Определение № 575 от 01.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. София, 01.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500513 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу протоколно Определение от 21.09.2013 г., постановено по гр.д. № 7450/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І-19 състав, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по гр.д.№ 8296/2022 г. по описа на СГС, І-27 състав с влязъл в сила съдебен акт.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (обжалваният съдебен акт е четен в проведеното на 21.09.2013 г. открито съдебно заседание, на което е присъствал процесуален представител на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 28.09.2023 г.), чрез процесуален представител адвокат П. К. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено на л.61-63 от първоинстанционното дело на Окръжен съд-Бургас, както и към частната въззивна жалба. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 03.11.2023 г., приложен с молба вх.№ 290054/08.11.2023 г.

С оглед на горното частната жалба се явява редовна.

Поддържа се незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се неправилност на извода на СГС за преюдициалност на гр.д.№ 8296/2022 г. на СГС по отношение на спряното производство по подробни аргументи изложени в жалбата.

1

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, не са постъпвали отговори на частната жалба от ответните страни.

Въззивният съд като съобрази становището на жалбоподателя и приложеното гр.д. № 7450/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І-9 състав, намира следното:

От фактическа страна:

Първоначално Окръжен съд-Бургас, а след изпращане на делото по компетентност, Софийски градски съд е сезиран от В. Д. Я. с иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване на нищожността, поради невъзможен предмет на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 152, том 43, рег.№ 20479, н.д. № 8276/21.12.2007 г. на нотариус С. А. с рег.№ *** на НК, с район на действие Несебърски районен съд, по отношение на ½ идеална част (с оглед прекратителното определение от 18.10.2017 г., постановено по т.д. № 480/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд) от следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, с административен адрес гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, представляващ тавански етаж и самостоятелен обект с идентификатор ***., с предназначение жилище, апартамент, със същия административен адрес, представляващ подпокривно пространство.

Предмет на гр.д.№ 8296/2022 г. по описа на СГС, І-27 състав е искова молба предявена от Е. Д. Д.-Г. срещу В. Д. Я., Т. П. Я., „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 55, том ІІІ, от 29.09.1998 г., договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 157, том І от 19.04.1999 г., както и искове за признаване в отношенията между страните, че недвижимите имоти-тавански етаж и подпокривно пространство, не принадлежат на длъжника по изпълнително дело № 392/2021 г. Т. П. Я. и на ипотекарните длъжници по същото дело Т. П. Я. и В. Д. Я..

При така установените обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че в случай че искът срещу В. Я., за установяване че не е собственик на процесните имоти, бъде уважен, то за нея ще отпадне правния интерес от 2 водене на настоящото производство, тъй като същият тя е обосновала с твърдението си, че е собственик и по тези съображения е спрял производството по делото.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна-ответник в първоинстанционното производство, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Както е добре известно от константната съдебна практика, основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира.

Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/13 г., ОСГТК на ВКС.

Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване. Връзката на обусловеност е обективна и независи от поредността на предявяване на двата иска.

Преюдициалността по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК като основание за спиране, е налице когато връзката между делата се изразява в обективна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела – ТР № 1/2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК. За да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело.

3

На първо място безспорно не е налице идентичност между страните по двете дела.

На второ място неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че при евентуално уважаване на иска на Е. Д. срещу В. Д. и установяване в отношенията между страните, че В. Д. не е собственик на ½ идеална част от процесните два имота, върху които в полза на банката е учредена договорна ипотека, за В. Д. ще отпадне правния й интерес от предявяване на установителния иск за прогласяване нищожността на учредената договора ипотека, защото правният интерес за ищцата не произтича само от правото й на собственост върху имотите, а и от обстоятелството, че същата е страна по договора за ипотека е и подписала същия в качеството си на ипотекарен длъжник, т.е. тя има качеството на учредител. В това си качеството същата винаги има правен интерес да претендира недействителност на договора на различни фактически основания.

Когато според ищеца съществуват няколко основания за нищожност на договора за ипотека, изцяло в неговата воля е да реши дали да предяви иск за установяване на нищожност на ипотеката и на кое основание да предяви такъв иск /непредявените от него основания не се преклудират/ или да предяви отрицателен установителен иск с предмет несъществуване към момента на приключване на устните състезания на ипотечното право.

Решението, с което съдът се произнася по иск за установяване нищожност на договор за ипотека, установява със сила на пресъдено нещо между страните, че договорът е или не е нищожен на предявеното основание – общо за всички видове сделки, или специфичните основания само за договора за ипотека, но решението, с което такъв иск е отхвърлен, не създава сила на пресъдено нещо, че ипотечното право съществува за ипотекарния кредитор- Решение № 146 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1714/2019 г., II т. о., ТК.

На следващо място предмет на производството пред СГС, І-9 състав е само въведеното с исковата молба твърдение, че учредената договора ипотека е недействителна, тъй като не е налице годен предмет на правото на собственост. Не е въведено и не въвеждано твърдение за недействителност на учредената договорна ипотека, поради това, че към момента на учредяването й ищцата и нейния бивш съпруг не са били собственици на недвижимите имоти. Ето защо дори и това обстоятелство да се установи в процеса по гр.д.

4

№ 8296/2022 г. по описа на СГС, І-27 състав, то няма как искът да бъде уважен, респ. отхвърлен на това основание, тъй като същото не е предмет на спряното производство, т.е. установяването, че ищцата не е собственик на недвижимите имоти към датата на учредяване на процесната договорна ипотека няма значение за правилното решаване на гр.д. № 7450/2018 г. на СГС, І-9 състав.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствните действия по него.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно Определение от 21.09.2013 г., постановено по гр.д. № 7450/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І-19 състав и ВРЪЩА делото на СГС, І-19 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5