Определение № 3742 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3742 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20261110100615 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е подадена от „Т*“ ЕАД ЕИК ** искова молба против Д. Н. Д. ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за признаване между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите за главници и обезщетения за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 4266/2025 г. по описа на РС – гр. *

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр.100/2019 г.), дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая видно от данните по електронното заповедно дело – разписка от 20.09.2025 г., в рамките на един месец (между първото и последното посещение е изтекъл един месец), с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, като в съобщението са удостоверени датите, на които е посетен адреса (който адрес е регистрираният постоянен и настоящ адрес на длъжника), връчителят не е открил длъжника или лице по чл. 46 ГПК, което е съгласно да получи съобщението при нито едно от посещенията, като при последното посещение, след изтичането на един месец от първото посещение, е залепил уведомление по чл. 47 ГПК, като е събрал данни, вкл. и от съседите, че „длъжникът живее на адреса и многократно е призовавано там“. Връчителят е посочил, че лицето е премахнало звънеца и на покучвания не се отзовава като на оставените във вайбър съобщения не отговаря, но ги прочита. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – 1 едномесечен срок, считано от изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК от 20.09.2025 г., не е постъпило възражение. При това положение съдът счита, че Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, съгласно чл. 416, предл. 1 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на вземането.

Предвид изложеното производството по делото следва да бъде прекратено. Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС * за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 416 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 6125/12.01.2026 г. , подадена от „Т*“ ЕАД ЕИК ** искова молба против Д. Н. Д. ЕГН ********** като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №615/2026 г. по описа на СРС, 71 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение ДА СЕ УВЕДОМИ заповедният съд по ч. гр. д. № 4266/2025 г. по описа на РС - *за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2