Разпореждане № 2613 от 03.05.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2613 гр. Благоевград, 03.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210100941 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадено от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК: 208597211, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. В. Д. с ЕГН: ********** от гр. С***, ул. „***, за сумите от 1297,99 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 22.04.2026г. до окончателното й погасяване;

908,53 евро – мораторна лихва за периода от 25.08.2019г. до 22.04.2026г., дължими по Договор за потребителски кредит № 7000406791 от 22.12.2017г., сключен от длъжника с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 с договор за цесия от 29.10.2021г. и впоследствие на заявителя с договор за цесия от 29.10.2025г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД. Претендират се и разноски за държавна такса /37,51 евро/ и адвокатско възнаграждение /122,71 евро/.

Съгласно посоченото в договора за потребителски кредит № 7000406791 от 22.12.2017г., размерът на отпуснатия кредит е 2 000 лв. Към него е отпусната допълнителна сума от 266,64 лв. за застрахователна премия и допълнителна сума от 272 лв. за такса за оценка на риска, включени в главницата, възлизаща в общ размер на 2538,64 лв. Общата стойност за връщане по кредита заедно с възнаградителната лихва е 3164,26 лв.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. В. Д. следва да бъде отхвърлено частично по следните съображения:

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 7000406791 от 22.12.2017г., сключен с кредитополучателя К. В. Д.. С оглед основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК в настоящото производство съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит /какъвто е 1 настоящият/, както и като цяло за неговата действителност.

В този смисъл е и Решение по дело С-170/2021 на СЕС, в което се прие, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - предвид обстоятелството, че длъжникът - потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава предявеното вземане.

Процесният договор за кредит е недействителен, съгл. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК /липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 49 %; ГПР не съответства на действителния, тъй като още при самото му сключване, е предвидено сумата по уговорена застраховка и такса за оценка на риска да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посоченият в договора не е действителният, т.к. при определянето му, застраховката и таксата за оценка на риска като разход по кредита, съгл. §1, т.1 ДР ЗПК, не са били взети предвид, което е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП.

Върху застраховката и таксата за оценка на риска, които явно са част от „главницата“, е начислявана и мораторна лихва, което е и изцяло в ущърб на потребителя. Това е и в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, съответно чл. 3, буква л/ и чл. 10, § 2, буква г/ от Директива 2008/48, които, съгласно Решение по дело С-377/2014 на СЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Застрахователната премия и таксата за оценка на риска никога не са били на разположение на длъжника, поради което не следва да се включват в размера на главницата.

Всички тези обстоятелства водят до извод, че застрахователната премия и таксата за оценка на риска представляват разход по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, а не да се третират като част от общата стойност на кредита.

Действително, в чл. 19 от договора и в декларацията към него е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на договора. Клаузата е обща и в нея не се съдържат никакви конкретни данни нито за вида на застраховката, нито за дължимите застрахователни премии. Тя, заедно с декларацията, са част от предварително подготвени от банката документи, върху които кредитополучателят няма действителна възможност да влияе и не държат 2 сметка за конкретното договаряне между страните и параметрите, при които реално се предоставя сума.

С Решение от 21.04.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС се даде задължително тълкуване във връзка с допълнителни плащания по договорите за кредит и включването им в ГПР. Според него - член 10, § 2, буква ж/ и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В мотивите на решението е посочено, че предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

Предвид недействителността на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на непогасената чиста стойност на кредита ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, но не дължи обезщетение за забава. Предоставеният кредит по договора е 2000 лв. с еврова равностойност от 1022,58 евро. Съдът съобрази, че по договора няма извършени плащания от длъжника, поради което претенцията за главница е основателна до размера на чистата стойност на кредита от 1022,58 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 17,38 евро - държавна такса и за 56,87 евро – адвокатско възнаграждение.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 275,41 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 1022,58 евро до пълния претендиран размер от 1297,99 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 22.04.2026г. до окончателното й погасяване; сумата от 908,53 евро - мораторна лихва за периода от 25.08.2019г. до 22.04.2026г., и за разноски НАД уважения размер от 74,25 евро ДО претендирания размер от 160,22 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. „***, срещу длъжника К. В. Д. с ЕГН: ********** от 3 гр. С***, ул. „***, за следните суми:

- сумата от 1022,58 евро /хиляда двадесет и две евро и 58 евроцента/ главница по Договор за потребителски кредит № 7000406791 от 22.12.2017г., сключен от длъжника с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 с договор за цесия от 29.10.2021г. и впоследствие на заявителя с договор за цесия от 29.10.2025г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 22.04.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 74,25 евро /седемдесет и четири евро и 25 евроцента/ направени по делото разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението), от които 17,38 евро - платена държавна такса и 56,87 евро адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от 275,41 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 1022,58 евро до пълния претендиран размер от 1297,99 евро, по Договор за потребителски кредит № 7000406791 от 22.12.2017г., сключен от длъжника с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 с договор за цесия от 29.10.2021г. и впоследствие на заявителя с договор за цесия от 29.10.2025г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 22.04.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 908,53 евро - мораторна лихва за периода от 25.08.2019г. до 22.04.2026г.;

- разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 74,25 евро до пълния претендиран размер от 160,22 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната му част може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4