Решение № 106 от 09.03.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ямбол, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20212330100978 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Й. Й. Д., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС – 234,91 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 10.10.2018 – 19.01.2019 год., 62,85 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор от 27.05.2018 г., както и законна лихва и разноски в заповедното производство.

В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.

Посочва се, че между ищеца и ответника бил сключен договор за мобилни услуги от 18.12.2017 с продължителност 24 месеца.Правоотношенията между страните били подновени с подписване на ДС от 27.05.2018 г.На същата дата бил сключен и договор за лизинг по силата на който абонатът взел мобилно устройство ,на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски. По договора за мобилни услуги и ДС на ответницата били предоставени и незаплатени услуги за исковия период на обща стойност 234,91 лв., обективирани в описани фактури. Претендира се и признаване съществуване на вземането за незаплатени лизингови вноски в размер на 62,85 лв., на основание договор за лизинг. Описва се подробно как са изчислени исковите суми, какви са били задълженията на страните по договорите, както и условията за прекратяването им. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

Отговор не е депозиран в законоустановения срок.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Ответницата, редовно и своевременно уведомена, не се явява, както и не прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

1

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД.

Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор и ДС към него; ОУ по договора; фактури.

Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответницата в съответните процесуални срокове, водят до единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационо отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от ответника. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 145 лв.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 205 лв., заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Й. Д., ЕГН ********** че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление град София, сумата от 234, 91 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 18.12.2017 год. и сумата от 62, 85 лв. – незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението , за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС.

ОСЪЖДА Й. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР

2

БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, разноски в заповедното производство в размер на 145 лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 205 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3