Решение № 1681 от 12.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1966/2026
- Вид
- Решение № 1681
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- КРИСТИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА-ПАПАЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 22, ал. 6 и 7 · Закон за електронното управление
- чл. 22, ал. 6 и 7 · Закон за електронното управление
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1681 гр. София, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20261110201966 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. Т. К., ЕГН **********, чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв. Б. А., срещу електронен фиш, серия К, № 9282709, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се моли фишът да бъде отменен като незаконосъобразен. Сочи се, че същият е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 6 от Конституцията на РБ, чл.
20 от ХОПЕС и чл. 14 ЕКЗПЧОС, също и в нарушение на материалния закон – чл. 188 ЗДвП. Поддържа, че електронният фиш е издаден на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на дружеството „*****“ ООД, ЕИК **********, което обаче е обявено в несъстоятелност. Поради това и доколкото жалбоподателят вече не е законен представител на дружеството, неправилно според него била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Твърди се също, че е нарушена разпоредбата на чл. 188, ал. 4 ЗДвП. Навежда оплаквания и във връзка с налагането на наказание само на едни от законните представители на дружеството, което като недостатък на националната правна уредба, който не може да бъде преодолян с подаване на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, нарушавало правото му на защита, а също и презумпцията за невиновност. Излагат се съображения и за недоказаност на извършеното нарушение с конкретно наведени оплаквания за неопределеност на мястото на извършването му. Посочва се, и че доколкото нарушението е установено с мобилна АТСС и предвид изискването на чл.189, ал. 4 ЗДвП за издаване на електронен 1 фиш, се стигало да извод, че при използване на мобилна АТСС присъствал контролен орган, поради което за установеното нарушение следвало да се издаде АУАН и съответно НП, а не електронен фиш. Претендират се разноски.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Депозирани са писмени бележки, с които се моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.06.2024 г. в 08:47 ч. лек автомобил „***“, с рег. № ********, с ползвател „*****“ ООД, ЕИК **********, със законен представител Ц. Т. К., ЕГН **********, се движил в с. Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“, при кръстовището за ЦСППМВР, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров, със скорост от 70 км/ч, когато бил засечен с автоматизирано техническо средство CORDON M2 № MD1193.
В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост за движение на ППС била 50 км/ч. в населено място. Това се установява и от приложеното по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 120663/17.04.2026 г., ведно с копие на проект за организацията на движението по процесния пътен участък.
Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 19.06.2024 г., контрол върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на контролен орган.
С електронен фиш, серия К, № 9282709, издаден от СДВР, била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От снимков материал се установява, че на процесната дата – 19.06.2024 г., в 08:47 ч., в района на бул. „Ботевградско шосе“, при кръстовището за ЦСПП-МВР, с.
Долни Богров, , с координати N42.707178 и E23.498418, е засечена скорост на движение от 70 км/ч., като са записани датата, часът, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, управляван от жалбоподателя. Процесният автомобил се е движел със скорост от 67 км/ч., след приспаднати 3% толеранс, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., в населено място.
От приложените по делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване и протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС от 21.03.2024 г. се установява, че автоматизирано техническо средство CORDON М2 с № MD 1193, вписано под номер В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, към датата на нарушението – 19.06.2024 г. съответства на одобрените типове средства за измерване и е преминало последваща периодична проверка.
От справка за собственика на превозното средство се установява, че собственик н а лек автомобил „***“, рег. № ******** е дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК **********, а като ползвател на лек автомобил „***“, рег. № ********, е вписано дружеството „*****“ ООД, ЕИК **********, чийто законен представител е жалбоподателят Ц. Т. К., ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 събраните по делото писмени доказателства - електронен фиш серия К, № 9282709, справка за собственика на превозното средство, заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г., протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС от 21.03.2024 г., преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, справка от АИС АНД, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, ежедневна форма на отчет, справка за нарушител/водач, сертификат за успешно завършен курс на обучение, писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх.
№ 120663/17.04.2026 г., схема на организация на движението на път I-1, с. Долни Богров, в района на разклона за ЦСПП-МВР, както и веществените доказателства снимков материал.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В 14-дневен срок от получаването му лицето, на което е издаден електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Декларацията и копието на свидетелството за управление на моторно превозно средство могат да бъдат подадени по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление и подписана с квалифициран електронен подпис, освен в случаите по чл. 22, ал. 6 и 7 от Закона за електронното управление. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, като първоначално издаденият се анулира.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове, с оглед съобразяване със задължителните указания на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на О. на ВАС.
В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". С оглед на това, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Освен това функционирането на мобилната видеосистема е било при стационарно положение (спряно движение) на служебния автомобил и при липсата на каквото и да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил началото на действие на системата в работен режим.
/Така Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, X.
-ти касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016 г.
3 по описа на АССГ, X. -ти касационен състав, Решение № 3854 от 14.07.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 2237/2020 г., Решение № 3071 от 18.06.2020 г. на АдмС София по адм. д. № 825/2020 г. и др., в които е прието, че след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство/. В този смисъл възражението на жалбоподателя за неправилно издаване на електронен фиш при констатиране на процесното нарушение с мобилно средство се явява неоснователно.
В настоящия случай съдът намери, че атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция - Столична дирекция на вътрешните работи и отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. В административнонаказателната преписка се съдържа разпечатка от техническо средство, приета като доказателство по делото по надлежния процесуален ред. Предвид изложеното, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя, касаещи съдържанието на електронния фиш, както и описанието на нарушението от фактическа и правна страна, са неоснователни.
На следващо място, съдът намери за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения във връзка със сроковете и процедурата по издаване на електронния фиш, доколкото съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш /тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. от ВАС/.