Определение № 1375 от 11.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 652/2024
- Вид
- Определение № 1375
- Подписан
- 11.04.2024
- В сила
- 11.04.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.389 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 ал. 1 т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23 ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1375 гр. Варна, 11.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Д. Славова като разгледа докладваното от Д. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500652 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 21319/14.03.2024г. от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „СИРЕНА", с адрес: гр. Бяла, област Варна, ******, чрез домоуправителя С.Д.П., срещу определение № 13845 от 20.11.2023 г., гр.д. № 20233110111579 по описа на Районен съд - Варна, 10 ти състав, с което Районен съд - Варна спира на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС изпълнението на Решението по т.2, т. 3 и т. 4 от Решение от общо събрание на собствениците в Етажна собственост на комплекс „Сирена" в гр.
Бяла, ******, проведено на 06.08.2023 г., с които по т.2. общото събрание на етажната собственост приема списъка на неизправните собственици, неплатили изцяло или частично дължимите суми, съгласно отчета на управителя на ЕС г-н Стоян Пенев, взема решение да предостави нов срок за изплащане на дължимите вноски не по - късно от 31.08.2023 г., а в случай, че и след този срок има собственици с неизплатени задължения, управителят на етажната собственост да предприеме всички предвидени в ЗУЕС действия за събиране на дължимите суми; по т.3. общото събрание приема предложение на управителя на етажната собственост за поддръжка и управление на общите части на комплекс „Сирена", включително и представения бюджет за периода от 01.09.2023 г. - 31.08.2024 г. и по т.4 общото събрание приема, че 1 бюджетните разходи ще бъдат разпределяни между собствениците на апартаменти на база минимум двама души в апартамент, включително и в частта на приетата по предложение на г-н Коржил, ап. 40, към вече гласуваната по т.З вноска от 1 420,00 лева на апартамент допълнително да се заплатят 80,00 лева за непредвидени разходи, както и решение за парична вноска от 1 500 лева за апартамент, при окончателна сума на бюджета от 63 000 лева, платима на две вноски, съответно 70% ( 1 050 лева) до 31.08.2023 г. и 30% ( 450 лева) до 01.07.2024 г.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна.
Сочи се, че съдът не е преценил предпоставките за допускане на обезпечение, че не са налице убедителни писмени доказателства за основателността на иска, че не е преценена обезпечителната нужда, както и че обезпечителните мерки ще възпрепятстват събирането на паричните вноски, които обезпечават нормалното функциониране на управлението на етажната собственост и ще препятстват поддръжката на общите части на комплекса.
В отговора на частната жалба от „БСИ ГРУП“ ООД се сочи, че са налице всички предпоставки за допускане на обезпечението, че ищецът не е длъжен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата му по позитивно за него решение. Посочва се още, че доколкото се определя нов начин на определяне на вноските от етажните собственици, то ще бъде накърнена имуществената сфера на ищеца/въззиваема страна. Твърди, че няма основание за определяне на парична гаранция по обезпечението. Моли за потвърждаване на определението на ВРС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:
Частната жалба вх. № 21319/14.03.2024г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна e и процесуално допустима.
По същество съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание чл.
40, ал. 3 ЗУЕС във вр. с чл.389 ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на 2 предявените искове с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС по искова молба на „БСИ Груп“ ООД, ЕИК *******, срещу Етажна собственост на комплекс „Сирена“, с адм. адрес в гр******, представлявана от управителя Стоян Пенев, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъдат отменени всички взети решения /по т. 1, 2, 3 и 4/ от Общото събрание на ЕС, проведено на 06.08.2023г., поради незаконосъобразност, чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението на Решенията по т.2, т. 3 и т. 4 от Общото събрание на собствениците в Етажна собственост на комплекс „Сирена" в гр. Бяла, ******, проведено на 06.08.2023 г.
Молителят излага твърдения, че изпълнението на обжалваните незаконосъобразни според него решения за по т. 2, 3 и 4 от Общото събрание на ЕС, проведено на 06.08.2023г., би довело до накърняване на имуществената сфера на ищеца, доколкото е предвидена възможност за принудително събиране на вземанията по решенията на ОС.
Съдът по основателността на молбата за обезпечение, съобрази, че за да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е процесуално допустим, същият да е вероятно основателен според представените доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда.
Настоящата съдебна инстанция намира, че исковете с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС са допустими, като предявени от легитимирана страна в законово установения срок. Настоящият съдебен състав приема, че предвид висящността на спора, първоинстанционният съд не може да излага подробни митиви по отношение на вероятната основателност на иска. Налице са представени писмени доказателства за взетите решения на 06.08.2023 г. от ОС на ЕС, които, предвид и твърденията на ищеца за противоречие на решенията със ЗУЕС, са достатъчни при преценката за вероятната основателност на иска в обезпечителното производство. В тази връзка не следва да бъде определяна и парична гаранция.
По отношение на обезпечителната нужда, съдът намира, че съгласно трайната практика на ВКС, при липса на данни или на ангажирани от 3 насрещната страна доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага и не подлежи на доказване от молителя - ищец.
В конкретния случай обезпечителната нужда произтича от факта, че предмет на оспорване е законосъобразността на решенията на ОС на ЕС, които налагат нов начин на разпределение на разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост, т.е. предполагат заплащане на суми от ищеца в полза на ответника, като с това накърняват имуществената сфера на същия. Налице е опасност да бъде платено от собственика на един обект по едно незаконосъобразно решение на ОС на ЕС, т.е. да се стигне до плащане на недължими суми, които в последствие следва да бъдат възстановявани от етажната собственост.
От друга страна имуществените права на Етажната собственост не се накърняват съществено, доколкото спирането на изпълнението на решенията на ОС на ЕС от 06.08.2023 г., засяга само заплащането на вноските, определени на това общо събрание. В случай на спиране на изпълнението на едно решение на ОС на ЕС, събирането на вноските се извършва по реда и в размерите, определени в поредходното решение на ОС на ЕС. Поради това не се накърнява функционирането на управлението на етажната собственост и не се препятства поддръжката на общите части на комплекса.
По отношение на адекватността на поисканите обезпечителни мерки, а именно спиране на изпълнението по т.2, т. 3 и т. 4 от Решението от общото събрание на собствениците в Етажна собственост на комплекс „Сирена" в гр.
Бяла, ******, проведено на 06.08.2023 г., съдът намира следното:
По т.2. е взето решение, с което се приема списъка на неизправните собственици, неплатили изцяло или частично дължимите суми, съгласно отчета на управителя на ЕС г-н Стоян Пенев, взема решение да предостави нов срок за изплащане на дължимите вноски не по - късно от 31.08.2023 г., а в случай, че и след този срок има собственици с неизплатени задължения, управителят на етажната собственост да предприеме всички предвидени в ЗУЕС действия за събиране на дължимите суми.
На първо място посоченото решение касае оперативна дейност по изпълнение на задълженията на Управителя като орган на Етажната собственост, като за това не е нужна санкцията на Общото събрание.
Съгласно чл. 23 ал. 1 т. 1 от ЗУЕС, Управителният съвет (управителят) 4 организира изпълнението на решенията на общото събрание.
Съгласно чл. 23 ал. 4 от ЗУЕС, Председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
От горецитираната норма ставя ясно, че само когато е налице иск, предявен от или срещу трето за етажната собственост лице, само тогава е необходимо да бъде взето решение от Общото събрание на Етажната собственост за упълномощаване на управителя да представлява собствениците в процеса. В случаите, когато се предявяват искове срещу етажни собственици, какъвто е настоящият случай с предявяване на искове срещу неизправни платци – етажни собственици, тогава управителят на ЕС е оправомощен по силата на закона да предяви исковете.
Поради това взетото решение по т. 2 от Протокола на ОС на ЕС от 06.08.2023 г. не възлага допълнителни правомощия на управителя, доколкото същият е задължен да изпълнява решенията на ОС на ЕС, като събира вземанията на ЕС по всеки законосъобразен метод, вкл. чрез предявяване на искове. В този смисъл дори и да не беше взето такова решение, дори и да бъде спряно същото, то управителят на ЕС ще е задължен да събира посочените вземания по силата на правомощита си, дадени от ЗУЕС.
Отделно от това т. 2 от Протокола на ОС на ЕС от 06.08.2023 г., касае събиране на неизплатени задължения, възникнали за етажните собственици на база предходно взето решение на ОС на ЕС. Това предходно решение, доколкото няма данни да е било обжалвано и спряно изълнението му, подлежи на изпълнение. Неговата законосъобразност не се оспорва в настоящото производство, поради което не е налице основание за спиране на посоченото решение на ОС на ЕС.
По т.3. общото събрание приема предложение на управителя на етажната собственост за поддръжка и управление на общите части на комплекс „Сирена", включително и представения бюджет за периода от 5
01.09.2023 г. - 31.08.2024 г. и по т.4 общото събрание приема, че бюджетните разходи ще бъдат разпределяни между собствениците на апартаменти на база минимум двама души в апартамент, включително и в частта на приетата по предложение на г-н Коржил, ап. 40, към вече гласуваната по т.3 вноска от 1 420,00 лева на апартамент допълнително да се заплатят 80,00 лева за непредвидени разходи, както и решение за парична вноска от 1 500 лева за апартамент, при окончателна сума на бюджета от 63 000 лева, платима на две вноски, съответно 70% ( 1 050 лева) до 31.08.2023 г. и 30% ( 450 лева) до 01.07.2024 г.
С решенията т. 3 и т. 4 от ОС на ЕС се определят нов размер на вноските на етажните собственици и нов начин на разпределение на разноските за управление и поддръжка на етажната собственост. Доколкото същите засягат имуществената сфера на ищеца и са оспорени от него по отношение на тяхната законосъобразност, то спиране на изпълнението на сочените решения на ОС на ЕС се явява подходяща мярка за обезпечение на предявения иск.
По изложените съображения съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение следва да бъде уважена в частта, в която се иска спиране на изпълнението на решенията по т. 3 и 4 от ОС на ЕС от 06.08.2023 г., и да бъде отхвърлена в частта по т. 2. Поради частично съвпадение на изводите на двете инстанции, първоинстанционният акт следва да бъде отменен в едната си част и да бъде потвърден в другата.