Решение № 47 от 17.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600536 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба, изготвена от адв. Г.

Й. – защитник на подсъдимия Д. С. Б. срещу присъда № 33 от 05.11.2024 г., постановена по НОХД № 402/2024 г. по описа на ОС – Пазарджик.

С посочения съдебен акт подс. Д. С. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, осъществено в причинна връзка с нарушение на правилото за движение по пътищата по чл.

20, ал. 1 ЗДвП, за което му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, както и една година лишаване от право да управлява МПС на основание чл. 343г НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.

Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските по делото.

Във въззивната жалба, изготвена от адв. Г. Й. от *, се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. При условията на алтернативност, от въззивния съд се иска отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл.

1

343, ал. 1, б. „в“ НК или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 НПК.

Също при условията на алтернативност, в случай че втората инстанция не уважи посочените по-горе искания на защитата, се иска въззивният съд да приеме, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и да го намали до предвидения от закона минимум.

По делото няма конституирани допълнителни страни.

Защитникът на подсъдимия Д. С. Б., който участва в съдебните прения пред въззивния съд – адв. М. Й. пледира за оправдателна присъда. Акцентира върху обстоятелството, че никъде в първоинстанционното производство, нито в обвинението е бил застъпен механизма на пресичане на пешеходеца, поради което и този важен момент, не е бил изследван пълноценно. Обръща внимание и на обстоятелството, че „поради липсата на издръжливост на обвинението“, в хода на пренията пред окръжния съд, самият прокурор е изоставил първоначалната си теза, че пострадалият бил застигнат отзад от автомобила на подсъдимия и изразил мнение, че пешеходецът е пресичал от ляво надясно пред автомобила му. Според защитата, първият съд неправилно е интерпретирал доказателствата, като не е осъществил задълбочен и всестранен анализ на всички събрани такива. Игнорирал е преки доказателства, касаещи травмите на пострадалия, които са в лявата област на неговото тяло и водят до най-вероятен механизъм да е пресичал от дясно наляво, в какъвто случай би бил обърнат с лявата си страна към процесния автомобил и ударът би бил непредотвратим. Поради изложеното, защитата моли, след обективен анализ на целия доказателствен материал, подсъдимият да бъде оправдан, тъй като неговото поведение не е било неправомерно, доколкото става въпрос са случайно деяние, за което той не следва да носи наказателна отговорност.

В хода на съдебните прения пред апелативния съд, подсъдимият изцяло поддържа доводите и съображенията на защитата.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив, в съдебно заседание, изразява мнение, че присъдата на първия съд следва да бъде потвърдена. Намира, че няма как пострадалият да е пресичал от дясно на ляво пред автомобила, тъй като ударът е в лявата страна на превозното средство. В тази връзка не е възможно пострадалият внезапно, пряко и непосредствено да е изскочил на пътя и да е създал ситуация отдясно наляво пред автомобила.

Пледира, че остава вариантът пострадалият да се е намирал пред управляваното от подсъдимия МПС или да е пресичал от ляво надясно пред него. Представителят на държавното обвинение се позовава на свидетелските показания относно възприятията на подсъдимия в насока, че във връзка с инцидента е посочил, че пострадалият се е движел отляво надясно. Допълва, че дори самият подсъдим в качеството си на обвиняем е заявил това обстоятелство, макар и тези негови обяснения на подготвителната фаза да не могат да бъдат четени, доколкото не са били дадени в присъствието на защитник. Във връзка с изложеното, моли въззивният съд да потвърди присъдата на първата инстанция като правилна и законосъобразна.

2

В последната си дума, подсъдимият моли да бъде оправдан по обвинението.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с аргументите на страните и материалите по делото и след като извърши служебно проверка на правилността на атакувания съдебен акт, прие че обжалваната присъда е постановена при допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на страните, като пороците не са били отстранени и не могат да бъдат преодолени във въззивното производство.

В проведеното разпоредителното заседание, съставът на окръжния съд е пропуснал служебно да констатира, че внесеният обвинителен акт, с който на подсъдимия Д. С. Б. е било повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, не отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК и не е годен да изпълни процесуалната си роля да посочи всички релевантни към предмета на делото факти и да очертае пределите на доказване по делото.

На първо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти, свързани с появата на пешеходеца на пътното платно, както и за мястото на настъпване на ПТП, ширина на пътното платно, брой пътни ленти и ширина, налична към момента маркировка, точно място на удара по ширина и дължина на пътното платно, механизъм на удара, разстояние на което се е намирал управляваният от подсъдимия лек автомобил към момента, в който пострадалият е започнал да представлява опасност, скорост на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил и опасна зона за спиране при избраната скорост на движение. В обвинителния акт никъде не е било описано поведението на пешеходеца, касаещо неговата поява на пътното платно или евентуалното му пребиваване там преди инцидента. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния инструмент липсват данни за механизма на настъпване на произшествието, съобразен и с параметрите на повдигнатото обвинение за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл в обвинителния акт липсва описание на деянието, което прокурорът е приел, че е осъществено от привлеченото да отговаря лице. След като обвинението вменява на водача нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и обвързва опасността с действията на подсъдимия, който не следи изменящата се пътна обстановка, в описанието на фактите по обвинението следва да е налице информация за възникване на опасността в резултат на поведението на друг участник в движението, каквато липсва. В обстоятелствената част не са изложени и факти относно момента, от който се дължи реакция при опасност на пътя, който в принципен план, съвпада с момента, в който водачът обективно е могъл да възприеме опасността. В случая е било отбелязано само кога водачът субективно е сторил това. Моментът, в който възниква опасността, може да бъде свързан с изненадващо действие, предприето от друг участник в движението или със собствена непредпазливост, изразила се в недостатъчно внимателно следене на пътната обстановка, но в обвинителния акт липсва информация по тези въпроси. В този смисъл в обвинителния инструмент липсва описание на деянието, което прокурорът е приел, че е осъществено от привлеченото да отговаря лице, а споменатата липсваща 3 информация касае съставомерни факти. Наред с това, настоящият съд намира, че липсва яснота по въпроса за точното място на удара и разположението на участниците в инцидента върху платното за движение. Касае се пропуски при посочването на белезите от обективната страна на вмененото транспортно престъпление в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото не са били изложени изчерпателно всички основни факти, обуславящи обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. В този смисъл обвинителната теза не е била формулирана в съответствие с ТР № 2/2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и в частност т. 4.2 от същото. Във връзка с изложената аргументация, са налице непълноти в обстоятелствата, които пречат на подсъдимия да разбере фактите по делото и неговата правна квалификация.

В конкретния случай в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт липсва яснота за становището на обвинението за приетата фактическа обстановка, от която се извежда съставомерността на деянието, за което е привлечен Б.. Това е следствие и от липсата на разграничение между фактическите основания на обвинението и направения обзор на доказателствата, с което изобщо липсва приета фактическа обстановка относно релевантните за делото обстоятелства от предмета на доказване - как, кога и при какви обстоятелства Б. е осъществил деянието. Това е така, доколкото изложението на прокурора започва с отбелязване, че на определена дата водачът се движел на къси светлини по конкретно посочен главен път, когато в един момент възприел, че пред него има човек и задействал спирачната система, но въпреки това последвал удар върху пострадалия с определена част от автомобила, от който пешеходецът починал. След това, следва последователно цитиране на заключенията на назначените на подготвителната фаза съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.

Само по себе си, обаче, възпроизвеждането на заключенията на назначените по делото експертизи, макар и детайлно, не може да се приеме за обвинителна теза, нито за фактическа обстановка, тъй като съгласно чл. 154, ал. 1 от НПК, експертното заключение не е задължително за съда и органите на досъдебното производство. Експертизите са само способ за доказване в наказателното производство, когато за изясняването на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката. В случая, обвинението дори не е посочило дали споделя експертните становища. Така възпроизведените в обвинителния акт заключения на назначените в рамките на досъдебното производство експертизи не могат да бъдат част от необходимото изложение за обстоятелствата, при които е осъществено инкриминираното деяние.

Обвинението следва да посочи каква информация приема за изводима от доказателствените материали и чрез експертизите, което да стори по ясен и конкретен начин относно възприетите факти.

Горните пороци, произтичащи от обвинителния акт, настоящият съд намира за съществени, тъй като са в разрез с императивните изисквания на чл.

246, ал. 2 НПК. Внесеният в съда акт не е бил годен да изпълни процесуалната си роля да рамкира фактическите и юридическите параметри 4 на обвинението, по което да се произнесе съдът. Допуснатите пропуски при излагане на обвинителната постановка и липсата на описание на релевантните за инкриминираното деяние факти, е съществено процесуално нарушение, доколкото страните и съдът са в невъзможност да проучат обвинителна теза в пълнота.

След като държавното обвинение, на практика, не е посочило никаква фактология относно вменената на Б. деятелност, е поставило и първият съд в ситуация, при която правораздавателната му дейност е била затруднена, като в мотивите към съдебния акт, също така се открива липса на констатации за относимите към обвинението факти. Мотивите към присъдата също не съдържат изложение на приетите за установени факти (фактическа обстановка), каквито според първия съд се извеждат от доказателствените материали по делото, доколкото е ползван същия подход да се преразказват заключенията на назначените на досъдебната и на съдебната фаза на процеса експертизи. Така възниква и съмнение и неяснота за волята на първата инстанция за установените фактически обстоятелства по делото, като вътрешното й убеждение за релевантните белези на престъплението не е материализирано. Отделно от това, безкритичният подход на инстанцията към съдържанието на обвинителния акт, е поставило под съмнение нейната обективност при осъществяване на съдебната й дейност.