Решение № 8592 от 27.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8592 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110148308 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника СТ. Г. СТ., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до собствения му топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ..., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на продавача, което ответникът С. не е сторил, поради което претендира сумите, както следва: 5 057,17 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.; 663,62 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 31.01.2019 г.; 61,50 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г., както и 11,04 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2021 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СТ. Г. СТ., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С.Р., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е бил ползвател на топлоснабдения имот в рамките 1 на исковия период, поради което няма качеството „потребител“ на топлинна енергия по отношение на него. Оспорва приложимостта на общите условия на ищеца поради липсата на изрично писмено приемане от негова страна, поради което счита, че същите не го обвързват.

Твърди, че не е ясно за кои общи условия се отнасят претенциите и считано от кой момент са валидни същите. Оспорва да е получавал уведомление за поставянето си в забава, както и да е получил процесните фактури и покана за плащане на претендираните суми, считано от когато ще възникне задължението му за тяхното заплащане. Оспорва доставянето и начисляването на твърдяното количество топлинна енергия в посочените стойности през исковия период. Навежда довод за изтекла погасителна давност на всички вземания за главници и мораторни лихви. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че дяловото разпределение е законосъобразно извършено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от съдържанието на представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том VI, нот. дело № 1012/2008 г. /л. 21-22 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот, се установява, че считано от 01.10.2008 г. ответникът СТ. Г. СТ. е придобил собствеността върху апартамент № 41, находящ се в ..., заедно с избено помещение № 18 и 4,182 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място.

Действително горепосочената прехвърлителна сделка се е осъществила значителен период от време преди процесния период, но доколкото по делото няма данни за осъществяването на последващи юридически факти, довели до промяна в правата върху него, то съдът прави извод, че включително и в рамките на исковия период – от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. ответникът С. се легитимира като негов изключителен собственик. Ето защо, именно той е имал качеството потребител на топлинна енергия, респ. на страна по облигационното 2 правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното и потребено количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на индивидуален писмен договор с ищеца не е било необходимо. Нещо повече, ирелевантно е дали именно ответникът С. е ползвал процесния имот в рамките на исковия период, тъй като нормативната уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението на ответника относно липсата на данни за влизане в сила на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, тъй като не ги е приел писмено. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично изестни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите условия е публикуването им наймалко в един централен и един местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на представените общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното решение на ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.

В случая, с приложение намират общите условия на ищеца от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., както и тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са публикувани във вестник „Монитор“, като същите са представени в заверен препис /л. 28-29 от делото/.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл.

150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно писменото приемането на общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, използвайки установения в закона механизъм, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия 3 за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 31.10.2000 г., списък към него, договор от 14.11.2000 г. /л. 23-26 от делото/, представените индивидуални справки и формуляри за отчет /л. 85-89 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ..., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач „..., а то от своя страна на подизпълнителя си – „Директ“ ЕООД.