Решение № 757 от 08.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200167 по описа за 2021 година Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от изп. – директор К. В. Ч. против НП № 46 от 11.01.2021 год. на директора на РИОСВ-Пазарджик, с което на основание чл.164 ал.1 от ЗООС и за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност н аНП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП. Иска и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – АНО, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и иска НП да бъде потвърдено. В последното проведено по делото съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие и даден ход по съществото на спора, не излага подробни съображения за потвърждаване на НП, а единствено заявява, че иска 1 това, като прави искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави и искане да му се предостави срок за представяне на подробни писмени бележки. В предоставения му 14-дневен срок обаче не представя такива.

Съдът провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП дружеството жалбоподател е санкционирано при следната установена и възприета от АНО фактическа обстановка:

Във връзка с постъпил сигнал на тел.112 за замърсяване на водите на р.Луда Яна, на 05.09.2020г. била извършена проверка от страна на св.

П.Д. /към онзи момент служител в РИОСВ-Пазарджик/.

Проверката обхванала поречието на р. Луда Яна под „езерото за богати разтвори“, след производствената площадка на „П.“ АД в с. Цар Асен, обл.Пазарджик и Инсталация за производство на катодна мед и цинков сулфат. За извършената проварка първоначално бил съставен КП № 01/05.09.20г.

В резултат на тази проверка било прието, че дружеството не изпълнявало условие от КР № 117/2006г., а именно:

№ Условие на КР (пореден

№ и текст)

Констатация относно изпълнението на условието

1. Условие

10.1.2.1. На Във връзка с подаден сигнал на тел. 112 за вода оцветена в синьо и притежателя на настоящото бели мехури на р. Луда Яна при моста на с. Росен, е извършена разрешително не се проверка на реката и производствената площадка на „П.“ АД, операто разрешава заустване на на КР № 117/2006г. производствени отпадъчни води, включително от охранителните канавки под Установено е, че има изтичане на дренажни води от „езерото за богати окисния отвал, в р. Луда разтвори“ към р. Луда Яна. Причината е повредена потопяема помпа Яна. която припомпва отработените води - с извлечена мед, и ги връща з оросяване на насипището. (При неработеща помпа, басейна с отработе разтвор се пълни, поради което се спира подаването на богат разтвор към инсталацията от езерото. Нивото в езерото се вдига и започв дрениране на води с богато съдържание на мед.) Аварията е отстранен същият ден към 14 часа.

2

В рамките на проверката са взети проби от водите на река Луда Яна три точки (по посока на течението):

- мост преди производствената площадка на П.“ АД; р. Луда Яна, в мястото на дрениране на води от езерото за богати разтвори; мост при с. Росен (след производствената площадка на ПМК).

Резултатите от извършеното пробонабиране в трите точки са отразени в Протоколи от изпитване № 08-0255 от 14.09.2019г. и № 10-1352 от 17.09.2020г.

Резултатите показват:

Наличие на кадмий, никел, мед, цинк и манган многократно над допустимите стойности за тези елементи във водите на р. Луда Яна в мястото на изтичане на дренажните води от езерото за богати разтвори.

Наличие на никел, мед, цинк и манган многократно над допустимите стойности за тези елементи във водите на р. луда Яна при моста на с. Росен т.е. след установеното заустване на дренажни води от езерото за богати разтвори (след производствената площадка на ПМК).

Стойностите и цитираните показатели в точката на пробовземане преди производствената площадка на „П." АД са в рамките на допустимите стойности.

Тези резултати показват замърсяване на водите на река Луда Яна в следствие изтичане на води с високо съдържание на метали от езерото за богати разтвори към инсталацията с оператор „П.“ АД, гр. София.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, която правна норма императивно предвижда, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Поради това против дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 46 от 11.11.2020 година, който бил предявен и връчен срещу подпис на пълномощник на дружеството.

Въз основа на установеното с акта административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление. То било връчено на пълномощник на дружеството на 13.01.2021г., а жалбата против него била подадена чрез АНО по куриер на 20.01.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на 3 събраните писмени доказателства, показанията на актосъставителя – св.

Т.А. и тези на свидетелите П.Д., Р. К. и С.М., както и от заключението на техническата експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна поради следното:

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че при започване на АНП със съставянето на акта за установяване на административно нарушение е било допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, драстично накърняващо правото на защита до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Стана ясно от показанията на актосъставителя А., че тя не е била очевидец нито на извършване на нарушението, нито на неговото констатиране на 05.09.2020г., а такъв е бил единствено нейният колега – св. П.Д., който е извършил фактическа проверка на място и съставил констативен протокол, след което същият й бил предаден, а тя по-късно пристъпила към съставянето на АУАН.

Видно е от съставения АУАН, че в него като свидетел е вписано лицето С. П., за който стана ясно, че е колега на актосъставителя. В акта не е отразено свидетел на какво е лицето С. П., т.е. на извършване на нарушението, на неговото констатиране или само на съставянето на АУАН, което принципно е процесуално нарушение. Това е така, защото АНП започва със съставянето на акта, като с това действие се поставя началото на процеса и се повдига обвинение за извършено административно нарушение. При това положение още в този момент привлеченият към административнонаказателна отговорност трябва да е наясно за кои обстоятелства е свидетел лицето, вписано като свидетел при съставянето на акта, за да може ако желае да организира защитата си, като например оспорва годността на свидетеля, респ. достоверността на неговите възприятия и т.н.

Извън казаното до тук, при съставянето на акта е било нарушено драстично изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, 4 т.е. изисква се да се състави в присъствието на свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението, или на неговото установяване.

Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.

В конкретния казус се установи безспорно, че не актосъставителят А., а нейният колега – Д., в качеството си на служител на РИОСВПазарджик към инкриминираната дата е извършвал проверка на място в обекта на дружеството и по поречието на реката, подробно описани погоре, ерго само той е бил очевидец на евентуалното извършване и на констатираното от него нарушение. При това положение актосъставителят и свидетел по делото Т.А. е имала задължението да състави акта в присъствието на очевидецът Д. и да го впише като свидетел в него. Вместо това обаче А. е вписала като свидетел други свой колега – С. П., без обаче да са били налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН, доколкото не е била налице невъзможност актът да бъде съставен в присъствието на свидетели-очевидци. Това, че към момента на съставянето на АУАН св. Д. вече се бил пенсионирал и не работел в РИОСВ-Пазарджик не очертава хипотезата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, т.к. не е било невъзможно той да бъде повикан от бившия си работодател, за да присъства по време на съставянето на акта и да бъде вписан в него като свидетел-очевидец, респ. да го подпише като такъв. Казано с други думи, не са съществували никакви пречки от непреодолим характер, така че П.Д. да бъде поканен, за да присъства при съставянето на акта и да го подпише като свидетел-очевидец или най-малкото поне да бъде направен опит в горния смисъл, а ако се окаже, че неговото присъствие е невъзможно, то чак тогава да се състави акта в присъствие на друг свидетел.

Нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН императивно разписва две хипотези, в които е допустимо актът да се състави не в присъствието на свидетели на извършване или установяване на нарушението. Първата от тях се изразява в изначална липса на свидетели-очевидци, каквато не е 5 налице в настоящото АНП, а втората – при невъзможност да се състави акта в тяхно отсъствие. Едва ли може да има съмнение, че под „невъзможност“ следва да се разбира обективна, трайна и непреодолима невъзможност, например смърт, тежко заболяване на свидетел-очевидец, напускане на пределите на страната или населеното място за дълго време и др. подобни. Такава невъзможност обаче, както се изясни по-горе, не е била налице в настоящото АНП, още повече, че след като бе призован свидетелят Д. се яви и бе разпитан като такъв пред въззивната инстанция.

Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.

При наличие на очевидци на нарушението или на неговото констатиране, в акта за установяване на административно нарушение не следва да се посочват за свидетели други лица, присъствали само при съставянето му, защото това затруднява дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина /Виж Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС на Р България/. В същия смисъл има и достатъчно съдебна практика на районни и административни съдилища в страната. Само за пример биха могли да се цитират решение по АНД № 290/20г. на ПзРС, решение по АНД № 2203/19г. на ПзРС, решение по АНД № 1940/18г. на ПзРС, потвърдено с решение по КАНД № 359/19г. на ПзАС и др.

Дори гореописаното процесуално нарушение хипотетично да бъде игнорирано, то е налице и друго основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение.