Решение № 79 от 02.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000155 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 227 от 10.07.2025 г. по търговско дело № 20242100900180 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас е уважен искът н а „ДФК“ АД, ЕИК 201017606, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Пробуда“ № 79-81 за осъждане на ответника „Камекс Комерс” ЕООД, с ЕИК 123670847, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.

„Кооператор“ № 54 да му заплати сумата 50000 лева, представляваща невърната главница по договор за заем, ведно със законна лихва от завеждането на делото до окончателно изплащане. Претенциите за присъждане на възнаградителни лихви и неустойки по договора са били отхвърлени.

Ответникът „Камекс Комерс” ЕООД е подал въззивна жалба, с която моли решението да бъде отменено в осъдителната му част като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Погрешни били изводите, че между страните съществувало заемно 1 правоотношение. Те се основавали на експертиза, извършена след проверка само в счетоводството на ищеца. Невъзможността на ответника да възстанови счетоводните си записи, необосновано била ценена в негов ущърб. Вярно било, че по сметка на ответника постъпила определена сума, наредена от ищеца, но не било установено, че тя е предоставена в заем. Съществуването на такъв договор не можело да се предполага. Преводът бил с посочено основание „финансова помощ“, което указвало наличие на друго правоотношение. Ответникът не бил поел задължение да върне сумата.

Ищецът „ДФК“ АД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор, в който е изложил съображения в подкрепа на обжалваното решение. По делото били събрани доказателства, че в утвърдената си търговска практика управителят на ответника „Камекс Комерс“ ЕООД се подписвал чрез полагане на печат, изработен като саморъчен подпис. Така било оформено и волеизявлението му по представения с исковата молба писмен договор за заем. Установено било предаването на сумата по заема по банков път.

Предоставянето на заема било отразено при ищеца. Ответникът не водел редовно счетоводство и не можел да се позовава на обективна невъзможност за това.

Бургаският апелативен се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 01.10.2025 г.

По основателността й съдът съобразява следното:

Първоинстанционният съд е уважил иск на „ДФК“ АД по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на ответника „Камекс Комерс” ЕООД да върне сумата от 50000 лева, предоставена в заем по банков път 20-ти и 21-ви февруари 2024 г. (на два равни транша) ведно със законната лихва от завеждането на делото.

Ищецът се е позовал на писмен договор от 20.02.2024 г., в който е посочено, че заемът е ограничен със срок до 31.03.2024 г.

Въз основа на заключението по изслушаната графическа експертиза първоинстанционният съд е приел, че писменият договор е неавтентичен, понеже вместо подпис на управителя на ответното дружество - В.К., имало само положен тампонен печат във формата на саморъчен подпис. Въпреки това съдът е отбелязал, че заемът е реално предоставен по банков път на два 2 транша от по 25000 лева съгласно приложените към исковата молба платежни извлечения от 20.02.2024 г. и 21.02.2024 г.. Затова е осъдил ответника да върне дирената главница от 50000 ведно с лихвата от завеждането на делото.

Решението е правилно в обжалваната част.

Въззивният съд не споделя тезата в жалбата на ответника, че банковите преводи били безвъзмездни, понеже платежните нареждания имали едно и също основание – „финансова помощ“.

Преводите са направени във връзка с представения от ищеца договор за паричен заем (л. 9-10 от делото на ОС). Вярно е, че документът не е подписан саморъчно от управителя на ответното дружество и носи само печат във формата на саморъчен подпис (факсимиле). Подобно „подписване“ обаче е било обичайна практика. От изслушаната графическа експертиза се става ясно, че по този начин ответникът е оформял множество документи и до Агенцията по вписванията за отразяване на промени в обстоятелства в търговския регистър.

Заемът е бил усвоен по банков път. Преведените суми не са били веднага върнати обратно, което означава, че ответната страна не се е противопоставила на сделката (арг. от чл. 292 от ТЗ).

Съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ не може да се позовава на нищожност на договора търговец от чието поведение може да се заключи, че не е оспорвал постигнатото съгласие. Това правило има за цел да гарантира правната сигурност и е насочено към предотвратяване на недобросъвестно поведение. То е израз на правния принцип, че „никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение“ (venire contra factum proprium).

Дори и да не се кредитира представеният писмен договор, банковите преводи са достатъчни, за да се обоснове извод за наличие на заемно правоотношение. Посочването на основание „финансова помощ“ в платежните нареждания не означава „дарение“. Безвъзмездността в търговското право не може да се предполага. Търговските сделки се извършват с цел печалба. Именно защото възмездността е правило, а не изключение, особено при паричните престации, в разпоредбата на чл. 294 от ТЗ е въведена презумпцията, че между търговци лихва се дължи, освен ако друго не е уговорено.

3

От заключението по изслушаната икономическа експертиза става ясно, че заемът е надлежно осчетоводен при ищеца. Ответникът не е оказал съдействие на вещото лице. Не е въвел своевременно възражения, че е затруднен да осигури достъп до счетоводството си. Въпреки това първоинстанционния съд му е дал възможност за съответните справки, но без резултат.

Изложеното обосновава извод, че предоставената в заем сума подлежи на връщане към датата на предявяването на иска. Затова решението, с което тя е присъдена ведно със законната лихва от завеждането на делото, е правилно и следва да се потвърди.

В полза на въззивавемия ищец се присъждат разноски пред настоящата инстанция в размер на 4300 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227 от 10.07.2025 г. по търговско дело № 20242100900180 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Камекс Комерс” ЕООД, с ЕИК 123670847, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Кооператор“ № 54 да заплати н а „ДФК“ АД, ЕИК 201017606, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Пробуда“ № 79-81 деловодни разноски в размер на 4300 (четири хиляди и триста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000155 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 227 от 10.07.2025 г. по търговско дело № 20242100900180 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас е уважен искът н а „ДФК“ АД, ЕИК 201017606, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Пробуда“ № 79-81 за осъждане на ответника „Камекс Комерс” ЕООД, с ЕИК 123670847, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.

„Кооператор“ № 54 да му заплати сумата 50000 лева, представляваща невърната главница по договор за заем, ведно със законна лихва от завеждането на делото до окончателно изплащане. Претенциите за присъждане на възнаградителни лихви и неустойки по договора са били отхвърлени.

Ответникът „Камекс Комерс” ЕООД е подал въззивна жалба, с която моли решението да бъде отменено в осъдителната му част като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Погрешни били изводите, че между страните съществувало заемно 1 правоотношение. Те се основавали на експертиза, извършена след проверка само в счетоводството на ищеца. Невъзможността на ответника да възстанови счетоводните си записи, необосновано била ценена в негов ущърб. Вярно било, че по сметка на ответника постъпила определена сума, наредена от ищеца, но не било установено, че тя е предоставена в заем. Съществуването на такъв договор не можело да се предполага. Преводът бил с посочено основание „финансова помощ“, което указвало наличие на друго правоотношение. Ответникът не бил поел задължение да върне сумата.

Ищецът „ДФК“ АД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор, в който е изложил съображения в подкрепа на обжалваното решение. По делото били събрани доказателства, че в утвърдената си търговска практика управителят на ответника „Камекс Комерс“ ЕООД се подписвал чрез полагане на печат, изработен като саморъчен подпис. Така било оформено и волеизявлението му по представения с исковата молба писмен договор за заем. Установено било предаването на сумата по заема по банков път.

Предоставянето на заема било отразено при ищеца. Ответникът не водел редовно счетоводство и не можел да се позовава на обективна невъзможност за това.

Бургаският апелативен се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 01.10.2025 г.