Решение № 826 от 16.05.2017, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 16.05.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9143 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от

„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу Т.П.Т. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 633,85 лева за консумирана топлинна енергия, от които 547,95 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 31.01.2016 г., както и 85,90 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г. до 07.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 6858/2016 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-апартамент с абонатен № 22393, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 6858/2016 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 22393 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Холидей и Райзен“ ЕООД.

Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за процесния имот са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма „Холидей и Райзен“ ЕООД

ЕООД на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. В нарочна писмена молба прави уточнение, че задълженията на ответника с абонатен № 22393 в общ размер на 547,95 лева главница са за: сума за отопление, начислена за процесния период в размер на 244,10 лева; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време е в размер на 288,02 лева; суми за услуга за дялово разпределение в обк размер на 15,05 лева, начислени за процесния период и 0,78 лева, представляващи корекции.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи процесните суми. Претендира и присъждането на разноски, както за настоящето производство, така и за заповедното, съобразно предявената част от претенцията.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва процесната сума, доколкото не му е известно какво включва тя. Навежда доводи, че в жилището не се ползва топлинна енергия, както и, че радиаторите са свалени и пломбирани от служители на дружеството ищец. Излага, че е наясно, че се дължи сградна инсталация, но че не е наясно как е изчислена тя.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда постанови решение, с което да приеме, че претендираната с исковата молба сума, съобразно направеното уточнение е основателна и да уважи предявения иск. Моли съда да редуцира направените в заповедното производство разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. .

В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Холидей и Райзен“ ЕООД не изпраща представител. С нарочна писмена молба представя документи касаещи месечните начисления за абонатен № 22393 за процесния период.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 6858/2016г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 3115, 26 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2002 г. до 31.03.2016 г; сума в размер на 2437,64 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 01.03.2002 г. до 07.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 191,06 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 4349/13.09.2016 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.

В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.

От приложената по заповедното производство препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия, както и от представената от третото лице - помагач индивидуална месечна справка за използваната топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период - 01.11.2013 г. до 31.01.2016 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Не се спори по делото, че Т.П.Т., е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, с аб. № 22393, както и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, поради което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, неоспорена от длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца размери.

При постановяване на решението си съдът отчита и факта, че ответникът по делото не оспорва, че дължи процесната сума.

Разпечатката съдържа 25 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e30578dd-8692-4fb2-bff3-fb52560f3d16