Решение № 129 от 09.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Кърджали, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101244 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр, с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу И. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. Кърджали, ********** за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 400 лв. главница по Договор за потребителски кредит *****; сумата в размер на 77,79 лв. договорно възнаграждение, дължимо за периода от *****; сумата в размер на 103,94 лв. лихва за забава за периода от ***; сумата в размер на 265,15 лв. законна лихва, дължима за периода от *** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - ***** до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. *** по описа на Районен съд Кърджали, III състав.

Предявени са и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу И. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. Кърджали, ********** за осъждане на ответника на сума в размер на 120 лв. възнаграждения за закупена услуга „Фаст“ дължимо за периода от ***. и на сума в размер на 280 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ дължимо за периода от ***., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - ***** до окончателното им заплащане, които суми са отхвърлени със Заповед ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. *** по описа на Районен съд Кърджали, III състав.

1

Ищецът заявява, че на ***** е сключен Договор за потребителски кредит *** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и И. Д.

К., като длъжник, с който на длъжника е предоставена заемна сума в размер на 400 лв., със срок на кредита 11 месеца, с размер на вноската от 43,44 лв., при ГПР от 48.42 %; ГЛП от 40.90 %; с общо задължение по кредита в размер на 477, 79 лв. Сочи, че ответникът е поискал и закупил допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 120 лв. и „ Флекси“ в размер на 280 лв., като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 36.36 лева. Заявява, че общото задължение по кредита и по и закупени допълнителни услуги е 877.79 лв., общият размер на месечна вноска по договора е 79.80 лева, с дата на погасяване 25-ти ден от месеца. Ищецът заявява, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита, както и че клиентът е пожелал да сключи и застраховка по кредита съгласно т.V от ДПК към „УНИКА Живот” АД с премия 4.56 лева в полза на И. Д. К..

Сочи, че тази застраховка е доброволна, не е задължително условие за сключване на кредита, но е изцяло в интерес на потребителя, следователно, средствата, които са били преведени от кредита към застрахователя, са използвани по волята и в полза на потребителя. Заявява, че това представлява реално усвояване на тази част от сумата, макар и непряко, не в брой, но чрез поемане на разход от името на потребителя, като сумата от 4.56 лева е преведена към ЗК „УНИКА Живот”АД, а остатъкът от сумата по договора, в размер на 395.44 лева е преведена чрез паричен превод по посоченият в договора начин на дата *** съгласно т. III на договора, който е избраният начин за получаване на заема – чрез Изи Пей. Ищецът заявява, че ответникът не е изпълнявал поетите с договора задължения, като не е направил нито една погасителна вноска и е изпаднал в забава, като целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер, тъй като падежът на последната погасителна вноска е бил на дата *** По отношение на за допълнителните закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ ищецът посочва, че те съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника, изразяващо се в това, че представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове и отлагане на определен брой погасителни вноски, която процедура се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ на ДПК, озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата, намаляване на определен брой погасителни вноски, която процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата и смяна на падежната дата на вноските, която процедурата е описана в т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата. Ищецът сочи, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да 2 поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Заявява, че ДПК е сключен при спазване на всички законови изисквания на ЗПК.

Представя ДПК и всички документи към него. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл.131 от ГПК не постъпил отговор на исковата молба от ответника, на който е връчен препис от исковата молба ведно с приложенията към нея и разпореждането, с което му е указано съдържанието на отговора на исковата молба, чрез работодател.

В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Депозирана е молба от т процесуалния представител на ответника, с която заявява, че поддържа исковата молба, че дружеството не желае да сключи споразумение или съдебна спогодба с ответника по делото, освен при пълно признаване на исковете, че няма да сочи допълнителни доказателства. Моли да се постанови неприсъствено решение срещу ответника, ако са налице предпоставките за това. Претендира разноски по делото, съгласно представен писък по чл. 80 от ГПК. Ответникът се представлява от адв. Р. от АК-Кърджали, който заявява, че няма възражения по доклада по делото, единствено частично е основателен установителния иск, досежно главницата на вземането на ищеца, във връзка със сключения договор за кредит, а останалите клаузи и претенции са въз основа на клаузи, които се съдържат в договора, но същите са неравноправни, съгласно Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Заявява, че тава въпрос за клаузи, които не са задължителни по отношение на главното правоотношение, а са допълнителни, които утежняват задължението на длъжника и следва да бъдат признати за такива. Адв. Р. сочи, че претенциите по осъдителния иск следва да бъдат отхвърлени, тъй като услуги „Фаст“ и „Фелекси“ не са задължителни и нямат отношение по главното правоотношение на страните, а са допълнителни, които са сключени формално, доброволно от ответника, но всъщност те са били принудителни в действителност, защото ако той не ги беше сключил нямаше да му бъде отпуснат кредита. В този смисъл моля да се приеме, че клаузите извън главницата по двата иска да неравноправни и нищожни, като съответно моля да се отхвърли претенцията.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение *****, в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелствапо делото, а именно: сключен на ***** Договор за потребителски кредит *** между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и ответника И. Д. К., като длъжник, по силата на който на длъжника е предоставена заемна сума в размер на 400 лв., от които сумата от 4,56 лева е преведена от ищеца за сметка на ответника към ЗК „УНИКА Живот”АД по сключена, доброволна и незадължителна застраховка от длъжника по кредита, а сумата в размер на 395,44 лева е преведена чрез паричен превод по посоченият в договора начин на дата ***, със срок на кредита 11 месеца, с размер на вноската от 43,44 лв., при ГПР от 48.42 %; ГЛП от 40.90 %; с общо задължение по кредита в размер на 477, 79 лв., поискани и закупени от ответника допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 120 лв. и „ Флекси“ в размер на 280 лв., като размерът на вноската по закупените 3 допълнителни услуги е 36,36 лева, с общото задължение по кредита по закупени допълнителни услуги в размер на 877,79 лв., с общ размер на месечна вноска по договора от 79,80 лева, с дата на погасяване 25-ти ден от месеца, с падеж на последната погасителна вноска на ***, че в посочения размер на ГПР по договора не са включени възнагражденията за допълнително закупените от длъжника услуги „Фаст“ в размер на 120 лв. и „ Флекси“ в размер на 280 лв. като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Настоящият състав счита, че следва на първо място да се произнесе по действителността на процесния договор за потребителски кредит с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съгласно, което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая в първото по делото заседание е направено и такова възражения от процесуалния представител на ответника.

Сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на Закона за защита на потребителите, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9. В случая, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.