Решение № 5013 от 29.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5013 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Виктория Недева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20221100511683 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20001407/07.01.2022 г., постановено по гр. д. № 59792/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 145 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Е. Й. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 356,35 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия, с която се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца за периода м. 09.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 36947/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 368,59 лв. или за сумата от 12,24 лв.

Със същото решение е отхвърлен и искът на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Й.

П. с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от общо 83,45 лв. – обезщетение за забава за периода 30.10.2012 г. – 09.06.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 36947/2015 г. по описа на СРС, 52 състав.

Присъдени са разноски съобразно изхода на спора, като Е. Й. П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 769,19 лв., а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Е. Й. П. сумата от 10,58 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано от Е. Й. П. в частта, в която искът 1 по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е уважен. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушения на материалия и процесуалния закон, както и необоснованост. Въззивницата твърди, че съдът недопустимо се е произнесъл по иск, при който е налице противоречие относно периода, за който се претендира вземането, между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата. Поддържа се, че са допуснати нарушения във връзка със събирането и преценката на доказателствата по делото. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон съдът е отказал да спре производството по делото, въпреки че е налице друг спор, чието решаване има значение за изхода му, а именно – образуваното пред Върховен административен съд адм. дело № 1372/2016 г. относно методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, представляваща приложение № 1 към Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Заявява, че съдът е възприел погрешна правна квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД, въпреки че ищецът за пръв път се позовал на неоснователно обогатяване в молба с вх. № 20125/2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда при първото въззивно разглеждане на делото. Според жалбоподателката ищецът в исковата молба изрично посочил, че с ответницата се намират в договорни отношения, за което представил и редица писмени доказателства, поради което се поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Оспорва се изводът на райония съд, че Е. Й. П. е собственик на процесния имот, тъй като в представения по делото протокол от общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти във вход „Б“ на бл. **** не бил посочен като обект ап. 36, респективно и неговият собственик, поради което, според въззивницата, представеният по делото нотариален акт, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, не е годен да установи кой е титуляр на правото на собственост върху имота. Поддържа се, че по делото не се установява действително доставяне на твърдените от ищеца количества топлинна енергия до имота, доколкото представеното извлечение от сметки не съдържа никаква информация за потребените количества и начина на начисляване на сумите. Излагат се доводи за липса на надлежен отчет на средствата за търговско измерване в сградата, респективно за неправилно изчисление на стойността на доставените количества топлинна енергия. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД взема становище за неоснователност на въззивната жалба.

С определение № 20033040/29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 59792/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав, е оставено без уважение искането на Е.

П. за изменение на постановеното по делото решение № 20001407/07.01.2022 г. в частта за разноските.

2

Посоченото определение е обжалвано от Е. Й. П. с частна жалба, с която се оспорва изводът на първата инстанция, че по аргумент от чл. 294, ал. 2 ГПК следва да се присъдят разноски за гр. д. № 6944/2016 г, на СРС, 52 състав, доколкото решението по посоченото дело било отменено от СГС и делото било върнато за повторно първоинстанционно разглеждане. Жалбоподателката счита, че след като това решение било отменено, не следвало да се присъждат разноски за производството, в което същото било постановено. Поради това се иска отмяна на обжалваното определение и изменение на първоинстанционното решение чрез отмяната му в частта, с която П. е осъдена да заплати разноски в размер на 610,94 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба и частната жалба са редовни и процесуално допустими.

Производството по гр. д. № 59792/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 145 състав, е образувано след постановяване на решение по в. гр. д. № 67/2020 г. по описа на СГС, II-В възззивен състав, с което е обезсилено решение по гр. д. № 6944/2016 г, на СРС, 52 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Прието е, че ч. гр. д. № 36947/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, е образувано по заявление по чл. 410 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Й. П. за сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот, представляващ апартамент, преустроен в магазин № 36, аб. номер 181488 в размер на 368,59 лв., като в т. 12 от заявлението е конкретизирано, че сумата от 356,35 лв. съставлява главница за цена на доставена топлинна енергия, а сумата от 12,24 лв. – главницата за цена на услуга за дялово разпределение, като изрично е заявено, че това са суми, с които П. се е обогатила неоснователно за сметка на топлофикационното дружество. Претендирана е и лихва за забава в общ размер на 83,45 лв. за периода от 30.10.2012 г. до 09.06.2015 г.

Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК.

Районният съд е приел, че макар в депозираната в изпълнение на тези указания искова молба да не са разграничени двете суми за топлинна енергия и дялово разпределение, от подаденото заявление по чл. 410 ГПК е видно, че сумата от 368,59 лв. представлява сбора от двете главници (356,35 лв. и 12,24 лв.) и именно сумата от 368,59 лв. е предмет на установителния иск, поради което посочената в исковата молба сума съответства на издадената заповед за изпълнение. Прието е още, че от обстоятелствената част на исковата молба се установява, че сумите се претендират на основание неоснователно обогатяване поради липсата на сключен между страните 3 договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за процесния недвижим имот, поради което същият е процесуално допустим.

Прието е за установено, че за исковия период ответницата е била собственик на процесния имот - магазин, чието предназначение е било извършване на търговска дейност, като между страните не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди за процесния имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ; че ползването на топлинна енергия от „небитов клиент“ при липса на сключен договор в изискуемата се от закона писмена форма за валидност и незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. Приема се, че от доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот е топлоснабден и общата стойност на доставената до имота топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата от 592,24 лв., като не се установява да са извършени плащания от страна на ответницата.

Поради това е прието, че П., като собственик на имота, е консумирала доставената до него топлинна енергия, поради което се е обогатила, спестявайки разходите, които е трябвало да направи за заплащане на стойността на тази енергия, а дружеството-ищец е обедняло, тъй като не е получило цената на доставката, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт.

С оглед установената стойност на доставената топлинна енергия, която е в по-голям размер от предявения, то главният иск е приет за основателен за сумата от 356,35 лв. – стойност на потребената топлинна енергия. За недоказани са приети искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за горницата от 12,24 лв., представляваща стойност на услуга дялово разпределение, както и искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С обжалваното определение № 20033040/29.04.2022 г., районният съд е приел за неоснователни доводите на Е. П., че неправилно са възложени в тежест разноски за производството по гр. д. № 6944/2016 г, на СРС, 52 състав, поради това че решението на СРС, 52 състав, е обезсилено. В тази връзка са изложени съображения, че при обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, окръжният съд не присъжда разноски, а те следва да се присъдят и заплатят с оглед изхода от спора, аналогично на направените разноски пред ВКС в хипотезата на чл. 294, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. Същото е влязло в сила като необжалвано в частите, в които предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени.

4

В обжалваната му част решението е допустимо.

При дължимата от въззивния съд служебна проверка не се установява, соченото от въззивницата противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба касателно периода, за който се претендират процесните суми.

Неоснователни са и доводите на въззивницата, че ищецът за пръв път се позовал на неоснователно обогатяване в молба с вх. № 20125/2020 г. Видно от материалите по делото, молба вх. № 20125/14.02.2020 г. е депозирана от ищеца в изпълнение на указания, дадени от СГС по в. гр. д. № 67/2020 г. по описа на СГС, II-В възззивен състав, за посочване въз основа на какъв правопораждащ юридически факт претендира процесните суми, с оглед на правомощията на въззивната инстанция за даване на указания за изправяне на констатирани нередовности на исковата молба съгласно т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г., което не е загубило силата си и при действието на ГПК от 2007 г. С цитираната молба „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че между страните липса договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, с което е отстранило нередовностите на исковата молба. Предвид направеното уточнение и посоченото в заявлението, че сумите се претендират на основание неоснователно обогатяване, с решение по в. гр. д.

№ 67/2020 г. по описа на СГС, II-В възззивен състав, е приел, че твърденията на ищеца сочат на предявен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, поради което с решението по гр. д. № 6944/2016 г. СРС се е произнесъл по непредявен иск. По тези съображения първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане.