Решение № 68 от 14.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Кюстендил, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600409 по описа за 2021 година Адв.И. С., защитник на подсъдимите Т. И. Й., В. П. П. и Ж. В. Т., трите от гр.П., обжалва присъда № 260025 от 22.04.2021г., постановена по нохд 949/2020 по описа на РС Кюстендил, с която Й., П. и Т. са признати за виновни в извършване на престъпления от общ характер по чл.290 ал.1 НК, като са им наложени наказания "лишаване от свобода” за срокове от 6 месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателни срокове от по 3 години, с осъждане всяка от тях за да заплати съответна част от сторените деловодни разноски. Изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на присъдата с искане за отменянето й и постановяване на нова, оправдателна такава, с която трите подсъдими да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил становище за потвърждаване на обжалваната присъда. изразява

В хода на въззивното производство подсъдимата Й. се защитава от адв.С., а другите две подсъдими – от адв.А..

Адв.С. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и 1 постановяване на оправдателна такава.

Идентично становище застъпва и адв.А..

Трите подсъдими не се явяват пред въззивния съд.

Окръжен съд Кюстендил, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, приема за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от страна на районния съд, като са направени правилни и обосновани изводи относно повдигнатите срещу Й., П. и Т. обвинения и събраните в хода на наказателното производство доказателства. С оглед на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичен и последователен анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна трите подсъдими са осъществили съставите на престъпления от общ характер по чл.290 ал.1 НК.

Изводите на съда са обосновани и почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото. От тях се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Т. И. Й. е родена на ****г. в гр.П.. Същата е неосъждана.

Подсъдимата В. П. П. е родена на *****г. в гр.П. и е неосъждана.

Подсъдимата Ж. В. Т. е родна на ****г. в гр.П. и също е неосъждана.

През 1964г. родителите на св.Е. Н. построили в дворно място с административен адрес : гр.П., ул.“*****, " № ** двуетажна жилищна сграда с вътрешно стълбище и отделен сутеренен етаж. В лявата западна част от сутеренния етаж било обособено помещение, в което бащата на Н. паркирал лекия си автомобил. През 1975г. с договор за дарение родителите надарили своите синове – св.Е. Н. и неговия брат Г., с правото на собственост върху втория етаж от сградата и с ½ идеалните части. Впоследствие, след смъртта им, чрез наследяване и договор от 1993г. за доброволна делба Е. Н. придобил първият етаж от къщата, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, а брат му Г. Н. станал собственик на втория етаж от къщата и на останалата половина от дворното място и общите части на сградата.

През 1993г. Е. Н. решил да разшири жилището си чрез изграждане на 2 пристройка с бетонна конструкция към къщата от северозапад, която да използва като допълнителна детска стая. Извършил строителството без необходимите за това документи, като след неговото приключване брат му Г. надстроил втори етаж на пристройката, който да използва като допълнителна стая към своето жилище.

През 2003г. отново без строителни документи и разрешение за строеж двамата братя започнали да изграждат втора пристройка със стоманобетонна конструкция на четири нива с три тераси, която запълнила разстоянието до съседната къща, собственост на св.В. С. / фотоалбум към експертно заключение на в.л.С. – л.168 и 169 от т.ІІІ на ДП/. Поради подадена жалба от трето лице, тази нова пристройка останала недовършена, като не били изградени външни стени с врати и прозорци от юг и север. Не били изградени водоснабдяване и канализация, като не бил осигурен и достъп от къщата. При строителството било допуснато несъответствие в нивата на етажите на новата пристройка и тези на къщата, като разликата била от почти метър. Първият етаж от новата пристройка се използвал от семейството на Е. Н. – за складиране на вещи, за простиране и други подобни дейности. Достъпът се осъществявал чрез подвижна стълба, а съпругата на Н. – св.Ю. Н.а, се прекачвала през един от прозорците на къщата, разположен в близост до терасата на първия етаж на пристройката.

През м.септември 2008г. Г. Н. предприел действия за включване на втората пристройка в кадастралния план на гр.П., като подал молба в Община П., към която приложил необходими документи, сред които и удостоверение за търпимост от 26.06.2008г., издадено от Главния архитект на Община П..

След като била проведена съответна процедура, през м.октомври 2008г.

Кметът на Община П. издал заповед, с която било одобрено попълването на кадастралния план на града в кв.78, имот № 2047, с изградената в него пристройка към съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда.

Впоследствие Г. Н. ипотекирал жилището си след получен заем и заминал за Канада, където останал да живее. Заемът не бил върнат и по отношение на жилището започнали действия от съдебен изпълнител.

През лятото на 2015г. неговият син - св.Р. Н., решил да се снабди с документ, който да го легитимира като собственик на четири отделни помещения в къщата, както и в изградената от неговите баща и чичо 3 пристройка. Избрал вариант да се снабди с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение по реда на чл.587 ал.2 ГПК, при която процедура било необходимо пред нотариус да дадат показания трима свидетели за извършване на обстоятелствена проверка. Трите подсъдими били близки на семейството на Г. Н. – Ж. Т. била колежка на неговата съпруга – св.И. Н.а, другите две подсъдими се познавали с дъщеря им. И трите периодично гостували в дома им / показания на св.И. Н.а от ДП, прочетени от първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.5 НПК.

Р. Н. се свързал с подсъдимите и осигурил присъствието и разпита им като свидетели по нотариалното дело. Освен това на 15.07.2015г. подал искане до Службата по геодезия, картография и кадастър, гр.Благоевград, за издаване на схеми за четири отделни обекти.

На 20.07.2015г. от тази Служба били издадени схеми / л.120 – 123 от т.І на ДП/ за четири самостоятелни обекти в сградата, съответно с номера на идентификатор ***, ***, *** и

***. Първите два от самостоятелните обекти били жилища/ апартаменти/, а останалите – гаражи.

Документите за извършване на обстоятелствената проверка : молба – декларация ведно с удостоверение от Община П. и др., били подадени от адвокат, упълномощен от Р. Н., в кантората на нотариус Е. В. с № 287 на Нотариалната камара, разположена в гр.П.. На 28.08.2015г. трите подсъдими се явили в кантората на нотариус В. заедно с молителя – св.Р. Н.. Нотариусът снела самоличността на трите подсъдими и ги предупредила за наказателната отговорност, която носят за лъжесвидетелстване. Й., П. и Т. обещали да говорят истината и в отговор на задавани от нотариуса въпроси, всяка от тях дала идентични по съдържание показания, според които :

Познава молителя и неговите родители отдавна и знае имотите, които той притежава в гр.П. на ул.“*****, " № **. А именно – пристройка към основната жилищна сграда, която е построена от бащата на Р. Н. за него – когато порасне да бъде негова собственост. Пристройката е на 2 етажа и се намира от северозападния край на основната сграда, с 2 отделни жилища на първи и втори етаж на пристройката. Площта на жилищата и на двата етажа е от 62 м2. Освен тези две жилища Н. владее и 2 гаража – един с площ от 15 м2, който се намира в старата сграда и втори с площ от 20 м2, който се намира в 4 новата пристройка. Молителят Р. Н. владее тези имоти повече от 10 години като собственик и никой друг не ги е владял през този период от време, като не е чула да има и спорове за собственост с трети лица.

Показанията на трите подсъдими били отразени в протокол от 28.08.2015г. по нотариално дело 163/2015г. на нотариус В. – л.117 от т.І на ДП, като преди саморъчно да бъдат подписани от всяка от тях, същите били прочетени от нотариус В.. Въз основа на тези показания нотариусът признала с постановление св.Р. Н. за собственик на основание давностно владение на четири самостоятелни обекти в сграда с № на идентификатор ***,

***,

*** и

***.

През 2016г. жилището на Г. Н. било изнесено на публична продан от съдебния изпълнител и след проведения търг било закупено от неговия брат св.Е. Н..

С влязло в сила на 16.06.2020г. решение на РС П., постановено по гр.д.

572/2016г., удостоверението за търпимост от 26.06.2008г. било признато за неистински документ, както и било признато по отношение на Р. Н., че не е собственик на недвижимите имоти, посочени в нотариалния акт за собственост на недвижими имоти, придобити на основание давностно владение. Със съдебното решение нотариалният акт от 28.08.2015г. по нот.д.

163/2015г. бил отменен на основание чл.537 ал.2 ГПК.

От експертно заключение на в.л.С. – л.163 и следващи от т.ІІІ на ДП, е видно:

Към 12.10.2018г. в поземления имот на ул.“****" №** в гр.П. са изградени двуетажна жилищна сграда със сутерен и 4 – етажна пристройка с бетонна конструкция. Между плочите на къщата и на пристройката е налице разлика от 90 см, като не е изградено стълбище и подхода към пристройката е възможен с подвижна стълба. Описаните в нотариалния акт недвижими имоти – самостоятелни обекти, за които са издадени и схеми от Службата по геодезия, картография и кадастър, гр.Благоевград, представляват:

Имот с идентификатор № *** – северната стая на първи етаж от 2 – етажната жилищна сграда и второ нИ. от 4 – етажната пристройка;

5

Имот с идентификатор № *** - северната стая на втори етаж от 2 – етажната жилищна сграда и трето нИ. от 4 – етажната пристройка;

Имот с идентификатор № *** – зимнично помещение в 2

– етажната жилищна сграда;

Имот с идентификатор № *** – западното помещение от приземното нИ. на 4 - етажната пристройка.

В хода на въззивното производство по искане на защитата е допуснат разпит на нов свидетел – нотариус Е. В., проведен от РС П. по делегация по реда на чл.108 НПК вр.чл.122 ал.1 – 7 ПАС.

Така описаната фактическа обстановка не се различава от приетата от страна на РС Кюстендил и се установява от събраните по делото доказателства : показания на свидетели, отчасти от тези на свидетелите Р. Н. и Б. Л., дадени пред първоинстанционния съд, на И. Н.а, Т. Б., В. С., дадени на ДП и прочетени от районния съд по реда на чл.281 ал.5 НПК, на св.В. С., дадени на ДП и от писмените доказателства, описани подробно по – горе.

Както правилно е отбелязано от страна на първоинстанционния съд, на част от твърденията на свидетелите Р. и И. Н.и, Б. Л., Т. Б. и В. С. не следва да се дава вяра. Очевидно е, че твърденията им относно обстоятелствата кой е извършил строителството на пристройката и кой е използвал помещенията в нея са изолирани и се опровергават от показанията на останалите свидетели, най –вече тези на св.Е. Н., В. Н., Б. В..

Следва да бъде отбелязано, че твърденията на св.Т. Б. и В. С. относно обстоятелството, че новата постройка е изградена от Г. Н., не са категорични.

И двамата свидетели посочват, че този им извод се дължи на факта, че при извършване на строителство Г. Н. е разговарял с наетите майстори, а Е. Н. „се разхождал из двора“.

Що се отнася до показанията на св.Б. Л., в които твърди че е приятел на Р. Н. и е участвал лично при извършване на строителството на новата пристройка, извършено самостоятелно от неговия баща, изложеното в тях също не следва да бъде приемано безкритично. Освен, че се опровергава от показанията на други свидетели – Е. Н., Б. В., твърдението му относно обстоятелството, че именно Г. Н. е извършил сам строителството на пристройката, е нелогично. И 6 е такова, защото не е логично само един от собствениците на жилища в къщата да започне и извърши сам изграждането на нова 4 – етажна, макар и недовършена, пристройка. И изградена, както и предишната, с очевидното намерение за разширяване с още едно помещение на съществуващите два жилищни етажа в къщата.