Решение № 3409 от 20.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3409 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100104542 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

Ищцата Л. Ц. Х. твърди, че на 18.11.2023 г., около 11:07 часа, автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. № С******** е бил управляван по ул. „Нарцис” в гр. София от П. В. Л. с ЕГН **********. В района на спирка на МГТ № 0835 при потеглянето си след като е бил в спряло положение, автобусът затиска със затварящата се втора врата слизащата от него пътничка - Л. Ц. Х.. Ищцата смята, че вина за настъпването на произшествието има водачът на автобуса. Тя сочи, че за процесното ПТП е съставен Констативен протокол за пострадали лица № К-685, в който са описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента. По случая е образувано ДП № 11376/2023 г. по описа на СДВР и пр. пр. № 52496/23г. по опис на Софийска районна прокуратура. В резултат на произшествието ищцата получила съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито, травма на главата и контузия на раменния пояс и мишницата. Проведено било консервативно лечение чрез мануална репозиция на фрактурата и поставянето на гипсова имобилизация за период от 45 дни. Получените от ПТП травми причинили на Л. Х. болки и страдания, които били със значителен интензитет 1 през първите няколко месеца от възстановителния период. Силната болезненост довела до затруднение при посрещане със собствени сили на обикновени битови потребности. Ищцата заявява, че е следвало да спазва режим на покой без да се натоварва, което е допринесло за чувството й на уязвеност и дискомфорт. Всичко това се отразило изключително тежко на нейното емоционално и психическо състояние, като е засилило чувството за безпомощност у нея. В резултат на това Л. Х. станала тревожна, напрегната и неспокойна. Ищцата твърди, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач.

Тя предявила претенцията си пред застрахователя, който не сее произнесъл в предвидения в закона 3-месечен срок. С оглед на всичко това ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати 25 564,60 евро (50 000 лева, допуснато увеличение в съдебно заседание на 24.04.2026 г.) - представляваща обезщетение за търпените от нея болки и страдания. Претендира и законната лихва от 16.01.2025 г. (датата на сезиране на застрахователя) до окончателното й изплащане, както и направените за производството разноски.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за автобус марка „Ютонг“ с рег. № С******** към 18.11.2023 г. Смята, че произшествието не е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на автобуса.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Липсвали доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба за начина на получаване на уврежданията. Последните счита, че е възможно да са получени поради остеопорозата, която ищцата е имала. На следващо място сочи, че искането за лихва е предявено за първи път с исковата молба и такова не е отправяно към застрахователното дружество в получената от него претенция. Освен това тази претенция не отговаряла на изискванията на закона, поради което ответникът смята, че не е изпаднал в забава. Сочи, че претендираното обезщетение е в прекомерен размер, несъответен на чл. 52 ЗЗД. Прави евентуално възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищцата, която или е предприела слизане в последния момент, или не се е возила на предвидените за това места. Освен това наличието на остеопороза при ищцата е допринесло за счупването на костите й. Моли съда да отхвърли предявения иск, евентуално да присъди обезщетение в намален размер.

2

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. П., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез юрк. К., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-685 на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ е отразено настъпване 21.11.2023 г. на ПТП с участници автобус „Ютонг“ с рег. № С******** и пътник Л. Ц. Х..

Инцидентът е настъпил в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Нарцис“, на автобусна спирка. Посочено е, че при спряло положение пътничката е слизала на спирка на междуградски транспорт № 0835, когато била затисната от затварящата се втора врата на автобуса в момент на потегляне и при разположение на пътничката на тротоара.

С постановление от 26.03.2025 г. по пр. пр. № 52496/2023 г. на СРП образуваното досъдебно производство е прекратено на основание чл. 343, ал.

2 т. 2 НК.

За установяване на механизма на пътния инцидент по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. В. Л.. Свидетелят сочи, че на 21.11.2023 г. е шофирал автобус „Ютонг“. На спирка в кв. Драгалевци проследил слизане и качване на пътниците в автобуса, уверил се, че няма повече пътници, които да се качват или слизат, вкл. при проверка в огледалата.

След потегляне разбрал, че има паднал пътник по виковете на останалите пасажери. За това време автобусът се бил преместил с около 50 см. Когато видял ищцата автобусът вече бил със затворени врати, а ищцата била паднала изцяло извън автобуса. Спрял веднага движението на автобуса и помогнал на ищцата, попитал я дали „й има нещо“. Допълва, че при втора врата има затъмнени стъкла, които ограничават видимостта. Затварянето на вратите се активира с бутони за всяка врата отделно и общ бутон. Има система за блокиране на отварянето и затварянето, но към този момент свидетелят не бил запознат с действието й – да не потегля при отворени врати. По принцип системата била постоянно включена, но повечето я изключвали чрез бутон, поради ограниченото време за движение. Към този момент, според свидетеля, системата е била изключена. Автоматичното отваряне при допир с тяло и блокирането на потегляне с отворени врати се задействали при включена 3 система. Затварянето на вратите се сигнализирало със светлини, не със звук.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А.К., дъщеря на ищцата. Свидетелката сочи, че след инцидента ищцата се оплаквала от болки в ръката, била охлузена в лявата половина на тялото. За срок от 45 дни поради гипсовата имобилизация ищцата ползвала подкрепата на свидетелката и на сестрата на свидетелката. Преди инцидента ищцата се грижела сама за себе си, сега свидетелката и сестра й пазарували вместо ищцата. Последната вече не ползвала сама градски транспорт. Придвижвала се пеша на близки разстояния в кв. Драгалевци. Поради зарастването на фрактурата ищцата носи ортеза когато трябва нещо да сготви, да простре – така усеща ръката си по-стабилна. Преустановила е работата в градината на къщата. След микроинсултите ищцата не е имала проблем с ориентацията или координацията.

Анализирайки събраните по делото доказателства, вкл. видеофайл от камера в автобуса, на която е заснет процесния инцидент, вещото лице по приетата и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза инж. С. М. определя следния механизъм на ПТП: на 18.11.2023 г. около 11:04 часа автобус марка „Ютонг", модел „ZK6126HGA" с рег. № С******** е спрял на спирка № 0835 на ул. „Нарцис" в гр. София, като при отворена втора врата пострадалата Л. Ц. Х. е предприела слизане от превозното средство. В момент, в който пострадалата е била в процес на напускане с левия крак извън автобуса и десния крак все още вътре, вратата е започнала да се затваря и е притиснала десния й крак. Въпреки това автобусът е потеглил и ускорил, а пострадалата е паднала на тротоара на лявата си страна след като е успяла да освободи крака си. Според вещото лице причината за настъпване на инцидента от техническа гледна точка са действията на водачът П. Л. – потегляне в момент, в който пострадалата все още не е била напуснала напълно превозното средство. Времето от потеглянето до спирането е било около 2,67 секунди, а скоростта на автобуса непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 2,9 км/ч. Според експерта водачът е имал техническата възможност да предотврати инцидента, ако изчака ищцата да слезе и да се отдалечи от вратата преди да подаде сигнал за затваряне на вратите и преди да потегли. Автобусът е снабден със система за видеонаблюдение в салона, светлинна сигнализация при отваряне и затваряне 4 на вратите (без звукова сигнализация), пневматично задвижване на вратите с централно управление от водача чрез електропневматична система, както и електронен механизъм за блокиране на потеглянето при незатворени врати.

Отварянето и затварянето на вратите се активира от водача посредством общ бутон или бутони за всяка врата поотделно. Към момента на произшествието механизмът за блокиране на потеглянето при незатворени врати е бил изключен от водача, което е била честа практика поради ограниченото време за движение, ето защо не е сработил и не е възпрепятствал потеглянето.

Вещото лице отбелязва, че при притискане на десния крак на пострадалата от затварящата се врата автоматичното връщане не се е задействало, като вратата е продължила движението си в посока затваряне въпреки наличието на препятствие. Вратата е била отворена отново ръчно от водача след потеглянето, когато той е чул виковете на пътниците. По наличните материали техническата изправност на превозното средство към момента на произшествието не е установена, а по делото не са представени данни за други пострадали лица.

В съдебно заседание експертът разяснява, при ползване на видеофайл, на който инцидентът е заснет, че се вижда период на едновременно качване и слизане на пътници: слизат двама човека и едновременно двама се качват.

Ищцата тръгва да слиза втора, като в този момент вторият качващ се пътник почти е завършил качването си. Самата ищца се придвижва след първия слизащ пътник без забавяне. Няма момент на изоставане и предприето слизане едва при започнат процес на затваряне на вратите.

По делото е приета и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Експертът заключава, вследствие на пътно-транспортния инцидент от 21.11.2023 г. ищцата е получила комплексна фрактура на лявата предмишница в дисталната част, включваща счупвания на лъчевата и лакътната кост със засягане на функцията на гривнената става, както и повърхностна травма на меките тъкани в областта на главата и контузия на левия раменен пояс и мишницата. Получените увреждания са довели до реализиране на медико-биологичния квалифициращ признак "трайно затруднение в движенията на левия горен крайник" за период поголям от 30 дни по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, а повърхностната травма и контузията са реализирали по съвкупност признака "временно разстройство на здравето, неопасно за живота" по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Вещото 5 лице посочва, че макар да са били налице критерии за оперативно лечение (дорзална ангулация над 5 градуса, раздробяване на дорзален кортекс, радиално скъсяване над 5 мм, съпътстваща фрактура на дисталната улна и вероятна остеопороза), лекуващият екип е избрал консервативно лечение поради напредналата възраст на пострадалата и множеството придружаващи заболявания. На 21.11.2023 г. е извършена мануална репозиция (наместване) на фрактурата и имобилизация с гипсова шина за 35 дни с предписани контролни прегледи на 7-ия и 14-ия ден с нови рентгенографии за преоценка и определяне на последващ терапевтичен подход, елевация и движение на пръстите. След отстраняване на гипсовата имобилизация лечението е следвало да продължи с рехабилитация и лечебна физкултура за възстановяване на мускулната сила, обема на движенията и силата на захвата, а относно травмите на меките тъкани в областта на главата и левия раменен пояс е проведено консервативно лечение, без в медицинската документация да е посочено конкретно какво. получените увреди в областта на главата и левия горен крайник са причинили болки и страдания, които са били найсилни и интензивни в периода след настъпване на травмите и в ранния период след консервативното лечение (около един месец след имобилизирането), като с всеки изминал ден са намалявали по сила и интензитет поради действието на оздравителните процеси. При проведения личен преглед на ищцата експертът е установил пълно зарастване на фрактурите и на двете кости. Отчетено е обаче, че фрактурите са зараснали в неправилна позиция - едната кост е останала по-къса от другата, с увеличена ширина и неправилен ъгъл, което е довело до начални дегенеративни изменения в ставата на китката. В резултат на това при прегледа са установени трайни функционални нарушения значително отслабена сила на захвата с лявата ръка, ограничени възможности за огъване и разгъване на китката (60-55 градуса вместо нормалните 80 градуса) и силно ограничено движение встрани към палеца (5 градуса вместо нормалните 25 градуса), намалена чувствителност на кожата на ръката и пръстите. Ищцата е споделила за почти ежедневни леки болки, които се засилвали при физическо натоварване на крайника. Вещото лице посочва, че описаните патологични находки могат да се приемат за дефинитивни.