Решение № 733 от 27.02.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 733 27.02.2020 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 7774 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Бърз кредит“ ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Преслав“ № 82, представлявано от *** К. Р. Ж. против С.Е.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 79 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** от 19.01.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на С.К., в качеството й на кредитополучател и на Д.К., в качеството й на солидарен длъжник, сумата от 1000 лева. Сумата била предадена на ответниците на същата дата, за което бил подписан Разходен касов ордер № **** от 19.01.2018 г. Съгласно клаузите на договора, ответниците следвало да погасят предоставения им кредит и начислените лихви и разноски, в размер от общо 1761,19 лева /формиран, както следва: сумата от 1000 лева – главница, 258,79 лева – възнаградителна лихва и 502,38 лева – гаранционна такса/ на месечни анюитетни вноски, съгласно подписания от страните погасителен план, с краен срок на издължаване на кредита: 19.01.2019 г. Длъжникът С.К., направила частични плащания по кредата, като останала дължима сумата от общо 1040,48 лева, от която: 727,63 лева – главница; 106,36 лева – договорна лихва за периода 19.06.2018 г. – 19.01.2019 г. и сумата от 206,49 лева – гаранционна такса. Просрочените и неплатени вноски по договора били общо 8 на брой, с падеж на плащане от 19.06.2018 г. до 19.01.2019 г.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от договора, солидарният длъжник поема и се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита по договора от момента на възникване до окончателното погасяване. За събиране на дължимите суми било образувано ч. гр. д. № 1278/2019 г. по описа на ХХІ гр. с., по което била издадена заповед № 769 от 24.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал и настоящият установителен иск.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 727,63 лева – остатък от главница, дължима по договор за потребителски кредит № **** от 19.01.2018 г., с падеж: 19.01.2019 г.; 106,36 лева – договорна лихва за периода 19.06.2018 г. – 19.01.2019 г.; 206,49 лева – гаранционна такса, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.01.2019 г., до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответницата С.Е.К. не е постъпил писмен отговор на исковата молба. Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище, наименувано „отговор на исковата молба“ от назначения особен представител на ответника – адв. Й.-П., с което оспорва иска по основание и размер. Изразява становище за нищожност на клаузите в договора за неустойки, лихви и гаранционни такси, доколкото същите са в разрез със закона. Позовава се на чл. 11, както и на чл. 10а от ЗПК. Липсвали Общи условия към договора, както и данни относно това дали е запознат кредитополучателят с тях. Счита, че уговорените в договора възнаградителна лихва и гаранционна такса, противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди се Накърняват договорното равноправие между страните и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата Д.Й.К. не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.

№ 1278/2019 г. по описа на ПдРС, ХХІ гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № 769 от 24.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 727,63 лева /седемстотин двадесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ - остатък от главница, дължима по договор за потребителски кредит № ****/19.01.2018 г., с падеж: 19.01.2019 г.; 106,36 лева /сто и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода 19.06.2018 г. – 19.01.2019 г.; 206,49 лева /двеста и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ - гаранционна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 23.01.2019 г. до окончателното погасяване и разноските по делото от 25 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на ищеца било указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането, което той направил в предвидения срок, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото са приети като писмени доказателства: заверен препис от договор за потребителски кредит № ******; разходен касов ордер № ****от 19.01.2018 г., както и погасителен план към договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Доколкото заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1278/2019 г. по описа на ПдРС, ХХІ гр. с. е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и имат за предмет същите вземания.

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит от 19.01.2018 г., съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. В този смисъл, ответниците имат качеството на „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от закона, съответно ищецът се явява кредитор /чл. 9, ал. 4/, тъй като е предоставен кредит под формата на заем.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.01.2018 г. между „Бърз кредит“ ЕООД и ответниците С.Е.К., в качеството й на кредитополучател и Д.Й.К., в качеството й на солидарен длъжник, бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответниците бил предоставен кредит в размер на 1000 лева, с падеж:

19.01.2019 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора била уговорена договорна лихва в размер на 3,40% /като е посочено, че редовната главница по кредита се олихвява с месечен лихвен процент, в посочения размер, върху оставащата главница/, а годишният процент на разходите бил в размер на 49,36%.

Кредитополучателят следвало да заплати кредита на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 146,76 лева. В чл. 4, ал. 2, е уговорена и еднократно начислена такса „Неустойка“ в размер на 526,66 лева.

Между страните няма спор, а и се установява от приложения по делото в заверено копие разходен касов ордер № **** от 19.01.2018 г., че кредитополучателят е получил заемната сума в размер на 1000 лева.

Съгласно трайната практика на ВКС, за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не /съгласно т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о., възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК/, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. Ето защо съдът следва да обсъди наведените от особения представител на ответника С.К. възражения за нищожност на клаузите в договора, касаещи неустойка, лихва и гаранционна такса, както и да извърши проверка за спазване на императивните изисквания на ЗПК, доколкото за тях съдът следи служебно. Горното положение произтича и от разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се има предвид и това, че разпоредбите, уреждащи правата на потребителите по ЗЗП и изискванията относно съдържанието и някои клаузи по потребителските договори са от императивен характер.

Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесният кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т. 10/; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяване /т. 11/ и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания /т. 12/.

От представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит от 19.01.2018 г., се установява, че същият е изготвен на разбираем език и съдържа изброените в чл. 11, ал. 1 ЗПК реквизити. В чл. 1, ал.

1 от договора е посочено, че на кредитополучателя се предоставя заем в размер на 1000 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че редовната главница по кредита се олихвява с месечен лихвен процент в размер на 3,40% върху оставащата главница. В чл. 5, ал. 2 от договора е посочено, че ГПР по отпуснатия кредит е в размер на 49,36%, съгласно изискванията на ЗПК, както и, че посочената стойност на ГПР е изчислена по формулата посочена в приложение № 1 от ЗПК. В договора е посочено, че неразделна част от същия е приложение № 1 – Погасителен план, който е представен по делото в заверен препис. В представеното заверено копие на погасителен план, е посочена общо дължимата сума – 1000 лева; посочено е, че заемът следва да се върне на месечни 12 вноски, всяка от които по 146,76 лева, като е посочен и падежът на всяка една от тях. Лихвата е изчислена, съгласно посочения в чл. 4, ал. 1 от договора начин, като общият й размер е 258,79 лева. В чл. 7, ал. 14 от договора е посочено, че кредитополучателят има право при погасяване на главницата по договора за кредит да получи при поискване, безвъзмездно, в офиса на кредитодателя във всеки един момент от срока на договора, погасителен план за извършените и предстоящи плащания по договора за кредит, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит. В чл.

10, ал. 9 от договора, кредитополучателят и солидарния длъжник, изрично са удостоверили, че им е предоставена преддоговорна информация, предварително са уведомени за всички условия по кредита, прочели са договора и са съгласни с условията му.

Особеният представител на ответника С.К., излага конкретни твърдения, на които основава възражението си за недействителност на уговорките, отнасящи се до неустойки, лихви и гаранционни такси, като сочи и, че липсвали Общи условия към договора, както и данни относно това дали е запознат кредитополучателят с тях.