Определение № 17044 от 05.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17044 гр. С., 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110156919 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Л. М. срещу Д. С. М..

Ищцата твърди, че е изключителен собственик на следното недвижимо имущество – жилищната сграда „*******“, съставляващ еднофамилно двуетажно жилище тип „мезонет“, със застроена площ 53, 90 кв. метра на първия етаж, съответно 57, 10 кв. метра застроена площ на втория етаж, ведно с две тавански помещения с площ 17, 13 кв. метра и 14, 85 кв. метра, килер с площ 2, 62 кв. метра, гараж с площ 21, 24 кв. метра, две избени помещения с площ 15 кв. метра и 6, 70 кв. метра и 1/2 идеална част от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ 759 кв. метра, съставляващо имот с планоснимачен номер * от квартал номер * по плана на град С., местността „К.“. Ищцата твърди, че е придобила изключителното право на собственост върху така описаното недвижимо имущество по делба, наследство, както и „реализирано собствено право на строеж“.

Твърди, че въпреки че е била изключителен собственик на това недвижимо имущество, през 1992 г. била утвърдена съдебна спогодба за доброволно разрешаване на съдебна делба, по силата на която недвижимото имущество било възложено в общ дял както на ищцата, така и на ответника. Формулирала е три искания до съда:

1. да прогласи нищожността на съдебната спогодба спогодба поР. липса на форма;

2. да признае за установено, че ищцата е изключителна собственичка на недвижимото имущество;

3. и да признае за установено, че ответникът не е собственик на недвижимото имущество.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът я оспорва. Въвежда твърдения за предходно воден между същите страни и за същото недвижимо имущество положителен установителен иск за собственост. С допълнителна молба-становище с вх. номер 136099 от 29. 04. 2026 г. въвежда твърдения и за висящо производство за съдебна делба между същите страни и за същото нещо, като излага подробни доводи за недопустимост на установителните 1 искове за право на собственост (от една страна, тъй като въпроса за установяването на правото на собственост е предмет на първата фаза на делбата; от друга страна, тъй като намира за недопустимо съединяването на положителен с отрицателен установителен иск за собственост относно един и същ имот, като се позовава на релевантна съдебна практика). С последното електронно изявление ответникът също така излага доводи за недопустимост и на иска за прогласяването на нищожността на съдебна спогодба, като се позовава на производството за делба и служебната преценка за нищожност, която беше въведена с Тълкувателно решение № 1 от 2022 г. по тълк. дело № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът следи служебно за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Във връзка с тази служебна проверка, а и съобразявайки също така въведените от ответника доводи за недопустимост на настоящото съдопроизводство, съдът намира следното.

Между същите страни и за същото недвижимо имущество са били заведени две предходни граждански съдопроизводства, едното от които понастоящем е приключило окончателно, а друго продължава да е висящо. Първото заведено дело, което обаче продължава да е висящо, е това за съдебна делба. На 12. 09. 2016 г. Д. С. М. е предявил срещу М. Л. М. иск за съдебна делба на същото недвижимо имущество, във връзка с който е било образувано гр. дело № 51401 по описа на Софийския районен съд, 70-и състав, за 2016 г. В тази искова молба ищецът (ответник по настоящото дело) е въвел лаконични фактически твърдения, според което е придобил през време на брака със съделителката-ответница недвижимото имущество при условията на съпружеска имуществена общност, след което бракът им се бил прекратил с развод и двамата притежавали равни квоти в съсобствеността. По това дело съделителкатаответница (ищцата по настоящото дело) е депозирала на 04. 05. 2017 г. отговор на исковата молба, с който е въвела фактически твърдения, че е придобила въз основа на делба 1/2 идеална част от дворното място, след което е осъществила върху него право на строеж, което право на строеж било нейна изключителна собственост и самото му реализиране също било нейна изключителна собственост. Уклончиво е заявила „Понеже, строежът е извършен по време на брака, възможно е в самия строеж да са вложени общи семейни средства“, ала след това категорично е намерила, че това не правило самия строеж в режим на съпружеска имуществена общност, защото влагането на средства в строежа на имот на съпругата не правило съпруга собственик върху тази част от собствеността на имота. Сетне в отговора на искова молба е формулирала доказателствено искане за получаването на данни във връзка с гр. дело 2067 (2967) по описа на Софийския районен съд, след което заявила, че въпреки вписването на съделителя-ищец в „протокола“, считала, че при постановяването на „Определението на съда, с което е одобрено споразумение между съделителите“, била допусната очевидна фактическа грешка, като при постановяването в дял на съделителката-ответница погрешно бил вписан и съделителят-ищец. С този отговор на исковата молба в крайна сметка е формулирано искане до делбения съд да отхвърли иска за делба („да изключи от делбата“) същото недвижимо имущество, ала да допусне до делба друго недвижимо имущество, съсобствено на същите страни. Както беше казано, производството по делба продължава да е висящо (на 11. 11. 2025 г. 70-и състав е разпоредил да ни бъде отговорено с поздрав, че е обявил за решаване първата фаза на делбата).

Не се установява по делото за делба страните да са правили други искания по чл. 341, ал. 2 ГПК, нито да са правени искания или възражения по чл. 342 или чл. 343 2

ГПК до края на първото открито съдебно заседание пред делбения съд.

От друга страна, на 05. 12. 2017 г. (т.е. няколко месеца след подаването на отговора на исковата молба по делбеното дело) М. Л. М. подала искова молба срещу Д.

С. М. относно същото недвижимо имущество положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 23, ал. 1 СК. Ищцата по това дело (ищца и по настоящото) е искала да бъде призната за изключителен собственик на същото недвижимо имущество поР. целокупната трансформация на нейно лично имущество.

Така е било образувано гр. дело № 85338 по описа на Софийския районен съд, 162-ри състав, за 2017 г. Това дело е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което положителният установителен иск на ищцата е бил отхвърлен. Есенциалните мотиви на 162-ри състав включват освен всичко останало и това, че според този съдебен състав при ищцата първо е придобила по делба в общ дял с А. Л. Х. 1/2 идеална част от дворното място, след което е осъществила делба с А. Л. Х., при която тази 1/2 идеална част е била възложена на ищцата срещу задължението да заплати на А. Л. Х. парично уравнение, че паричното уравнение е било изплатено през време на брака с ответника и че следователно половината от тази 1/2 идеална част (1/4) е била придобита възмездно през време на брака и е попаднала в режим на съпружеска имуществена общност. Решенията на 162-ри състав са били изцяло потвърдени от въззивния съд, а касационният съд не е допуснал касационно обжалване на въззивните съдебни актове.

Три съдебни инстанции са приели, че предявеният положителен установителен иск след изтичането на срока за отговор на исковата молба в делбеното производство е процесуално допустим.

При това положение настоящият съдебен състав достигна до следните изводи.

Всеки иск се състои от две части: изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК или основание по смисъла на чл.

214, ал. 1 ГПК, както и искане (търсената защита-санкция, наричана в практиката и „петитум“) по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 и чл. 214, ал. 1 ГПК. Първата част съдържа фактическите твърдения, въз основа на които според ищеца произтича предполагаемото му материално право, а втората част – конкретният начин, по който ищецът иска то да бъде защитено от съда.

Първият предявен между страните иск относно недвижимото имущество е иск за делба. Фактическите твърдения в исковата молба са твърде оскъдни, ала от тях все пак може да бъде изведено, че според съделителя-ищец съсобствеността върху недвижимото имущество е възникнала въз основа на прекратяване на съпружеска имуществена общност. При това положение искът за делба би следвало да се квалифицира като иск за делба на съсобствен имот по чл. 34, ал. 1 ЗС. С иска за делба съделителят-ищец търси съдействие от съда за прекратяването на съсобствеността върху общата вещ независимо или дори въпреки волята на останалите съсобственици.

Става въпрос за преобразуващ иск, съответно решението за извършването на делбата е преобразуващо. От друга страна, производството по съдебна делба е особен вид процес, в рамките на който законът разграничава две фази. В рамките на първата фаза по делба също се постановява съдебно решение, с което се установява със силата на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост върху общата вещ, между кои съсобственици и при какви квоти. Влязлото в сила съдебно решение по първата фаза на делбата има съответно установително действие. То разрешава тези въпроси по окончателен и безспорен начин между съделителите. Означава ли това, че след като е налице предходно заведено дело за съдебна делба, в рамките на първата фаза по която съдът ще установи дали е налице съсобственост между страните и по настоящото дело 3 и относно същото недвижимо имущество, то е налице обективен и субективен идентитет между установителните искове за собственост по настоящото дело и предмета на първата фаза на делбата?

Според разбирането на настоящия съдебен състав е налице пълен субективен идентитет между настоящото дело и първата фаза на делбата. Действително, в рамките на делбата производството е инициирано от ответника по настоящото дело, а ищцата по настоящото дело е ответница в делбата. Ала тази размяна на процесуални функции не засяга извода за субективен идентитет. Предвид особения характер на производството по съдебна делба в него всяка главна страна се счита едновременно и ищец, и ответник. Обозначаването на инициатора на съдебната делба като „ищец“ е условно и се ползува в практиката единствено от съображения за удобство. Що се отнася до обективния идентитет, то е налице частично припокриване относно недвижимото имущество, предмет на двете производства. Недвижимото имущество, предмет на настоящото съдопроизводство, е включено от съделителя-ищец в делбата, а съделителката-ответница е предявила на основание чл. 341, ал. 2 ГПК (още с отговора на исковата молба) и насрещен иск за делба и на друго недвижимо имущество. Налице е и още едно различие между обективните предели на силата на пресъдено нещо, които биха възникнали по решението по настоящото дело, и тези, които биха се формирали по първофазното решение на делбения съд. Ако действително ищцата е изключителен собственик на недвижимото имущество, предмет и на двете дела, то делбеният съд би отхвърлил иска за делба, предявен от Д. М.. При влизане в сила на това решение между страните ще бъде установено със силата на пресъдено нещо единствено, че Д. М. не е носител на каквато и да е идеална част от правото на собственост върху недвижимото имущество. Няма обаче да бъде установено, че тъкмо М. М. е собственица на същото това недвижимо имущество (изключително или на идеална част от него). ПоР. тези съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между отрицателния установителен иск, предявен по настоящото дело, и по-ранно образуваната първа фаза на делбата. ПоР. тази причина съдът намира, че следва да върне в съответната част исковата молба и да прекрати частично настоящото съдопроизводство.