих по него и на влизане в селото му подадох звуков и светлинен сигнал. Водачът отказа да мине плътно вдясно и да спре движението си, ускори и тръгна да бяга. Няколко улици карахме по него, с 2 включен звуков и светлинен сигнал, опитахме да го отбием вдясно на пътното платно, но той отказваше. След като тръгна по една от улиците, описана в акта, на същото кръстовище той нямаше избор и трябваше да спре, защото се появи пред него другия патрулен автомобил – имаше и друг патрулен автомобил на главния път. Така спря движението му. Проверихме автомобила и водача и излезе, че е с прекратена регистрация, поради липса на застраховка.

Имаше и други нарушения. Не помня номера на автомобила.

Съдът прочита номер на автомобил ***.

Предяви се на свидетеля АУАН серия GA № 4692504/08.12.2025 г.

СВ. С. – Заявявам, че става въпрос за автомобил с рег. № ***, сигурен съм в това. Автомобилът си имаше регистрационни табели. Заявявам, че по време на проверката автомобилът си имаше регистрационни табели. Аз съм служител по КАТ. Участъкът, за който ние осъществяваме патрулна дейност, е територията на Община Пещера, Община Брацигово и Община Батак. Краят на Община Батак е м. „Караджа дере“, а на Брацигово краят на участъка е т.нар. „баба“. Това са границите, до които имаме задължение да извършваме патрулна дейност. Имам заповед за дежурството. Заповедта се издава по преценка на шефовете. Не си спомням кога е издадена заповедта за дежурството конкретно за този случай. Различен брой патрулни автомобили патрулираме, колкото има налични - толкова патрулират. Към 08.12.2025 г. не помня кой е бил министър на вътрешните работи. Проверяваме на линеен контрол. За светлинния и звуков сигнал имаме ПНА - чл. 103 от ЗДвП, съгласно който, при подаден сигнал на движещия се автомобил, водачът е длъжен да отбие най-вдясно на пътното платно за движение. Когато преценим, че автомобилът е за спиране, можем да го спрем, за да извършим проверка. Нямаше как да разберем, че този автомобил е с прекратена регистрация и за другите нарушения, без да го проверим. Автомобилът беше съмнителен и затова решихме, че трябва да го проверим. Имаме таблети, само с тях работим. Това е описано в акта, справката е направена с РСОД – това е линейния контрол. Претендирам заплащане на разноски.

АДВ. Б. - Нямам въпроси. Не оспорваме, че е бил жалбоподателят водача.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДА се изплатят разноските на свидетеля, съгласно представена справка от гл. счетоводител на РС – Пещера.

Пристъпи се към разпит на следващия свидетел:

СВ. П., със снета самоличност – Работя в РУ – Пещера като младши автоконтрольор. Работихме на територията на трите общини – Пещера, Брацигово и Батак. Не си спомням часа, но беше в тъмната част на 3 денонощието. Забелязахме между селата Исперихово и Бяга спрян лек автомобил на неосветен участък, с работещ двигател, насочен в посока с.

Исперихово. След това той продължи движението си и навлезе в селото. Ние се движехме в обратна посока с патрулния автомобил – в посока с. Бяга.

Забелязахме, че водачът потегли в посока село Исперихово. След това се усъмнихме за поведението му, обърнахме служебния автомобил и влязохме в с. Исперихово. Той влезе в една улица, първата вляво, по спомен. След подаден звуков и светлинен сигнал, същият ускори движението по посоката, в която се движеше покрай река, или канал, не помня точно, но водачът не се подчини на нашия звуков и светлинен сигнал. След това на кръстовището на улица „18-та“ и тази, чието име не мога да посоча, но е описана в акта, беше спрян от колегите, които работеха на територията на Община Брацигово.

Същите се намираха на това кръстовище. Извършихме проверка на автомобила и водача. В хода на проверката установихме, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, дата не мога да цитирам на прекратяването и колегата му състави акт.

АДВ. Б. – Нямам повече въпроси. Моля да допуснете до разпит водения от нас свидетел.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетеля на жалбоподателя.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

СВ. И. Р. И.ОВ – 22 г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Разясниха се правата на свидетеля по чл. 122 във вр. с чл. 121 и чл. 119 от НПК.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля, както следва:

СВ. И.ОВ, със снета самоличност – Е. П. живее в Германия, не беше тук.

Прибра се от Германия и дойде да ме помоли да ида да прибера колата на майка му от с. Исперихово. Ние бяхме 4-ма човека. Тръгнахме с л.а. „БМВ“.

Автомобилът е на един приятел. Отидохме да приберем колата. Изкарахме колата от гаража, отидохме в с. Бяга да заредим бензин, но бензиностанцията не работеше. Искахме да приберем обратно колата в гаража, но нямаше как да я приберем. Гаражът е в с. Исперихово и е на един приятел. Не знам Е. колко автомобила има, но не е само един, няколко автомобила има. Знам, че колата е на майка му. Тя я държи на гараж в с. Исперихово, в на един приятел гаража, в махалата. Излязохме от бензиностанцията, искахме да приберем колата в гаража. Е. П. шофираше. Ние бяхме в друга кола. След това колата прекъсваше. Спряхме колата на централния път и излязохме от колата.

Качихме се пак на колите, видяхме, че идват полицаи, дойдоха, попитаха ни 4 какво правим, казахме, че колата прекъсва, че има някакъв проблем колата. Те тръгнаха и ние тръгнахме. Обърнаха полицейската кола, която беше без фарове, без нищо и тръгнаха след нас. Е. зави в лявата страна. Полицейският автомобил се движеше без никакви светлини - с тъмни фарове беше. Е. зави в лявата страна, където да прибере колата в гаража, а ние продължихме по пътя си. След 1 мин. видяхме, че са го хванали на центъра. Отидохме да приберем колата в същия гараж, защото колата прекъсваше, имаше проблем.

Автомобилът беше оставен там. Майка му живее в Кричим, но къщата й в Кричим няма гараж. Има паркирани други коли на Е. пред къщата в Кричим, но гараж няма. Не знам колко време е била колата в гаража. Той зави вляво, за да прибере пак колата в гаража в една тъмна улица. Полицаите зад него влязоха по тази улица, по която Е. влезе. След това не видяхме нищо. Ние продължихме направо. След 1 мин. видяхме, че са го спрели на центъра. Май бяха 2 полицейски автомобила до колата на Е.. Ние спряхме, искахме да отидем до него, но полицаите не ни разрешиха. Нашият водач не беше проверен. Ние изчакахме цялата проверка, него го задържаха в Районното и дойдохме да питаме дали ще му трябва вода, кога ще го пускат, да го чакаме ли да го приберем, или не. Полицаите не ни разрешиха да стоим там, ние нищо не видяхме при проверката, чакахме на друго място.

АДВ. Б. – Нямам други въпроси. Жалбоподателят иска да даде обяснения по случая.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. П. – На майка ми колата седеше в с.

Исперихово. Прибрах се от Германия ноември месец, за да си сменя личната карта, защото срокът й беше изтекъл и трябваше да се прибера. Майка ми питаше за тази кола, че трябва да я пуснем в движение, защото й трябва.

Колата беше с летни гуми, нямаше зимни гуми. Каза, че й трябва колата да се кара в Кричим. Казах: „Добре, ще я видя да я докарам“. Отидохме при колата, изкарах я от гаража, не искаше да пали, бутнахме я и запали. Тъкмо да тръгваме, прекъсна. Казах да минем през Бяга да заредим и през Козарско да се приберем. Отидохме да заредим, но бензиностанцията не работеше. В същото време пътят беше затворен между селата Бяга и Козарско - имаше ремонт. Казах да се върнем и да оставим колата, а на другия ден ще видим какво е. Пътят тогава беше затворен. На половината път спрях да проверя колата какво става. Колата работеше, с фарове, с аварийни светлини, настрани бях, в дясната лента. Проверявам колата, но аз нищо не мога да направя, няма й нищо. Тъкмо се качих и дойде патрулка. Питаха ни полицаите какво правим.

Казах, че прекъсва колата и трябва да я оправя. Тръгнах, а патрулката обърна.

Зад мен беше един приятел с л.а. „БМВ“, аз бях сам в колата. Тръгнахме, като аз бях напред. Влизам в селото и още в първата пресечка вляво влизам там, покрай канала. Оказа се, че там едни фарове виждам зад мен, но не можах да видя синята лампа, видях само фарове. По това време беше валежно, влизаме до канала, улицата е тясна, имаше локви. Карам, гледам да не закъсам по локвите, колата ми прекъсва, беше черен път, не е асфалтиран. Карам да изляза на главния път. Оказа се на центъра на Исперихово, че има една 5 патрулка. Видях стоп палка и спрях. Спрях и зад мен идва друга патрулка и ме питат полицаите защо не спирам, къде бягам. Казах, че не бягам. Казаха да си дам документите. Дадох лична карта, книжка, документите на колата. Те почнаха да ме проверяват. Казаха, че няма застраховка „Гражданска Отговорност“, казах че не знам, че няма, че е на майка ми колата. След това питаха дали има пожарогасител, казах, че в багажника има всичко. Почнаха да проверяват гуми, че били летни и започнаха да пишат. Другият полицай ми приготви документите да ме приберат в ареста. Обясних им, че имам деца, жена, че не съм пиян, защо ще ме прибират? Не съм употребил наркотици или алкохол - нормално съм. Седя, не ми дават да говоря по телефона, взеха ми телефона. Казаха да не мърдам, да съм им пред очите. Стояхме час и половина - два. След това на мен ми казаха да се кача в патрулката и ме заведоха в Брацигово. Лекарят ме попита как съм, казах, че съм здрав. Пак ме качиха на патрулката и ме доведоха в Районното. Дойдоха 5-6 полицая, казаха ми да седна, аз седнах. Високият полицай ми удари един шамар в главата. Паднах от стола - както седях, неочаквано ме дари. Другият полицай ми каза да съм спокоен, да седна и аз седнах. След 2 мин. пак обикалят и високият ме пита: