Акт от 23.02.2022, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 20/2022
- Подписан
- 23.02.2022
- В сила
- 23.02.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 32 · Закон за държавната собственост
- чл. 25а, ал. 3 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 71 гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря с.м., изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 20 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.П. ***, чрез адв. С.Р. от
САК с адрес *** против Решение на Министерски съвет на Република България № 794/16.11.2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = км. 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-303), в частта, с която са отчуждени и съответно определени размери на парично обезщетение на имоти № ***, № *** и № ***, находящи се в землището на с. Върбовка, община Павликени, област В. Търново.
В жалбата си оспорващият излага, че не е доволен от размера на определеното му парично обезщетение за отчуждавания имот, тъй като е занижено и не отговаря на действителната му пазарна цена. На следващо място, в обжалвания акт не били посочени и индивидуализирани действителните собственици на отчуждения имот към момента, което счита за порок на обжалваното решение, водещо до неговата нищожност. Иска да се измени решението на Министерски съвет в оспорената част и да се определи ново, по-високо по размер обезщетение.
Ответникът
Министерски съвет не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Оспорва заключението на вещото лице. Използваните пазарни аналози в административното производство от лицензирания оценител „Бачковска и синове“ ЕООД отговаря на изискванията на § 1а, т. 2 от ПРЗ на ЗДС и отговаря на определението за „равностойно парично обезщетение“, а не използваните от вещото лице избирателно 12 сделки.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмени молби оспорва жалбата, като излага доводи по съществото на спора.
Заинтересованата страна министъра на финансите, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище вх. № 511/01.02.2022г., чрез пълномощник юрисконсулт Р.С., заявява че оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Счита, че обжалваният акт е валиден, правилен и законосъобразен. Не претендира разноски.
Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Д., излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е Решение на Министерски съвет на Република България № 794/ 16.11.2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, с което на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР към ЗДС, са отчуждени имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = км. 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-303).
Решението се оспорва само в частите му досежно отчуждаването и съответно определени размери на парично обезщетение на имоти № ***, № *** и № ***, находящи се в землището на с. Върбовка, община Павликени, област В. Търново.
С Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на с. Крушуна, гр. Летница, с. Горско Сливово и с. Чавдарци, област Ловеч, гр. Сухиндол, гр.
Павликени, с. Върбовка и с. Бутово, област Велико Търново), със Заповед № РД-02-15-12/ 02.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ е отправено искане от 09.09.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект „Републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна“.
Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Ловеч и гр. Павликени и областни дирекции „Земеделие“ в гр. Ловеч и гр. Велико Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други.
След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-92/ 02.11.2021 г., Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища.
Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз основа на предложението и изпълнената процедура по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС, и на основание чл. 34б, ал. 1 от ЗДС и § 1 от ДР към ЗДС, Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 794/ 16.11.2021 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.
Съгласно представените жалбоподателя и заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 18.11.2021 г. МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областните управители на областите Ловеч и Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като на същата дата са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
На интернет страниците на МРРБ и Областна администрация – Ловеч решението е публикувано на 19.11.2021 г., липсват данни за публикуването му от Областна администрация – Велико Търново. На интернет страницата на Община Павликени решението е публикувано на 23.11.2021 година.
Жалбата на А.П. е постъпила в МС на 30.12.2021 г. и с входящия номер от деловодството на ответната администрация № 20.А-35/30.12.2021г.
Ответникът е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно-оценителна експертиза и е прието заключение на вещото лице по повторната съдебно-оценителна експертиза. Според него оценката на поземлени имоти № ***, № *** и № ***, находящи се в землището на с. Върбовка, община Павликени, област В. Търново е както следва: стойността на поземлен имот № ***, нива от 6,848дка, четвърта категория, в местност под Луковица е 14 030.80лв., стойността на поземлен имот № ***, нива от 6,861дка, втора категория, в местност под Чатала е 14 057.43лв. и стойността на поземлен имот е № ***, нива от 6,851дка, четвърта категория, в местност под Луковица е 14 036.95лв.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Велико Търново, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 794/16.11.2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = км. 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-303), в частта, с която са отчуждени и съответно определени размери на парично обезщетение на имоти № ***, № *** и № ***, находящи се в землището на с.
Върбовка, община Павликени, област В. Търново.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет.
Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, такива възражения не са релевирани и в жалбата. Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал.
2 от ЗДС.
По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Разпечатката съдържа 48 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e309197a-cc77-4a68-8f5f-0b077d891448