Определение № 3184 от 23.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3184 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110145183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. Е. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 269, ал. 2 КТ за осъждане на ответника „........“ АД да й заплати сумата от 6545, 80 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 44, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2025 г. до пълното изплащане на сумата, и сумата от 300 лева - стойност на ваучери за периода от месец април 2024 г. до месец септември 2024 г.

Ищцата Л. П. твърди, че на 20.02.2019 г. между нея и ответното дружество е сключен трудов договор № 376/2019 г.; че трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя № 41/2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.10.2024 г., като със заповедта работодателят е признал, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 44 дни. Допълва, че за периода на действие на трудовия договор работодателят е предоставял ваучери за храна на стойност 50 лева на месец, но за последните 6 месеца от съществуването на трудовото правоотношение работодателят не ги е изплащал. Ищцата поддържа, че между нея и ответното дружество е сключено споразумение, в което дружеството признава, че дължи обезщетение за неизплатен годишен отпуск и стойност на ваучерите за храна и поема задължение да ги плати, но към момента на подаване на исковата молба все още не е изпълнило задължението си. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „........“ АД е подал отговор на искова молба, с който признава иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за сумата от 6545,80 лева, ведно със законната лихва за забава за посочената сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Признава дължимостта на претендираните ваучери за храна за периода от месец април 2024 г. до месец септември 2024 г., както и стойността им. Твърди обаче, че предявеният иск за ваучери за храна в 1 размер на 300 лева е неоснователен, тъй като ваучерите за храна представляват средство за задоволяване на социално-битови потребности на служители и се изплащат в натура, не представляват част от трудовото възнаграждение на служителя, съответно не съществува законов механизъм, при който да бъде изплащан паричният им еквивалент. Моли съда да се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

Съгласно общите правила на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ

В тежест на ищцата е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.

По иска с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ

В тежест на ищцата е да докаже, че между страните по трудовото правоотношение е било уговорено задължение за работодателя да предоставя на служителя ваучери за храна, периодичността на предоставянето им, както и техния размер.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предоставил ваучерите за храна на ищцата.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 376/2019 г., като със заповед на работодателя № 41/2024 г. същото е било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.10.2024 г.; че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала 44 дни неизползван платен отпуск, обезщетението за който възлиза на сумата от 6545,80 лева; че за периода месец април 2024 г. до месец септември 2024 г. работодателят не е предоставил на ищцата дължимите й месечни ваучери за храна на обща стойност от 300 лева; че горепосочените обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и стойност на ваучери за храна не са изплатени на ищцата.

2

По доказателствените искания:

Приложените от страните документи са относими, необходими и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат като доказателства по делото.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2026 г. от 10,35 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение.

ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства по делото.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

3

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, на ищцата да се изпратят и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5