Акт от 10.02.2020, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№19, 10.02.2020г., гр.Разград

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 373 по описа за 2019г. на РРС:

Предявени са обективно съединени искове с условията на евентуалност по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и чл.29 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от съпрузите А.С.Х. и А.Н.Х., с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че сключеният на 07.06.17г. договор за покупко-продажба на 1/2идч. От съсобствен недвижим имот в с.Я., обективиран в нотариален акт №* том * рег.№* дело №* на нотариус Р. И. за нищожен, като абсолютно симулативен. В условията на евентуалност моли съда да унищожи същия договор до размера на 1/2ид.ч. поради измама.

Първата ищца и ответника са наследници на С. И. Ч., а вторият ищец е съпруг на първата ищца. Наследодателят С. Ив.Ч. е починал през 2008г. като е оставил наследници по закон преживяла съпруга Х. и три деца-А., С.СЧ. и С.. Последният е починал през 2009г. и е оставил наследници по закон съпруга А.и две деца-С. С.Ч. и Д.. С. С. Ч. е имал още едно дете-З., която е починала дни след раждането си.

През 2016г. ищцата, майка й Х. и брат й С.СЧ. са предявили иск за делба на имота в с.Я., като делбата е допусната при равни права, между четирима съделители: ищцата, нейната майка Х., нейният брат С.Си отв.Д.С.Ч.,съответно техен племенник и внук. В делбата фигурира само той, тъй като неговите майка и брат са му прехвърлили собствените си ид.ч.

Междувременно преживялата съпруга на третия син С., А.и двете и деца също са предявили иск за делба на имот в гр.О.срещу ищцата, нейната майка Х. и брат й С.СЧ., за имот в който живее ищцата и съпруга й, и в който според нея право на собственост имат и дъщеря й М. и съпругът й Х..

Предвид на това същите са конституирани като страни в делбата пред РС-Несебър.

Според ищцата съпругата и децата на покойният й брат С. държали имота в с.Я.да остане в изключителна собственост на ответника, а имота в гр.О.да остане за ищцата, нейната дъщеря и зет, като част от дворното място остане и за брата на ищцата С.СЧ.. Двете страни започнали преговори да приключат двете делби със спогодба, без парично уравнение. Съставили предварителен договор от 06.06.17г., подписан от наследниците. На 16.09.17г. починала съпругата на наследодателя Х., но преди смъртта си същата продала дела си от къщата в с.Я.на ищцата и нейния съпруг.

Двете дела били спрени по молба на страните. Уговорката била ищците, С. С., ответника лично и като пълномощник на майка си и брат си да изповядат в един и същи ден-07.06.17г. две сделки:продажба на 3/4ид.ч. от имота в с.Я.на ответника, който да стане едноличен собственик на имота в с.Я., като в същия ден или най-късно в едномесечен срок ответника,неговата майка и брат следва да продадат собствените си ид.ч. от имота в О., по следния начин-ид.ч. от къщата да се продадат на ищцата, а брат й С.СЧ. получи ид.части от мястото, тъй като в него има изградена собствена сграда. Ищците твърдят, че всички наследници били съгласни с това разпределение на наследството,без да се заплаща упоменатата цена по договорите, обективирани в нот.актове. Според ищците ответникът настоявал да мине първо неговата сделка. На 07.06.17г. била изповядана сделката за имота в с.Я., с който била прехвърлена собствеността върху ответника.

Продажбата в гр.О.не се извършила, тъй като една от декларациите на ответника като пълномощник на своя брат била с изтекъл срок. Ответникът им обещал да изповядат сделката в месечния срок, но поС.но намирал причини, това да не се случи. Роднините на ответника отказват да контактуват с тях. Делбеното производство по отношение на имота в гр.О.е възобновено. .

Ищците представят електронна кореспонденция от 06.06.17г.,вкл. проектите за нотариални актове, между адвокатите на страните и нотариуса, от които се установява действителната воля на страните за уреждането на съсобствеността. Представят и решение от 09.08.16г. по гр.д.№213/16г. на РРС за делбата на имота в с.Я., определение по чл.140 ГПК по гр.д№343/17г.. на РС-несебър, проект за предв.договор от 31.01.17г., предв.договор от 06.06.17г., нот.акт №159,проекти за нотариални актове, 2бр.нотариални покани, пълномощно , протокол от с.з., жалба до РП-Разград, удостоверения за наследници. Имат искане за прилагане на нот.дело по н.а.№* на нотариус Р.И., преписката в РП-Разград по повод жалба вх.№1266/26.09.17г., както и разпит на трима свидетели с оглед наличието на начало на писмено доказателство.

Ответникът Д.С.Ч. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител е освободен, тъй като същият си е упълномощил представител. Счита исковете за допустими, но неоснователни. По делото не са събрани доказателства за наличието на симулация или друг вид недействителност на сделката. Същата не страда от пороци. Не се установява и измама, подвеждане на ищците от страна на ответника, а става дума за изпълняване на морален дълг. Дори и да е имало преговори между страните за уреждане на наследството, то липсват доказателства за конкретно постигнати договорки. Липсват доказателства братът на ответника да е бил известен за водените преговори и да е давал съгласие за извършването им. Не са налице условията за прогласяване на нейната нищожност, респ. унищожаемост. Ответникът не е ставал причина на неизповядването на сделката в О.. От представените по делото доказателства не се установява твърдяната абсолютна симулация.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:Ищцата и ответника са роднини, наследници на С. И. Ч., починал на 26.08.2008г. Към момента на смъртта си същият е оставил наследници по закон: преживяла съпруга Х. и три деца:С., С. и А.. През 2009г. синът С. е починал и от своя страна е оставил наследници съпругата А.и две деца С. Ст.Ч. и Д. Ст.Ч..

Към момента на смъртта си С. Ч. е имал два недвижими имота, по един в с.Я.и в О..

За имота в с.Я.през 2011г. наследниците на С.СЧ. се сдобиват с нотариален акт за собственост, въз основа на обстоятелствена проверка, по наследство и давностно владение, н.а.* т.* рег.№* д.№*г. на нотариус Р.И.. През м.февруари 2015г.

А.и С. Ст.Ч. прехвърлят на ответника собствените си ид.ч. /А.чрез договор за издръжка и гледане, а С. чрез покупко-продажба/ от имота в с.Я., съставляващ парцел съставляващ парцел XIV-639 в кв.32. Ответникът от своя страна през м.ноември 2015г. продава имота на Р. Р. А. С решение № I/09.08.16г. по гр.д.№213/16г. на РРС нот.акт № * т.* рег.№* д.*г. на нотариус Р.И. е отменен до размера на 1/4ид.ч., а сделката с третото лице Р. А. е обявена за относително недействителна спрямо Х. Ч., А.Х. и С.СЧ.. Съдът е присъдил по 1/4ид.ч. от имота на Х. Ч., А.Х., С.СЧ. и Д.С.Ч.. Ответникът е собственик на 1/2ид.ч. от имота, чичо му и леля му на ¼ ид.ч. от него.

В отговор за това делбено производство ответника, заедно със А.Ч. и С. Ст.Ч. са предявили иск за делба на имот с идентификатор *** по КККР на О., ведно с построените в имота сгради с идентификатори ***-двуетажна жил.сграда и ***-постройка за допълващо застояване. Образувано е гр.д.№434/16г. по описа на РС-Несебър.

Двете делбени производства са били спрени по желание на страните.

На 07.06.17г. ищците и С.СЧ. са продали на Д.С.Ч. първите двама собствената си 1/2ид.ч., а третия собствената си 1/4ид.ч. или общо 3/4ид.ч. от УПИ

XIV-639 в кв.32, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажен навес общо за сумата от 9000лв. След извършването на покупко-продажбата на имота в с.Я., гр.д.№213/16г. на РРС е прекратено във втората си фаза. Другото делбено производство е било възобновено, като по него има постановено съдебно решение №175/19.09.19г., с което е имота в гр.О.е допуснат до делба.

По делото е приложен предварителен договор от 06.06.17г. между ищцата, нейния брат С., А.Ч., ответника и С. Ст.Ч., съгласно който последните трима се съгласяват в 1-месечен срок от подписването на договора да продадат на А.С.Х. 1/8ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, от самостоятелен обект с идентификатор *** и от самостоятелен обект с идентификатор ***, както и 1/16ид.ч. от дворното място съставляващо имот с идентификатор ***.

В договора страните приемат, че с посочените правни действия, ликвидират съсобствеността помежду си относно имотите, предмет на делба по гр.д.№343/16г. на РС Несебър и гр.д.№213/16г на РС Разград. Договорът е подписан от страните, като ответникът се е подписал освен като пълномощник на своя брат, и вместо майка си. Този договор страните са подписали непосредствено след изповядването на продажбата на имота в с.Я..

На стр.23-24 от делото е приложен проект за нот.акт за покупко-продажба на ид.ч. от имота в гр.О.с дата, 07.06.17г. за сумата от 3000лв.

По делото като свидетел е разпитана адв.Й.К., която е подготвила сделката и е контактувала лично със страните по нея /без С. Ч., който е с пълномощник./ През 2016г. ищците отишли при нея, като казали, че А. има наследствен имот в с.Я.от баща й, но разбрала, че А.- майката на Д., Д. и брат му С. са се снабдили с нотариален акт по давност за целия имот и тя й казала, че тя и брат й считат, че имат дял. Свидетелката се съгласила да заведе делбено дело, като същевременно искали и този нотариален акт по давност съдът да го отмени. По разградското дело Д. бил прехвърлил имота на друго лице, Р.. Според тях това прехвърляне било фиктивно, за да бъдат затруднени наследниците, ако решат по съдебен ред да дирят правата си. Първата фаза на делбеното дело приключила с решение, че такава давностно владение не е имало и допуснал делбата при равни квоти, по 1/4 за Д., А., майка й Х. и брат й С.. Решението било обжалвано от ответниците, но потвърдено от ОС Разград. Междувременно Д., неговия брат и майка му завели срещу другите сънаследници делбено дело в гр.Несебър за делба на имот в О.. Когато А. дошла първия път при свидетелката, тя не я е питала дали имат друг наследствен имот. Когато получила исковата молба разбрала, че има друг имот, който очевидно е съсобствен, намира се в гр.О.и в него живеят А., съпругът й А. и дъщеря й, и св.Х. П.. Доста време делата вървели паралелно. След като решението по разградското дело влязло в сила, страните се притеснили, че имота в с.Я.ще отиде на публична продан, още повече, че беше прехвърлен от Д. на Р.. Имота в гр.О.също бил проблемен, със сложен статут– една двуетажна къща, тя има парцел и в този парцел идеални част от правото на собственост си е запазил брата на А., С.. Навремето братът на А. е прехвърлил дяловете си от къщата, за да я остави на нея, но си запазил идеални части от дворното място. С оглед на тези усложнения по делата страните по делата преценили, че е добре да се направи някакъв вид споразумение. Общо взето те се разбрали, след многократни разговори доброволно да уредят отношенията си. Ответникът през цялото време твърдял, че няма да има проблем да има пълномощно от страна на брат си, че той няма претенции. Свидетелката е категорична, че при нея нееднократно са ходили Д., А., Х., А., А., брата на А.. Най-накрая имало предварителен договор, който свидетелката направила в началото на 2017г., който останал неподписан, тъй като ответникът настоявал първо да мине сделката н с.Я.. По предварителния договор уговорката била първо да мине сделката в гр. Несебър, а след това ищците да се откажат от претенциите си на имота в с.Я., заявят това пред съда по разградското делбено дело. Страните изрично се уговорили пред нея да не се плащат реални пари. Във връзка с тези преговори се наложило да подготви ново пълномощно за брата на Д..

Затова адвокат С. и тя подали молби да съответните съдилища да бъдат спрени тези дела. Адвокат С. също знаела за уговорката, адвокат К. също, защото Д. ходил и при него за консултация. Според свидетелката тя пращала тези проекти на документи, които изготвяла по имейла на адвокат С.. Първият вариант на предварителния договор не бил одобрен с категоричното становище на Д., че той държи първо да мине сделката в Разграду като не искал споразумение по делбеното дело пред РС Разград. Настоявал да бъдат нотариални сделки продажби и първата да бъде в Разград. Преговорите не били за цени, те били посочени формално.