Решение № 58 от 30.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000493 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадени две въззивни жалби, съответно от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130227958, гр.София като трето лице помагач на страната на ответника „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД и ответник по обратния иск и от ищеца по главния иск „СК“ АД, ЕИК 175029853, с.Мрамор срещу решение № 330/07.08.2025 година по търг. дело № 163/2024 година на ВОС, с което „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е осъдено да заплати на „СК“ АД сумата от 21 552,58 лв. с ДДС, представляваща заплатена при първоначална липса на основание от ищеца за период на потребление от 11.04.2019 год. до 27.03.2024 год. цена за услуга „пренос ниско напрежение“, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 28.03.2024 год. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която е уважен предявения срещу него обратен иск на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД за същата сума при условие, че първо „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД заплати на „СК“ АД процесната сума. Претенцията по главния иск е отхвърлена за разликата над присъдените 21 552,58 лв. с ДДС до претендираните 29 676,66 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 28.03.2024 год. до 1 окончателното изплащане на задължението като неоснователен. Със същото решение съдът се е произнесъл и по предявения в условията на евентуалност обратен иск, като е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958 да заплати на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК 201398872, сумата от 21 552,58 лв. с ДДС, представляваща заплатена при първоначална липса на основание от „СК“ АД, ЕИК 175029853 в полза на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД цена за услуга „пренос ниско напрежение“ за период на потребление от 11.04.2019 год. до 27.03.2024 год., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба по обратния иск – 11.06.2024 год. до окончателното заплащане на задължението.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа на автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ присъдената с решението сума е 11 019,66евро. Решението в отхвърлителната част се обжалва за горницата над 11 019,66евро до претендираните 15 173,44евро.

Въззивникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /ЕРМ Запад/ счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно поради това, че въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест ищецът не е представил доказателства, че при проверката на електромера е възразил срещу неговото местоположение и е поискал да бъдат предприети действия от страна на мрежовия оператор по преместването му. Според него не е достатъчно крайният потребител на ел.енергия да е изразил просто несъгласие с мястото на монтиране на електромера, а е необходимо да е предприел редица действия, вкл. и ново проучване на условията за присъединяване, което е платена услуга. Тъй като в случая се касае за съоръжения на клиента абсолютно недопустимо е мрежовият оператор за извършва по своя инициатива промени по тях. Счита, че съдът не е взел предвид, че разпоредбата на чл.39 ат ПИКЕЕ дава възможност, когато мястото на измерване не съвпада с мястото на присъединяване, данните от измерването да бъдат приведени към мястото на присъединяване по начин, договорен между оператора на съответната мрежа и абоната. Ищецът не е пожелал да постигне такава договореност в съответствие с приетата Методика за привеждане на измерени данни на ниво ниско напрежение за доставена ел.енергия на обект /клиент/ към мястото на присъединяване на същия на ниво средно напрежение или към по-високата страна на трансформатора. А тази Методика не може да бъде приложена едностранно. Счита за съществено процесуално нарушение първоначално допуснатата, а после заличена от ВОС експертиза, която да изчисли дължимите суми за мрежови услуги от ищеца при приложение на посочената Методика. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност относно суми, платени преди повече от три години от датата на исковата молба. Съдът не е съобразил и чл.29 ал.3 от ПТЕЕ, съгласно който сумите, 2 заплатени от клиента, са дължими на основание валидно възникнала облигационна връзка въз основа на договорите за предоставяне на достъп и пренос от 2015г., независимо от собствеността на електрическите съоръжения, посредством които даден обект е присъединен към разпределителната мрежа.

Претендира отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваните му части като правилно и законосъобразно. За невярно намира твърдението, че не е оспорил местоположението на СТИ и не е поискал от „ЕРМ Запад“ АД преместването му. Позовава се на данни от приложения констативен протокол от 03.10.2019 година, както и на кореспонденцията му с доставчика на електрическа енергия. Намира, че страните са обвързани от чл. 14 от договора за достъп до разпределителната мрежа, според който няма право да преустройва, ремонтира или заменя елементи от СТИ. Счита, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 39, ал. 2 ПИКЕЕ (по отношение приложението на Методика за измерване), чл. 120 ЗЕ (по отношение собствеността и местоположението на СТИ) и чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (по отношение задължението за заплащане на мрежови услуги).

„Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на „ЕРМ Запад“ ЕАД и иска нейното отхвърляне като неоснователна. Оспорва възражението, че преместването на СТИ следва да се инициира от клиента, позовавайки се на разпоредбата на чл.

120, ал. 1 ЗЕ, според която СТИ е собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа и само той може да променя местоположението му. Отделно от това намира, че с поведението си ищецът е предприел необходимите действия за промяна на мястото на монтиране на СТИ в съответствие с изискванията на закона. За неправилно счита твърдението на мрежовия оператор, че неизползването на Методиката следва да бъде вменено в отговорност на клиента. Отношенията между страните са регламентирани в договори между тях. Така „Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД дължи заплащане на „ЕРМ Запад“ ЕАД ежемесечно на дължимите суми за мрежовите услуги, независимо дали първият е получил плащане от клиентите. Съответно отношенията между мрежовия оператор и клиентите, като ползватели на електроразпределителната мрежа, се уреждат от сключени договори за достъп и пренос на електрическа енергия. По силата на тези договори, „Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД е заплатило на „ЕРМ Запад“ ЕАД претендираните от последното суми. С оглед това, след като „Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД не е окончателен получател на плащането, не следва да носи отговорност за връщането на същата сума. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на претендираното вземане.

Въззивникът „СК“ АД, с.Мрамор обжалва постановеното по делото решение в частта, в която претенцията му е отхвърлена за разликата над 3 присъдените 11 019,66евро /21 552,58 лв./ с ДДС до претендираните 15 173,44евро /29 676,66 лв./ с ДДС, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 28.03.2024 год. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователна. Счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, както и за и несъответно на събраните по делото доказателства. Не споделя изводите на първата инстанция, че от сумата за пренос ниско напрежение следва да се изключи сумата за пренос средно напрежение. Това становище се определя като противоречиво на изслушаната СТЕ и практиката на касационната инстанция. От заключението на СТЕ се установява, че присъединяването е извършено преди собствеността на ищеца; понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на ищцовото дружество; търговското измерване на консумираната от ищеца електрическа енергия се извършва в трафопоста на „СК“ АД, на ниво ниско напрежение, където неправомерно е монтирано средството за търговско измерване /СТИ/. С монтирането на СТИ на страна ниско напрежение от страна на „ЕРМ Запад“ ЕАД, се отчита и начислява такса за услуга пренос ниско напрежение, която услуга на практика не се осъществява. Позовава се на съдебната практика, според която количеството електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно установените, не може да бъде основа за начисляване цената за достъп и цената за пренос. Поради това смята, че следва да му се възстанови заплатена от него сума в цялост поради липса на основание за плащането. По тези съображения иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждането на разноски.

Въззивамото дружество „ЕРМ Запад“ ЕАД поддържа становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба предвид дължимостта според него на заплатените от ищеца суми. Смята, че ако се възприеме тезата на ищеца, то същият ще се постави в по-благоприятно положение в сравнение с други клиенти и на практика ще е получило електрическа енергия напълно безплатно.

Въззиваемото „Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД също смята, че заплатените суми от страна на ищеца са дължими и платени с основание.

Електроразпределителното дружество и ищеца, като небитов потребител на електрическа енергия са обвързани от договора за пренос на електрическа енергия, като на основание същия се дължи заплащане на цената за пренесената до обекта на потребителя електрическа енергия. Позовава се на данни от счетоводната експертиза, която определя стойността на пренос на електрическа енергия средно напрежение именно на 4 153,77евро /8124,07 лева/ с ДДС. Намира оспорената цена за мрежова услуга пренос средно напрежение за нормативно предвиден компонент от паричното задължение на клиента към търговеца на електрическа енергия. Претендира разноски.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

4

Предявеният главен иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че ищецът „СК“ АД, с.Мрамор е собственик на обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси (производствен корпус)”, находящ се в ПИ № 816 в с.Мрамор – Промишлена зона по плана на гр.София, СО – район Връбница, с административен адрес : с.Мрамор, ул.“В.Левски“ № 67, както и че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез трафопост, собственост на дружеството. Във връзка с това между страните по спора са възникнали редица валидни облигационни правоотношения въз основа на сключени между тях договори : 1. Договор за комбинирани услуги № ПКСП1812000187/06.12.2018 год. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-про Фикс” със срок на действие до 31.12.2019 год. вкл.; 2.

Договор за комбинирани услуги № ПКСП-**********/27.11.2019 год. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-про Фикс” със срок на действие до 31.12.2020 год. вкл.; 3. Договор за комбинирани услуги № ПКСП-2011001676/27.11.2020 год. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Маркет Тренд МС+”. Въз основа на тези договори „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД продава и доставя на ищеца нетна активна ел. енергия срещу цена в размера и при условията, уговорени в съответното съглашение. В цената е включена и компонента „заплащане на мрежови услуги“, предоставяни от мрежовия оператор, с който доставчикът има сключен рамков договор съгласно чл.23 от ПТЕЕ. Във връзка с това за всеки отчетен период доставчикът „Енерго-Про енергийни услуги” ЕАД издава и изпраща на „СК” АД фактури за количествата доставена и измерена активна ел. енергия, дължимите суми за мрежови услуги по цени, определени с решение на КЕВР за съответния ценови период, и за всички други дължими нормативно определени и/или утвърдени от КЕВР добавки. Видно от тези приложени по делото фактури компонентата „мрежови услуги“ е фактурирана от и заплатена на доставчика, поради което той се явява и пасивно материалноправно легитимиран по процесните облигационни отношения.

Разпечатката съдържа 25 от 165 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e30921c6-77d1-4c8a-961c-6f10b5aaab95