Решение № 63 от 12.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Катерина Рачева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000502540 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 261227/06.04.2022 г., постановено по гр. д. № 994/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-6 състав, изцяло е отхвърлен предявеният срещу евентуалния ответник Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 80000 лв., представляваща заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди (тъй като Гаранционният фонд би отговарял гаранционно-обезпечително за твърдените от ищцата неимуществени вреди, само ако ответният застраховател не е обезпечавал през релевантния период деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат, по предявените пасивно субективно съединени искове Гаранционният фонд се явява не предпочитан, а евентуален ответник; но в частта, в която е разгледан този иск, не е постъпила въззивна жалба от ищеца, поради което въззивният съд следва да приеме, че в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила). Частично е уважен предявеният от И. И. С. срещу предпочитания ответник ЗД „Бул Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД (застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е сключен при действие на отменения КЗ – на 24.12.2015 г.) за заплащане на сумата от 52000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 80000 лв.), представляваща заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2016 г., ведно със законната лихва върху присъденото главно парично притезание от 11.12.2018 г. до окончателното му изплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 80000 лв., като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като 1 пострадалият чрез своето противоправно поведение (управляване на л. а. със скорост от 72 км./ч. при разрешена 50 км./ч. – в противоречие с изискването на чл. 21, т. 1 ЗДвП, като високата скорост е възпрепятствала времето за реакция и своевременното овладяване на автомобила след извършената спасителна маневра) е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат в съотношение 7/20 (35%/100%).

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен до сумата от 52000 лв. Въззивникът поддържа релевираното в отговора на исковата молба оспорване на правопораждащите спорното материално право юридически факти, а именно че застрахованият при него по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на л. а.

„Тойота Ярис”, с рег. № ******* не е извършил твърдяното нарушение на правилата за движение по републиканските пътища, поради което той не е осъществил процесния деликт.

Поддържайки своевременно релевираното материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, твърди, че приносът на пострадалия превишава значително определения от СГС - 35%. От друга страна, счита, че присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД.

Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в която развива подробни съображения за нейната неоснователност.

Ищецът е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД над присъдената сума от 52000 лв. до пълния му предявен размер от 80000 лв. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като макар и пострадалият ищец да се е движил с превишена скорост, това противоправно поведение не е в причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат – от приетите САТЕ се установявало, че дори и при движение с разрешената за процесния пътен участък скорост, не е могло да бъде предотвратено настъпването на релевантното ПТП, вкл. и чрез аварийно спиране. Следователно, счита, че в процеса на доказване не е установено по несъмнен начин частичното материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок отговор на насрещната въззивна жалба, в която развива подробни правни съображения за нейната неоснователност.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ срещу евентуалния ответник – Гаранционния фонд, за заплащане на сумата от 80000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания във въззивната и насрещната въззивни жалби.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната и насрещната въззивна жалби.

СГС, ГО, І-6 състав, е бил сезиран с пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД 2

(главен иск) и чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ (евентуален иск).

Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Както бе изяснено, въззивният съд се произнася само по наведените във въззивната жалба доводи, като действа като апелация (т. нар. ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което основният спор се съсредоточава по отношение на обстоятелството дали застрахованият по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на л. а. „Тойота Ярис”, с рег. № ******** е причинил релевантното ПТП чрез своето виновно противоправно поведение, респ. дали решаващият съд е приложил законосъобразно критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД, съгласно които следва да се присъди заместващото обезщетение, както и дали чрез своето противоправно поведение, изразяващо се управляване на л. а. със скорост от 72 км./ч. при разрешена 50 км./ч. – в противоречие с изискването на чл. 21, т. 1 ЗДвП, пострадалият е допринесъл в единния цялостен съпричинителен процес на явленията и обстоятелствата в природата за настъпване на релевантното застрахователно събитие и ако е налице съпричиняване на вредоносния резултат какъв е каузалният принос на всички участници в процесното ПТП.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите, вкл. и на очевидците) и изложените фактически доводи във въззивната жалба на ответника се изяснява, че на 17.07.2017 г., около 19,45 ч. в гр. София, „Фолксваген Голф”, управляван от ищеца, се е движел по платното на бул. „Тодор Александров”, с посока на движение от ул. „Зографски манастир” към бул. „Вардар”. В района преди кръстовището с ул. „Коньовица” скоростта на този автомобил е била около 72 км./ч., като той се е движил в средната от трите ленти на пътното платно. В дясната лента – с по-ниска скорост, се е движил л. а. „Тойота Ярис”, чийто водач е бил застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. В даден момент преди кръстовището л. а. „Тойота” частично навлиза в лентата за движение на л. а. „Фолксваген”, при което неговият водач отклонява рязко автомобила си наляво, вследствие на което губи контрол върху управлението на автомобила, който, плъзгайки се и ротирайки се по посока на движение на часовниковите стрелки, преминава през кръстовището с ул. „Коньовица”, качва се с двете предни колела 3 върху разделителния остров, като последователно се удря с лявата си габаритна стена в метална тръба на пътен знак, метален парапет и стълб на светофарната уредба, спирайки до последния. След удара на л. а. „Фолксваген” с пътните съоръжения водачът на л. а. „Тойота” напуска мястото на произшествието по ул. „Коньовица”.

Тези факти са изяснени и от допусната и приета от СГС като компетентна първоначална САТЕ. В. л. Е. установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е субективното поведение на водача на л. а. „Тойота Ярис”, който е навлязъл в коридора на движение на л. а. „Фолксваген Голф” в момент, когато това не е било безопасно за другите участници в движението, като е принудил водача на л. а. „Фолксваген” да предприеме рязка промяна на посоката и скоростта на движението си, водещи до загуба на странична устойчивост на автомобила, вследствие на което е настъпил пътният инцидент. Изяснява, че при внезапното навлизане на л. а. „Тойота” в пътната лента, в който се е движел л. а.

„Фолксваген”, ударът между тези две МПС е бил непредотвратим посредством аварийно спиране от водача на л. а. „Фолксваген”, тъй като л. а. „Тойота” е навлязъл в коридора на л. а. „Фолксваген”, когато последният е отстоял на 10-11 м. от мястото на пресичане на траекторията на движение на двата автомобила – поради тази причина водачът на л. а.

„Фолксваген” се е опитал да отклони автомобила вляво, но е настъпила загуба на устойчивостта на автомобила. Водачът на л. а. „Тойота” е имал техническата възможност да предотврати произшествието, като пропусне движещия се зад него в съседната средна лента л. а. „Фолксваген”, и едва тогава да навлезе безопасно в съседната лента за движение.

Поради оспорването на тази експертиза от процесуалния представител на ответника при нейното изслушване в проведеното на 15.06.2021 г. о. с. з., СГС е допуснал повторна САТЕ, която потвърждава вече изяснените от първоначалната САТЕ фактически (доказателствени) изводи. Установява се, че при движение на л. а. „Фолксваген” със скорост от 72 км./ч. това МПС не е могло да спре при внезапното навлизане в неговата пътна лента на л. а. „Тойота”, със скорост от около 30 км./ч. – „при разлика в скоростите от 42 км./ч.

„Фолксваген Голф” би изминал разстоянието от 16 м. за около 1,4 сек., което време е било достатъчно на водача да предприеме отклонение на л. а. „Фолксваген” вляво с цел избягване на удара – времето и разстоянието не са били достатъчни за пълното спиране преди мястото на удара”. И тази САТЕ достига до категоричния фактически извод, че първопричината за настъпване на процесното ПТП представлява внезапното престрояване вляво от водача на л. а. „Тойота” в зоната преди кръстовището при наличие на маркировка М1 „Единична непрекъсната линия”, разделяща лентите за движение.