Решение № 644 от 03.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000501684 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261130 от 19.02.2021г., постановено по гр. д. № 10057/2017 г., /поправено с Решение № 261693 от 11.03.2021г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК/, СГС, I ГО, 11 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД да заплати на Х. А. Х., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 30 000 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата заварена дъщеря П. Т. М., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.06.2016г., на път II – 73, при км. 76+800, в резултат на противоправното поведение на И. Н. И., като водач на лек автомобил „Ровър“, модел 200, с рег. № ******, ведно със законната лихва от 21.03.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за обезщетение на неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и претенцията за изплащане на законна лихва за периода от 27.06.2016г. до 20.03.2017г. С решението СГС, I ГО, 11 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 995, 40 лв. с включен ДДС. С решението СГС, I ГО, 11 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1 200, 02 лв., както и депозит за вещи лица в размер на 22,50 лв. С решението СГС, I ГО, 11 състав е осъдил Х. А. Х. да заплати на 1

ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 300, 50 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че определеният от съда по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди е в крайно занижен размер.

Поддържа се, че неправилно е прието наличие на съпричиняване от страна на пострадалата в размер от 50 %. Твърди се, че ответникът не е успял да докаже в условията на пълно и главно доказване, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на леталния изход. Посочва се, че в случая, дори при липсата на правилно поставен предпазен колан, тежките и несъвместими травми, получени от П., е било възможно да бъдат получени, тъй като се касае за страничен удар. Прави се оплакване, че първостепенният съд не е отчел в пълна степен, че загиналата млада жена е била отглеждана като биологична дъщеря от ищеца и че двамата са били изключително близки, като последният все още не е преодолял загубата й. Твърди се, че размерът на обезщетението не е съобразен с нивата на застрахователните лимити и икономическата конюнктура в страната към датата на инцидента, с последователната съдебна практика при сходни случаи. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да присъди допълнително обезщетение в размер на 170 000 лв. Претендира се присъждане на разноски пред всички инстанции, включително за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се излагат възражения срещу определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че обезщетението е определено в завишен размер, с оглед принципа на справедливост, постоянната съдебна практика в аналогични случаи, като се твърди, че и ищецът, и загиналата са били хора със скромен доход или без никакъв такъв, като никой от тях не е бил в състояние да спечели сумата от 30 000 лв. преди настъпването на процесното ПТП, поради което получаването на такова обезщетение се явява неравностоен еквивалент от социално икономическа гледна точка. Излагат се съображения, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване изключителната вина на застрахования водач на л.а. „Ровър“ с рег. № *******. Поддържа се твърдение, че инцидентът е настъпил по вина на водача на т.а. „Волво“, който, ако е управлявал превозното средство в прилежащата му лента за движение и с по-ниска скорост, то не би се стигнало до удар между двете МПС-та и те са щели да се разминат. В условията на евентуалност се сочи, че дори и да се приеме за доказана вината на водача на 2 л.а. „Ровър“, то процесното ПТП е настъпило в условията на независимо съизвършителство от страна на водача на товарния автомобил. Възразява се, че в случая е налице липса на активна материално правна легитимация на ищеца, тъй като последният не попада в кръга от лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. М.. Твърди се, че по делото не е доказано двамата да са живели в общо домакинство и между тях да са съществували отношения на взаимна любов, разбирателство и уважение.

Посочва се, че загиналата е била пълнолетна към датата на ПТП, като липсват доказателства, подкрепящи твърдението на ищеца, че смъртта й е единствената причина последният да не я осинови. Поддържа се твърдение, че след като ищецът не е осиновил и не е имал намерение да осинови загиналата, то последният не попада в кръга от лица, които могат да претендират за обезщетение за неимуществени вреди. Допълва се, че по делото не е установено ищецът да е търпял и да продължава да търпи изключителни болки и страдания, както и че е имал приживе трайна, дълбока и емоционална връзка със загиналата, каквито е необходимо да са налице, за да попадне последният в разширения кръг от лица, които имат право на обезщетение. Посочва се, че по делото е било установено, че П. е познавала биологичния си баща, с който се е виждала в Бургас. Твърди се, че ищецът и загиналата са имали нормални отношения, но не и такива, присъщи на връзката между родител и дете. Сочи се, че според свидетелските показания П. е наричала приживе Х. „бате“, което говори, че последната не го е възприемала като баща, а като външен човек, който е съжителствал с майка й.

Поддържа се, че от свидетелските показания се установява, че състоянието на Х. след инцидента е провокирано от това, че е научил, че при него е пострадала и родната му дъщеря Р.. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност се претендира съдът да намали размера на присъденото обезщетение. Предявява се претенция за присъждане на направените съдебни разноски в двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата страна поддържа подадената от нея въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна.

По делото е постъпило писмено становище от ответника, в което поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на П. Т. М. настъпила в резултат на ПТП на 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 11 състав е уважил частично предявения иск, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на Х. А. Х. сумата от 60 000 лв. За основателно е прието възражението на ответника за съпричиняване от страна на загиналата, поради което размерът на обезщетението е намален на сумата от 30 000 лв., съобразно приетия процент на съпричиняване – 50%.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, на първо място е необходимо да се изследва механизма на процесното ПТП във връзка с доводите на ответника – жалбоподател, че причинител на ПТП е водачът на товарния автомобил – участник в ПТП, а не водачът, застрахован при него със застраховка „Гражданска отговорност“.

От приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза /АТЕ/ се установява следната фактическа обстановка - процесното ПТП е настъпило на път II – 73, гр. Карнобат – гр. Шумен, между с. Вълчин и с. ***, в района на 76+880, на прав пътен участък. Път II – 73 е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента, разделени с единична непрекъсната линия. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният л.а. „Ровер“ се е движил по път II – 73 в дясната пътна лента със скорост на движение 73 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпване на ПТП, в същото време, в пътната лента за насрещно движение и в обратна посока се е движила товарна композиция, състояща се от влекач и полуремарке. Водачът на л.а.

„Ровър“, по неустановени причини, е изгубил управлението на управлявания от него автомобил, като се е отклонил надясно, напуснал платното за движение надясно, след което водачът със завъртането на кормилното колело на автомобила наляво го върнал върху платното за движение, преминал през цялото платно, като го напуснал от ляво. В следващия момент водачът 4 завъртял кормилното колело надясно и автомобилът се насочил надясно за посоката на пътя, преминал през пътната лента за насрещното движение и навлязъл в дясната пътна лента /т.е. в собствената си/. Водачът на товарния автомобил, възприемайки движението на л.а. „Ровър“, в момента, когато л.а.

„“Ровър“ се е намирал в неговата пътна лента, отклонявайки товарния автомобил наляво и със задействана аварийно спирачна система, е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното му движение. Когато л.а.

„Ровър“ се е върнал в своята пътна лента е настъпил удар между автомобилите. Товарният автомобил с предната си лява част, в зоната на преден ляв фар, е ударил л.а. „Ровър“ в лявата му странична част, в зоната на левите му врати. Вследствие на удара задната част на л.а. „Ровър“ се е завъртяла надясно, като е достигнала до мантинелата в дясно на пътя и се е ударила в нея. Реализирал се е втори удар между предната дясна част на лекия автомобил и страничната лява част на влекача. В следващия момент лекият автомобил е бил захванат от влекача и е бил издърпан в посоката на движение на товарния автомобил. Автомобилите са се установили на местата, където са били намерени от компетентните органи.

Вещото лице констатира, че лекият автомобил „Ровър“ преди да започне да се отклонява в дясно се е движил със скорост от 73 км/ч, а към момента на удара скоростта му е бил около 31 км/ч. Вещото лице излага, че навлизането на товарния автомобил в насрещното платно за движение е било провокирано от движението на л.а. „Ровър“ в неговата пътна лента преди това. Експертът сочи, че от техническа гледна точка причината за настъпването на ПТП се крие в субективните действия и на двамата водачи водачът на товарния автомобил, който е навлязъл в пътната лента за насрещно движение, където е настъпил удара с л.а. „Ровър“ и водачът на лекия автомобил, който с трайното и цялостно навлизане в пътната лента за насрещното му движение е създал крайно критична пътна обстановка. Сочи, че, ако водачът на лекия автомобил не е бил навлязъл в насрещната му пътна лента, най-вероятно водачът на товарния автомобил е нямало да се отклони наляво и да навлезе в пътната лента на лекия автомобил. При така описаната ситуация вещото лице е категорично, че двата автомобил биха се разминали и е не би настъпил удар между тях. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост, то вещото лице прави извод, че двамата водачи са имали възможност да се забележат взаимно от голямо разстояние. В конкретния случай и двамата водачи са имали възможност да предотвратят настъпването на злополуката.