Решение № 604 от 11.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3138/2025
- Вид
- Решение № 604
- Подписан
- 11.05.2026
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.138 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 148 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 173, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.632 · Търговски закон
- чл.632, ал.3 · Търговски закон
- чл.632, ал.4 · Търговски закон
- чл.634, ал.4 · Търговски закон
- чл.637 · Търговски закон
- чл.685 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 686 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
- чл.722 ал.1 т.1 · Търговски закон
- чл.735 ал.2 · Търговски закон
- чл.739 · Търговски закон
- чл.739 ал.1 · Търговски закон
- чл. 739, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 604 гр. София, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000503138 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 4084/26.06.2025г. постановено по гр.д. № 8316/2024 г. по описа на СГС, ГО, 10 състав, е отхвърлен предявения от В. Б. И. срещу „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване на установено липса на вземане за сумата от 1 904 433,33 лв., представляващо задължение по Договор за банков кредит от 19.12.2006 г., за което е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 6282/2018 г. на Районен съд-Бургас, ведно със законната лихва от 29.08.2018г. до окончателното плащане, поради заличаване на длъжника „АКЛАДИ“ ООД в производство по несъстоятелност и погасяване на неудовлетворените му задължения по реда на чл.739 ал.1 ТЗ, за които задължения ищецът е поръчител.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.
Жалбоподателят-ищец В. Б. И. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявения от него иск. Изтъква факта, че правния спор се свежда до това, дали с погасяване на главното обезпечено вземане, поради прекратяване на субекта - главен длъжник „АКЛАДИ“ ООД, заличен от регистъра, след проведено производство по несъстоятелност, приключило с решение за заличаване по реда на чл.632, ал.4 ТЗ поради непредплащане на разноски от кредитора „БАКБ“АД, се погасява и вземането на 1 поръчителя, с оглед акцесорния характер на поръчителството. По делото е безспорно, че задължението му е възникнало именно по реда на чл.138 ЗЗД. На банката е било указано е да докаже качеството, в което ищецът се е задължил да отговаря като солидарен длъжник по договора за кредит, както и че процесното вземане е предявено в производството по несъстоятелност. В изпълнение на указанията на съда по делото са представени и приети като доказателства Молба с правно основание чл.685 ТЗ по т.д.№ 179/2019г. ведно с извлечение, Списъците по чл.686 по т.д.№ 179/2019г. на БОС и Определение № 260263/05.03.2021г. на БОС по т.д. № 179/2019г. Уточнено е, че поръчителството е инкорпорирано в самия договор за кредит. От така представените доказателства се установява идентичност между така предявените по търговското дело вземания от БАКБ АД от длъжника „Аклади“ ООД и тези, въз основа на които са били издадени изпълнителен лист № 3280/30.08.2018г. и Заповед за изпълнение № 3197/30.08.2018г. по ч.гр.д. № 6282/2018 г. на РС- Бургас, по които е било образувано изп.д. № 965/2018г. по описа на ЧСИ 800 И. Б., което понастоящем е висящо. Видно от молбата на кредитора БАКБ АД и от Списъците на приетите вземания по чл. 686 ТЗ, това вземане е било предявено и прието като обезпечено с договорни ипотеки, учредени с Нотариален акт № 114, том IV, per. № 6972, дело № 585 от 2006г. на нотарус, с per. № *** на НК, Е. Б. с район на действие PC - Бургас, вписан вх. Per.
№ 20806/20.12.2006г. на Служба по вписвания - гр.Бургас, акт № 180,181, том XII, дело № 13807.13808/2006г. и Нотариален акт от 19.05.2019г. № 19, том II, per. № 3481, дело № 196 на нотарус, с per. № *** на НК, Ц. А. с район на действие PC - Бургас, вписан с вх. Per. № 5879. на Служба по вписвания - гр.Бургас, акт № 151, том 2, дело № 2943, както и с Особен залог на търговското предприятие на „Аклади“ООД от 20.12.2026г. и Особен залог на движими вещи от 15.05.2015г. върху оборудването и обзавеждането на нощен бар и фитнес. Счита, че в случая е приложима нормата на чл.739, ал.1 ТЗ, според която непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Кредиторът БАКБ АД не е упражнил правата си в хода на производството по несъстоятелност на длъжника „Аклади“ООД, което е довело и до пълно погасяване на вземането му. Доколкото заличаването на търговеца е резултат от приключило производство по несъстоятелност по силата на чл.634, ал.4 ТЗ настъпва и погасяване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания, каквито са тези на „Българо-американска кредитна банка“ АД и които вземания са били предявени в посоченото производство, така и на непредявените вземания, без възможност да бъде приложено изключението, предвидено в чл. 739, ал. 2 ТЗ.
На второ място счита, че ал. 2 на чл.739 е създадена с изменение на ТЗ, обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2016 г. В предишната редакция на текста законът е предвиждал погасяване на всички неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания, без разграничаване на обезпечени или необезпечени от трети лица. Със същото изменение на ТЗ, законодателят е променил чл.735 ал.2 ТЗ, като е предвидил, че производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица. От системното тълкуване на тези две разпоредби, става ясно, че идеята на законодателя е била да постанови, че при наличие на обезпечение, 2 учредено от трето лице, когато изпълнението срещу обезпеченията не е приключило, производството по несъстоятелност не се прекратява и неудовлетворените вземания, за които са учредени обезпечения от трети лица, не се погасяват. Ако производството е прекратено и търговецът - длъжник е заличен, се прилага общият принцип на правото, че не може да има нито право, нито задължение без титуляр и вземането се погасява. Твърди, че за да бъде приложено изключението, предвидено в чл. 739, ал. 2 ТЗ, търговецът следва да не е заличен, какъвто настоящият случай не е. Освен това, разпоредбата на чл.739, ал.2 говори за „учредени“ обезпечения, който термин навежда на мисълта, че законодателят е имал предвид реалните обезпечения - залог, ипотека - които именно се „учредяват“. По този въпрос практика на ВКС е еднозначна и е закрепена в редица съдебни актове, като например Решение № 265 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2553/2017 г., II т. о., ТК, в което е даден отговор, че менителничното поръчителство, представлява лично обезпечение, учредено от трето лице, което не може да бъде пречка по смисъла на чл.735 ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. След като наличието на лични обезпечения не е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, то изводът е, че те не са измежду визираните в правната норма на чл.739, ал.2 ТЗ изключения, поради което същите се погасяват съобразно предвиждането в първата алинея на същата правна норма.
Поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД не попада в обхвата на учредени обезпечения от трети лица,под нормата на чл.739 ал. 2 ТЗ поради своята акцесорност към задълженията на длъжника,който вече е заличен. Приемането на обратното ще означава дерогация на всички законови норми регламентиращи поръчителството в базовият ЗЗД. Поръчителството като функция на друг главен дълг не може да съществува самостоятелно, а само във връзка с главното задължение. Именно поради акцесорния му характер, поръчителство в случая е погасено със заличаването на длъжника.
Следващият въпрос е дали с погасяване на главния дълг на соченото основание, както и вследствие на заличаване на главния длъжник въз основа на постановено решение по реда на чл.632, ал.4 ТЗ, поради неплащане на разноските от страна на кредитора БАКБ АД, задълженията на поръчителя В. Б. И. са се погасили на основание чл.146, ал.З ЗЗД.
Предпоставка за действието на договора за поръчителство е съществуването на главен дълг.
Ето защо, погасяването на главния дълг има аналогично действие и за поръчителството.
Този извод следва пряко от акцесорния характер на поръчителството - аргумент от чл.138 ал.
2 и чл.142 ЗЗД - ако главният дълг е погасен, поръчителят също се освобождава. Съгласно нормата на чл.142 ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Предвид акцесорния характер на поръчителството, то се прекратява при прекратяване на обезпеченото главно задължение чрез изпълнение или други погасителни способи - прихващане с вземане на длъжника, опрощаване, заличаване на длъжника, както и поради изтекла давност. Изключения от правилото за акцесорната отговорност на поръчителя са уредени в изрични законови разпоредби в защита интересите на поръчителя - например в нормите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 148 от ЗЗД.
3
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Посочва, че разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ е обща и приложима при всички случаи на приключване на производството - независимо дали по реда на чл.632, ал.4 или по този на чл.735, ал.2 ТЗ. Съдебната практика приема, че наличието на лични обезпечения, учредени от трети лица (договорно или менителнично поръчителство, встъпване в дълг) не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като заличаването на търговеца главен длъжник, не препятства възможността за кредиторите му да се удовлетворят, тъй като вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасяват - така решение № 158 от 10.07.2018 г. по т. д. № 2369/2017 г„ Т. К„ IТ. О. на ВКС. Не е налице хипотезата на непредявени в производството по несъстоятелност вземания по смисъла на чл.739, ал.1 ТЗ, тъй като вземанията на ответника-кредитор по описания договор за кредит са предявени в производството по несъстоятелност и са включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на предявените вземания. Обезпечените (с поръчителство и договорна ипотека) вземания на Банката се явяват приети, но неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания, които обаче въпреки прекратяването на производството по несъстоятелност на основание чл.632 ТЗ, не са погасени на основание чл.739, ал. 2 ТЗ, тъй като е налице второто установено от закона изключение - тези парични вземания са обезпечени с учредени от трети лица лични обезпечения /поръчителство/.
Твърди, че неплатежоспособността или неправосубектността на някой от солидарните длъжници не погасява вземанията на кредитора по отношение на останалите солидарни длъжници. По така изложените съображения съдът правилно е приел, че при прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на несъстоятелния търговец, на основание чл.739, ал.2 ТЗ останалите неудовлетворени парични вземания на „БАКБ” АД са погасени само по отношение на кредитополучателя, но не и спрямо останалите солидарни длъжници по договора за кредит.
Висящността на производство по индивидуално принудително изпълнение срещу учредени от трети лица в полза на несъстоятелния длъжник лични и/или реални обезпечения не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност по аргумент от чл. 739, ал.2 ТЗ, като дори след прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на несъстоятелния търговец, това изпълнение може да продължи, след като взискателят има непогасени вземания по конкретен изпълнителен титул. Обратното би означавало необосновано ощетяване на интересите на добросъвестния кредитор и предоставяне на възможност за процесуални злоупотреби, нарушаващи правата му, както от страна на длъжника, така и от страна на трети лица, какъвто е и настоящия случай.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
4
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК вр.чл.739, ал.2 ТЗ за липса на вземания, в общ размер на 2 436 675,92 лв., за които е образувано изп.д. № 965/2018 г. на ЧСИ И. Б. въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.08.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 6282/2018 г., по описа на РС-Бургас, поради заличаване на длъжника в производство по несъстоятелност и погасяване на неудовлетворените му задължения по реда на чл. 739, ал.1 ТЗ, за които задължения ищецът е поръчител. Уточнява, че с изпълнителен лист от 30.08.2018 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6282/2018 г. на РС - Бургас „АКЛАДИ“ ООД, В. Б.