Решение № 10245 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10245 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110133493 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция" по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, срещу С. Г. А., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2089.76 евро /или 4087.21 лева/ за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 109, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

„Младост-1“, бл.75, вх.5, ет.5, ап.109, аб.№ 83346, формирана, както следва: 1/ от сумата от 1849,07 евро (3616,46 лева) – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 191,85 евро (375,23 лева) – обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2023 г. до 07.03.2025 г.,2/ сумата от 37,45 евро (73,24 лева) – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата от 8,35 евро (16,34 лева) обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 07.03.2025 г., ведно със законна лихва върху двете главници за период от 14.03.2025 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 26.03.2025 г. по ч.гр.д. № 15027/2025, СРС, 63 с-в.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като 1 той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл.75, вх.5, ет.5, ап.109, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор чрез назначен от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани. Оспорва се ответникът да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, а също така и наличието на облигационно отношение с ищцовото дружество. Оспорва правилното извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия между етажните собственици. Оспорва на ответника да са връчени отчети на уредите за дялово разпределение и твърди, че изготвените от ищеца сметки са произволни и в нарушение на закона. Релевира възражение за давност. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

С Определение от 06.03.2026 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството "Техем сървисис" ЕООД.

Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – два броя изравнителни сметки.

В съдебно заседание, проведено на 21.05.2026 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

В хода на производството по делото от СО е постъпило писмо относно това кое лице е обитавало топлоснабдения имот.

Ответникът не се явява в открито съдебно заседание като за него се явява особеният му представител – адв. К. М. от САК.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спор.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 8811 от 26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 15027/2025 г. по описа на СРС.

Последната е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.

По делото е представено извлечение от в-к. "Монитор" от 11.07.2016 г.

2 от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Топлофикация София" ЕАД са публикувани в един местен ежедневник. Между страните липсва спор, че същите са валидни и действащи през процесния период.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда за Наредбата за държавните имоти от 19.07.1988 г. се установява, че Станка Славева Г.а и Георги А. Г. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно: Апартамент № 109, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, блок № 75, вх. Д, ет. 5, въз основа на Заповед № 435/05.07.1988 г. на Председателя на ИК на ОбНС „Младост“.

От приложено по делото в копие заявление-декларация, изходяща от ответника С. Г. А., адресирана до ищцовото дружество на 21.06.2012 г. се установява, че същият е отправил искане за откриване на партида на негово име при ищеца.

От ищеца е приложено в препис и съобщение до ответника А., с което на 19.06.2012 г. същият е уведомен, че служебно е открита партида на негово име за ползване на топлинна енергия досежно процесния имот, съгласно чл. 14 от ОУ на ищеца – промяна на титуляра на правото на собственост върху топлоснабдения имот.

По делото е представено и удостоверение за лицето Станка Славева Г.а, видно от която същата е оставила за свои наследници по закон низходящият си син С. Г. А. и дъщеря си Мария Г.а Методиева. Видно от същия документ е още, че същата е имала за свой съпруг Георги А. Г. – починал.

По делото е представена една обща фактура за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., издадена на 31.07.2023 г., която е на името на ответника С. Г.

А. като титуляр на партида. По общата фактура за отоплителен сезон 2022 – 2023 година, дължимата сума за главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия възлиза на стойността от 932,28 лева. Сумата съответства и на изчисленията на ФДР, видно от представените по нея документи, изпратени до съда с писмо с вх. № 146873/08.05.2026 г.

По делото е представена една обща фактура за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., издадена на 31.07.2024 г., която е на името на ответника С. Г.

А. като титуляр на партида. По общата фактура за отоплителен сезон 2023 – 2024 година, дължимата сума за главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия възлиза на стойността от 2 172,89 лева. Сумата съответства и на изчисленията на ФДР, видно от представените по нея документи, изпратени до съда с писмо с вх. № 146873/08.05.2026 г.

От договор между СЕС и ФДР от 24.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 10.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата "дялово разпределение" – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ "Техем сървисиз" ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В протокола от ОС на СЕС ответникът не присъства, 3 доколкото имотът е общинска собственост..

Налице е и договор от 03.06.2020 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение "Техем сървисиз" ЕООД, със срок от три години – действал от 01.05.2020 г.

Видно от документите, представени от ФДР, през периода 01.05.2022 г. до 30.04.2022 г., както и през периода от 01.05.23023 г. до 30.04.2024 г. титуляр на партида, на чието име е издадена изравнителната сметка отново е ответникът С. Г. А.. Последният е адресно регистриран в имота по постоянен адрес от 02.12.2000 г. – като регистрацията не е променяна (вж л. 50 по делото).

На последно място, видно от приложено на л. 25 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 3689,70 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., възлизаща на 1024,33 лева /отразена към м. 07.2023 г./ и изравнителна сметка за периода от м.01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., възлизаща на 2592,13 лв. /отразена за м.07.2024 г./.

От служебна справка, извършена по делото, е видно, че възходящият баща на ответника – лицето Георги А. Г. е оставил за свои наследници по закон двете си деца – ответникът С. А. и дъщеря си Мария Г.а Методиева.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за които е издадена заповед № 8811 от 26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 15027/2025 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни 4 общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.